Филм, разказващ как най-големия враг на Батман се е превърнал в това, което е, предполага използването на много компютърни ефекти и харченето на огромен бюджет.
 
Това може и да гарантира успех в боксофиса, но със сигурност не печели награди. За щастие, „Жокерът“ не е такъв филм.
 
Няма специални ефекти. Бюджетът изобщо не е голям. Хоакин Финикс, който изпълнява главната роля, изобщо не предлага стандартния образ на злодей от комиксите.
 


И въпреки това този филм може да спечели голямата награда на кинофестивала във Венеция, където се състоя премиерата му в събота вечер. Просто защото е смайващ филм.
 
„Излязох от киносалона сякаш бях ударен с брадва. И не бях единственият“, пише за „Дейли Мейл“ Брайън Вайнър.
 


„Жокерът“ предлага зашеметяващо изучаване на образа на един човек с психическо заболяване и е гневно обвинение към обществото, което не се отнася с хората с психични проблеми по начина, по който се отнася с болните от рак, например.
 
Това вероятно би ви накарало да се притесните, че в киносалона ще ви четат „лекции“ за това колко е важно да познавате тези проблеми, но зад камерата е Тод Филипс, режисьорът на филмите от поредицата за „Ергенския запой“.
 
„Жокерът“ е едно упражнение по развлечение.
 
Финикс играе ролята на Артър Флек, който живее с нестабилната си майка в мизерен апартамент в Готъм Сити.
 
Годината е 1981. Готъм, разбира се, е Ню Йорк Сити, разкъсван от престъпност, осеян с несъбрани боклуци и индустриални отпадъци.
 


Богат индустриалец на име Томас Уейн види кампания да стане кмет, за да изправи града на крака. Тези, които си спомнят оригиналната история на Батман, ще отбележат, че той има малък син на име Брус.
 
Сюжета, обаче, оставяме за тези, на които им предстои да се насладят на този шедьовър. В което най-мощното „оръжие“ е играта на Хоакин Финикс.
 
Специално за ролята си Финикс драстично отслабва, а за да постигне неподражаемия, неконтролиран смях на героя си - гледа множество видеоматериали с истерични реакции на всякакви хора.
 
Филмът изцяло се опира на неимоверното физическо усилие на Финикс, чието тяло е постоянно бито, блъскано и ритано. Накрая се оказва, че за всичките му несгоди е виновна само и единствено неговата собствена майка.
 


Жокера на Финикс не е героят на тоталното зло. Той е жалко същество, будещо най-вече съжаление. В същото време заради чувствата и действията си, той се превръща в повод за внезапни улични демонстрации, които бързо извеждат на улицата хора с лица, скрити зад клоунски маски.
 
Отделно от очевидните препратки към положението на света в момента, Тод Филипс не скрива влечението си към киното на Мартин Скорсезе, в което Робърт де Ниро - в ролята на известен телевизионен водещ, е направил едни от най-добрите неща в кариерата си.



Превод и редакция: БЛИЦ