Мария Грубешлиева е родена в София. Завършила е „Актьорско майсторство“ във ВИТИЗ в класа на проф. Боян Дановски през 1974г. Играе в Младежкия, Пернишкия и Димитровградския театър. Автор е на няколко книги, дълги години след актьорската професия работи като журналист. Единствено дете на Стоянка Мутафова от брака й с Леонид Грубешлиев.
Мария Грубешлиева или Муки, както й викат на галено, е единственото дете на легендата Стоянка Мутафова. Тя е осмаче, родена буквално под светлините на прожекторите. „Майка ми се върнала след един от многото нервни дни в Народния театър и болките започнали. Баща ми повикал веднага линейка. В болницата съм била най-малкото бебе”, разказва днес Мария онова, което е чула от родителите си. Когато баба й Мария отива в Руския клуб, за да почерпи, че има внуче, никой не вярвал - защото русокосата чаровница е родена навръх 1 април.

“Абе, Мери, това е първоаприлска лъжа. Много бързо се роди това дете!” казвали на бабата.

Първите спомени от детството на Мария пък са от пиесата „Кралят тръгва на война”, в която майка й играе кралицата. Налага й се да я гледа всяка вечер в театъра. Но най-ярък спомен има за една емблематична роля на майка си – като баба Гицка в „Големанов” на Ст. Л. Костов. Това е и една от коронните роли в биографията на Мутафова, с която актрисата обикаля света. Изиграла я е над 400 пъти! Като най-висок пиедестал в живота си обаче Муки поставя „Госпожа Стихийно бедствие”, по Алдо Николай.


От малка е близка с майка си

„Не само защото това е представление, което много харесвам, но и защото авторът, като че ли, е имал предвид нас двете със Стояна. Отношенията между г-жа Стихийно бедствие и нейната дъщеря поразително приличат с нашите”, издава още Муки.

Продавала е билети за театър

В спомените от своето детство Муки се сеща за времето, в което заедно със Стоянка се местят на ул. „Славянска”. Къщата им е точно до Сатиричния театър (тогава той е на мястото, където сега е театър „Сълза и смях”) и всеки ден от там им идвали гости. Срещу тях пък живеела актрисата Мила Павлова, която в най-силните си години играе с Апостол Карамитев в „Ромео и Жулиета”. Грубешлиева си спомня, че колежката й е само на 36 години, когато умира от рак. Погребват я с костюма на Жулиета.

На „Славянска” има прекрасен двор, с много дървета, растения, външна чешма. Там с деца от махалата Муки правела много театрални постановки, в които едновременно била и актриса, и режисьор, и продавачка на билетите. Вадела всички дрехи и обувки на майка си, слагала завеси...

„Беше невероятно, бях попила много неща от театъра и мечтаех да стана актриса”, връща лентата с усмивка Муки. По-късно отиват да живеят в „Лозенец”, където през два етажа съседи са им фамилия Калоянчеви. Георги Калоянчев често сравнявал Муки с актрисата Джоан Крауфорд и й казвал Джоана, а тогава още малката Мария гордо вирвала глава.



...с голямата любов на майка си – актьорът Нейчо Попов

Родителите й се разделят, когато е на 3

Стоянка Мутафова и бащата на Муки – Леонид Грубешлиев, се разделят, когато русокосата красавица е едва на три години. От този момент нататък тя започва да живее в две къщи – при майка й, която много обича и за която непрекъснато страда, и при баба си – поетесата Мария Грубешлиева.

„Бях ужасно раздвоена. Обикновено при развод всяка от страните се нахвърля срещу другата и едно дете трудно може да разбере всичко това”, споделя актрисата и допълва, че изключително трудно е преживяла ходенето на море лятото само с баба и дядо.

„Разбира се, много малко хора по това време можеха да си позволят почивка в „Дружба”, както Мария Грубешлиева и Людмил Стоянов, но аз това тогава не го разбирах.

Страдах, че не съм с мама и татко”

разказва още Муки. По това време баща й, журналистът Леонид Грубешлиев, вече има друго семейство, а майка й Стоянка Мутафова е изгряваща звезда, която е постоянно на път. При всяка възможност г-жа „Стихийно бедствие” минавала покрай курорта „Дружба”, за да взема Муки за по ден-два. Когато малката виждала майка си, радостта била толкова голяма, сякаш вижда ангел небесен. 

