Мика Хакинен, Кими Райконен, Хейки Ковалайнен, Томи Макинен, Мика Сало... Списъкът може да бъде продължен с още много имена. Финландците определено ги бива зад волана. Катастрофите там обаче са в пъти по-малко, отколкото в съседна Русия - въпреки еднаквия климат, пише Факти бг.

Защо е така?

80% от финландците на възраст над 15 години имат шофьорска книжка. През по-голяма част от годината по пътищата има сняг и лед, а никой не си прави труда да ги чисти до асфалт. Дори в такива условия обаче, които в други държави биха осигурили препитание на хиляди тенекеджии, катастрофите са рядкост.

Самите финландци смятат, че тайната се крие в системата за получаване на шофьорска книжка. Преди началото на обучението кандидатът трябва да си извади справка от семейния лекар и да подаде заявление в полицията. Следва проверка и ако бъде одобрен, получава разрешение за обучение със срок на валидност 1 година. Таксата варира между €1 800 и €2 600.

В автошкола може да се запише всеки навършил 15 години. На същата възраст може да получи книжка за управление на мотопед с максимална скорост 45 км/ч. Минималната възраст за мотоциклет е 16 г., но за голям мотор трябва да са навършени 18.

Обучението преминава в три етапа. Първият продължава два месеца. Курсът се състои от теория (20 часа) и практика (не по-малко от 20 часа). Още 20 часа е задължителната самоподготовка - на сайта на школата има задачи, които трябва да бъдат решени. Системата следи колко време губи курсистът за отговорите.

Едва след първия етап инструкторът преценява дали кандидатът може да бъде допуснат до изпит, който се полага в полицията. За листовки е предвиден половин час, а за кормуване - час и половина. Дори да успее от първи път обаче, бъдещият шофьор получава книжка само за срок от две години.

После идват следващите два етапа от обучението. Вторият е само практика. Кандидатът трябва не само да шофира, а и да си води електронен дневник, чийто читател е инструкторът. Ако той прецени, че курсистът е "узрял" достатъчно, отново го кани в школата, където го очакват още малко теория и един час градско шофиране.

Официално това се прави за "подобряване на навиците", но всъщност инструкторът трябва да се увери в уменията на възпитаника си. В този етап учителят посочва грешките и посочва на какво трябва да се обръща внимание. Ако всичко е наред, след известно време идва третият етап, по време на който се преподава задълбочена теория и се провежда двучасово кормуване с инструктора.

Последната фаза от обучението задължително преминава в зимни условия и включва екстремно шофиране на специален полигон. Лятото го заливат със смес от вода и масло, а зимата го превръщат в ледена пързалка. Такива полигони има във всеки финландски окръг, а в столицата Хелзинки са два.

Кандидатът получава свидетелство за правоуправление едва след успешното преминаване на трите етапа. Книжката важи до навършване на 70 години, след което валидността ѝ може да бъде продължена, но с някои ограничения.

Системата обаче има някои особености. Вторият и третият етап не приключват с вземането на изпита. След тях инструкторът решава дали кандидатът с временна книжка е готов да получи постоянна, или има още какво да учи. Цялото обучение може да трае от половин до 2 години.

Дори да е взел постоянна книжка, шофьорът трябва да кара изключително внимателно. За едно нарушение в рамките на 1 година или три в продължение на 2 години, в най-добрия случай получава отново временно свидетелство. Ако провиненията са повече, може въобще да забрави за постоянна книжка.

Процесът на отсяване е дълъг, скъп и суров. За сметка на това по финландските пътища е безопасно и никой не си позволява да "джигитства". А финландците обичат и знаят как да карат бързо...