В последните три години (след участието си в „X Factor” и победата в „Като две капки вода”) Михаела Маринова е почти постоянно под светлините на прожекторите. И както е видно за всички – успехите много й отиват, без да отнемат нито нюанс от непринуденото излъчване, което иначе вече почти 20-годишното момиче притежава. И без да я разглезват, защото личи, че тя се старае все повече и повече на сцената, макар вече да е затвърдила силата на невероятния си вокален талант. Само пред народното издание „ШОУ” Михаела Маринова за първи път разкрива какво се случва в личния й свят, как се развива и в професионалния.

- Мише, разбрах, че се е наложило да се хвърлиш в студените води на язовир Огняново по време на снимките към клипа на новата си песен „Листата падат” заедно с Павел и Венци Венц. Как си със здравето сега?

- Факт беше, да. Затова и се бяхме оборудвали с много печки, дебели одеяла, термоси с чайове… А за всеки случай аз си носех и лекарства, в случай че на някой му призлее или му се наложи да ги ползва. И накрая на снимките Павел наистина го втресе, а аз веднага реагирах с лекарствата. Предотвратих разболяването му, спасих му живота (усмихва се). Наистина това бяха най-екстремните снимки, които сме имали досега. Бяхме потопени до кръста в супер студена вода и нищо, че имахме неопрени – те пропускаха, не успяха да ни предпазят. А се наложи да останем във водата цели 30-40 минути, в един момент просто усещаш как ти изтръпват всички крайници. Нямах търпение да изляза, обаче в същото време камерата е насочена към теб и те снима, и трябва да продължиш да бъдеш във филма, да го изиграеш до край, без да ти проличи по никакъв начин, че се мъчиш.
 

Снимка: Вирджиния Рекърдс/Коко Кръстев

- Докато участваше в „Като две капки вода” също ти се налагаше да реализираш доста трудни образи. Ако трябва да направиш паралел в степента на сложност, кое ще изведеш?

- Може би си права, да. Там също беше много трудно и това са моменти, които аз никога няма да забравя със сигурност, както и „X Factor”. Споменът за тях и факта, че си преминал успешно, ти помага да се движиш по-лесно напред. И в един момент започва да се формира една рутина, ти си се мобилизирал максимално и преодоляваш всяко следващо препятствие с повече лекота. Факт обаче, че усилията не са никак малко. И виж, за този клип не съм полагала никакви предварителни усилия – не съм стояла в ледено студена вода 40 минути, но стиснах зъби на момента в името на музиката. Опитах се да бъда мъжко момиче, в каквото баща ми винаги се е стремял да ме превърне. Да не бъда от онези лигли, които непрекъснато хленчат.

- Имаш силна и здрава връзка с родителите си. Тези съвети са твоята летва за трудностите в живота, нали така?

- Абсолютно си права, да. Може би през живота ми досега, когато ми се е налагало да минавам през трудни ситуации, веднага в главата ми започват да изникват думите на родителите ми. Като съм била по-малка, те са ме съветвали за конкретни неща и аз съм ги слушала. Идва обаче един момент, в който преминаваш сам през дадена ситуация, изпатил си по някакъв начин и започваш да си вадиш и сам изводите. Вече можеш и сам да си дадеш съвет, да си бъдеш полезен. Тогава гледната точка на майка и баща ми може да е една, а моята – съвсем друга. Най-ценното е, ако можеш да извадиш най-важното от всички мнения за себе си, за да съставиш своето решение.

- Беше ли подготвена чисто психически за цялата тежест на славата, която те връхлетя и продължава и до момента?

- Със сигурност много неща се промениха, но и всичко, което ми се случи, в никакъв случай не успя да ме преобърне на 180 градуса като човек. Малко или много, когато човек си мечтае за нещо, той вътрешно, без да знае, е като че ли леко подготвен. И когато то се случи, го приемаш с най-големите си и широки обятия. Това е мечтата ти! Имаш чувството, че затова си се родил. Това е мисията в живота ти. Хващаш се на хорото и започваш да го играеш и някак си нещата ти се случват едно след друго, без много да ги отчиташ. Когато правиш нещо с желание, го правиш и с лекота и не усещаш кога е минало времето. После изведнъж се обръщаш назад и виждаш колко неща са ти са се случили. Например, ето, като се върна и погледна преди тези последни три години, в който кариерата ми се завъртя във възходяща посока стремглаво, виждам едно съвсем, съвсем обикновено момиче. Не, че сега не съм такава, но сега усещам развитието си. Тогава беше училището, уроците, нормалните деца. И в един момент се налага да започнеш да държиш едно поведение, да внимаваш, защото това са моментите, в които се изграждаш и като личност в обществото. Вече има хора, които искат да ти подражават, слушат те много внимателно както казваш – дори и големи, зрели хора. Супер щастлива съм, че успявам да събера дори и такъв тип аудитория, които да ме харесват.