Щом трупата с артисти си заминела обаче, Муки отново оставала с баба си и дядо си. Плачела постоянно за майка си и на практика проваляла цялата почивка. Вечер

ставала насън, вземала одеяла и тръгва да търси майка си

„Баба ми Мария много ме обичаше, но аз не исках да изоставя майка и да остана да живея при нея. Нещата така се усложниха, че двете страни се настройваха една срещу друга. Бях изключително добре обезпечена материално, но страдах от тези взаимоотношения”, връща се в спомените си Муки. А голямата Стоянка Мутафова хем не можела без щерка си, хем все я пъдела. „Взимай си куфарите, взимай си дрехите и отивай да живееш при баба си!”, така й казвала. В същото време бабата реагирала с: „Аз ще те осиновя, защото майка ти обича чичо ти Нейчо повече от теб!” (бел. ред. Нейчо Попов е третият съпруг на Стоянка Мутафова, бел. ред). Така Муки ходела ту в едната, ту в другата къща. „Докато един ден чичо Нейчо се намеси и каза, че повече детето не може да бъде разкъсвано така. „Ако нещо се е случило в живота ви, то не е виновно. Това дете ще живее в една къща, и то с майка си, след като нещата стоят така”, отсякъл Попов и с това казусът при кой да е Муки, приключил. 


Муки с баба си – поетесата Мария Грубешлиева

„Страничният човек, който не ми е кръвен баща, взе нещата в свои ръце, защити ме и реши всичките ми проблеми. От този момент аз буквално бях под крилото му”, връща се назад Грубешлиева. А това й се случва в период, в който Стоянка Мутафова напуска Народния театър и участва в създаването на Сатиричния. За Нейчо Попов се омъжва, когато Муки е на шест. Малкото момиченце тогава все не можело да повярва как така чичо й Нейчо ще я обича като свое дете. Но той успява да спечели доведената си дъщеря с откровен разказ за своето собствено детство – майка му умира, когато бил на 12, а баща му бяга с друга жена.

Отглежда го баба му. След това откровение между двамата настъпва истинска хармония. Всъщност Нейчо Попов е и единственият, който винаги е вярвал, че Муки може да се развие като актриса. И единственият, който възпира Стоянка, когато тя е била готова да смачка самочувствието на дъщеря си.

„Докато беше жив Нейчо Попов, нещата вървяха много лесно. Той беше изключително фин човек. И двете с майка ми имахме в негово лице много голяма опора. Отиде си едва на 49 години и от тогава нещата се обърнаха на 180 градуса. След загубата му търсих мъж, който поне малко да прилича на него, но такъв е трудно да срещнеш. С годините съм го превърнала в светец”, признава актрисата. 
Муки и Стоянка остават сами и се хващат като удавници за сламка една за друга. Осъзнават, че трябва да са заедно, защото има и хора, които вместо да подадат ръка, се възползват от ситуацията. На майка й коства огромни усилия да се върне на сцената след тежката загуба, но по думите на Муки, някак намира сили след три месеца пълна изолация. И тогава изиграва най-добрите си роли.

Името на майка й я спира за голямата сцена

Според Муки името на майка й изиграва голяма роля върху нейната кариера на актриса, но в негативен план. „Считам себе си за късметлийка. Нямах този късмет да ме снимат, харесват, да ме аплодират, но имах късмета да имам тази майка и да шествам в нейната планета. В този смисъл аз имах неприлично много късмет и е време да отдам дължимото на майка си и на хората, които срещнах по пътя си. А пред Стоянка Мутафова мога само да се поклоня. Не само заради таланта й, а пред жената – заради силата, която събра и с това чувствително сърце се пребори сам-сама, при големия удар, който получи със загубата на Нейчо Попов. Мога само да изпитвам възхищение. Благодаря ти, мамо, за това, че ме роди и ми даде живот – твърде нестандартен и изключително интересен. Благодаря ти, че те има”, откровена е на финала Мария Грубешлиева.

Подготви Евгени БОЯНОВ