„Справяне, преборване, смирение, търпение, последователност. Знам коя съм. Щеше да е нелепо, ако на тези години се питам коя съм”. Това заявява актрисата Цветана Манева в интервю за Мон Дьо.  

„Склонна съм да приема страданието, да не се моля за себе си, да настоявам за обич, за връзка, за мечта. Защото това ще се превърне в агония, а в нея има нещо злощастно. Страданието звучи величествено. Болката като мине първото усещане е на щастие”, заявява още актрисата. 

Споделя още, че когато има проблеми и страда се затваря.

„Знам, че никой не може да ми помогне. А вероятността да се спекулира с емоционалния ми пик е по-голяма от всичко останало. Не бих могла да понеса съжалението. За мен няма нищо по-обидно от това да те съжаляват”, заявява Цветана Манева.