- Като Любо Киров, например, когото си издигнала като своеобразна музикална летва в съзнанието си, нали?

- Да, определено (усмихва се). Той е най-любимият ми български изпълнител и ненапразно му се възхищавам толкова. Нещата, които прави, никак не са лесни, а и това да се задържиш толкова време на сцената, и всички хора да те обичат толкова много, това е нещо жестоко, за което си мечтае всеки един музикант.

- Докато расте в кариерата си, човек винаги расте и в осъзнаването си за истинските лица на много от заобикалящите го хора. Популярността не пропуска и теб – и ти се сблъскваш с неминуемото разочарование от съученици, от приятели…

- Факт, да. Не съм го очаквала и ми е било трудно, докато приема факта, че хората могат да се дразнят от нечий успехи. Ако бях аз, бих се зарадвала, особено, ако е някоя моя много добра приятелка. Безкрайно много ще се радвам за нея и за това, че мечтата й се сбъдва. Около мен няма човек, който да не знае, че това, което ми се случва сега, е мечтата, която аз съм искала един ден да ми се сбъдне. Даже миналата година по това време някъде си направихме среща на стария ми клас – от 1-ви до 7-ми клас. И успяхме да се съберем абсолютно всички 30 човека, които бяхме. Те бяха супер шокирани, че аз съм дошла, защото са очаквали обратното. Започнахме да си говорим и те видяха, че аз съм същото Мише, което винаги съм била. Те бяха в шок, не можеха да повярват, че не съм се променила, надула или взела на сериозно. Това само ми показа, че хората по принцип са много заблудени и допускат да разсъждават елементарно за някои неща. Това малко ме натъжи, ако трябва да бъда честна. Защото веднага им казах: „Хора, стига бе, като че ли не се познаваме?! Колко сме се смели, колко хубави моменти имаме заедно!” И би трябвало, ако ме познават добре, да знаят, че аз не съм от тези хора, които биха се променили.

- А колко променя развитието и темпа на кариерата – качеството и времето за личен живот? Ти наскоро преживя раздяла с приятеля си, за която досега не си говорила…

- Така е, да. Малко по-трудно става от гледна точка на това, че започваш да се чудиш дали този човек иска да е с теб, защото ти си Михаела Маринова или той просто харесва нейната душа, например. Подборът става по-труден. Не се втурваш веднага, както преди, а сякаш започваш да поставяш всичко под някакъв изпитателен срок. И тестваш непрекъснато, докато не видиш най-доказалия се, който да ти спечели и сърцето. Честно казано, станах доста по-предпазлива по темата за намирането на партньор в живота си. Даже сега, откакто се разделихме с Иво, имах един период, в който много наблегнах на себе си. И се оказа, че така успях да открия много нови приятели, които буквално промениха живота ми. Наистина се дадох сметка, че нищо не е случайно и всичко се случва с причина. И всеки един човек в живота, допринася с нещо хубаво или пък лошо за теб, и дори и да си отиде, животът ти даже може да стане и още по-хубав.

- Абсолютно възможно е, да. Но пък и човекът, с който беше досега, също е музикант и би трябвало да прави разлика между изпълнителя и човека в теб?!

- Права си, да… Но по-важното е, че и двамата продължихме да си живеем животите така, както искаме. Останахме в добри отношения, защото все пак сме и колеги, в един лейбъл сме, засичаме се постоянно, имаме и обща песен. Всичко продължава да е такова, каквото трябва. Не съм от хората, които ще зачеркнат или намразят някого. След като този човек е бил в моя живот, не мога на следващия ден просто да го подмина с репликата „кой беше този?!” Няма как да стане.

- Споделяла си ми, че имаш любим филм – „Вината в нашите звезди”. Защо точно той?

- Това е много тежък и емоционален филм. Всеки, който го е гледал, 100% е ревал, а поне съм си изплаквала душата. Посланието му е да цениш последната секунда в живота си. Буквално осъзнаваш колко скъп може да бъде един човек за теб и как трябва да го оцениш от самото начало нататък. Много често хората, чак когато загубят нещо, започват да го оценяват. Важното е да се научиш да се наслаждаваш на живота. Това не е само любимият човек, а момента, в който избираш да го живееш така, както само ти би искал.

- Какво следва за теб сега?

- Предстоят ми много хубави неща в творчески план. Планирам доста голям проект, до който всеки ще може да се докосне. Съвсем скоро ще се случи, както и още няколко други проекта. И надявам се в близките месеци да осъществя и албум. Планувала съм повечето неща да станат факт до лятото.


Интервю на Анелия ПОПОВА

ЧЕТЕТЕ ТАЗИ И ОЩЕ ГОРЕЩИ НОВИНИ В НАЙ-НОВИЯ БРОЙ НА ВЕСТНИК "ШОУ", КОЙТО ВЕЧЕ Е НА ПАЗАРА!