Клаина Паскалева се изповяда в социалната мрежа. Красивата журналистка се отдаде да дълбоки размисли за живота си и за хората около себе си. Ето какво написа греховната хубавица във "Фейсбук" (без редакторска намеса):
"Опънах се лежерно на стола в малката си артистична кухничка и си разглеждах фейсбук страницата. Не търсех нищо конкретно. Но ми попадна мисъл на Джоко Росич - "Хората с най-тежките истории са с най-красивите усмивки.." и ми изплува в главата какво приятелите ми ми пожелават винаги - "Бъди вечно така усмихната!". И се замислих - аз наистина на и за всичко се смея. Истерично, разпознаваемо и много заразително. Наивно, по детски, без грам умисъл как изглеждам отстрани. Иска ми се да вярвам, че и хората около мен са положително настроени и директни. Разбира се, че не са. Разбира се, че чакат да сбъркам. Да ме посочат с пръст - "Виж, тя се издъни. Тя не е перфектна!". Сякаш някога съм имала претенции да съм. Естествено, че не съм. Нито най-добрата, нито незаменимата. А и не искам да бъда. Удобен ли си, харесват ли те всички, то ти не си личност. Ти си онази, облечена в кал подметка, лижеша мръсотията на другите. Носиш, изкривена от фалшиви гримаси, маска, която с годините се пропуква. Забравяш, че някъде по пътя към върха, се изпускаш. Изричаш нещо, което те проваля. Казват му самозабравяне. Губиш доверие, губиш позиция. Губиш се в очите ми. 
Умните биха си замълчали и биха те разобличили в най-подходящия момент. Това аз не го мога. Избухвам, паля се, горя си в собствената клада, изградена пръчка по пръчка от тези, на които някога съм се доверила. 
И днес така се чувствам. Разочарована. Огорчена. Но не и предала се. 
Истинска съм, а това е винаги една крачка напред. 
Говорете ми зад гърба. Там ви е мястото!"