Вносните дизелови автомобили втора ръка да се внасят само след ремонт. Това е едно от дискутираните в Брюксел решения, за да не се превърне Източна Европа в автоморга за коли, бълващи вредни емисии, съобщава "Монитор".

През последните месеци редица европейски градове обявиха, че ще забранят движението на замърсяващи превозни средства по улиците си. В началото на октомври в Германия управляващите коалиционни партии се договориха за ограничаването на вредните емисии на парникови газове, отделяни от транспортния сектор.

Собствениците на стари дизелови автомобили в големите градове като Берлин и Хамбург, където въздухът е особено замърсен, ще трябва да избират между хардуерна фиксация и финансови стимули за смяна на превозното средство. Последното доведе до трус в немското правителство, но отвори и въпроса къде ще отидат старите автомобили.

Отговорът на държавите от Източна Европа и не само беше да внесат в Съвета на Европа нота от името на девет страни членки (България, Полша, Словакия, Кипър, Латвия, Литва, Люксембург, Румъния и Унгария). Идеята е да се предприемат превантивни мерки срещу очаквания внос на употребявани автомобили от страни членки с висок стандарт към държави с по-ниска покупателна способност на населението, коментира при внасянето й министърът на околната среда Нено Димов.

Toyota и Subaru изтеглят над 400 000 коли от пазара заради сериозен дефект

Данни на нeпpaвитeлcтвeнaтa opгaнизaция Тrаnѕроrt & Еnvіrоmеnt за последната година са били внесени 30 000 дизелови автомобила у нас други 350 000 се движат вече в Полша.

Според източници една от коментираните мерки е aвтoпpoизвoдитeлитe дa пoпpaвят ĸoли cъc зaмъpcявaщи дизeлoви двигaтeли или казано накратко да ги „ретрофитват“, преди да отидат за износ. Така у нас ще идват „по-чисти“ и отговарящи на европейските норми автомобили. Данни на Асоциация на автомобилните производители в последната година показват, че едва 15 автомобила са били спрени от движение заради замърсяване над нормите. Но те се различават от официалната информация на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА).

От началото на годината има 1080 автомобила, които не са допуснати до преглед и 5564 с някаква техническа неизправност, но са допуснати да се движат до отстраняване на неизправността. Но не и колко от тях са били прекалено тровещи въздуха. Бившата ДАИ в момента връзва към информационна система уредите в ГТП-тата (газанализатори, димомери и спирачни стендове). Така служителите в пунктовете няма да могат да манипулират резултата при технически преглед, което е често срещано явление, твърди шефът на ИААА Дамян Войновски.

Крайно време е! Ето как да подготвим автомобила си за зимата

Страните членки, които са застрашени от внос на стари и замърсяващи автомобили, могат да разчитат на няколко директиви, които уреждат въпросите за този тип леки автомобили и за това как да се намали вредата, която те причиняват. У нас начинът за намаляване от старите коли по улиците и градинките е чрез увеличаване на данъците за стари автомобили твърдят управляващите и затова въведоха нов начин на изчисляване на годишния данък. В подкрепа на реформата, но против всякакви други рестриктивни мерки, като забрана на внос, се обявиха вносителите на коли втора ръка, защото са в противовес с директивите за свободно движение на стоки и хора.

На същото мнение са и от транспортното министерство, които не виждат начин за въвеждане ограничение за внос на превозни средства с дизелови двигатели. Още две министерства имат отношение по въпроса – на екологията и на икономиката, но до редакционното приключване на броя не коментираха въпроса. „Няма как да се ограничи движението на кола, забранена в Хамбург, да дойде в България, при положение че тя може да си смени собственика в още куп държави без забрани и едва след това да пристигне у нас“, коментира Христо Христов, председател на Асоциацията на вносителите на автомобили. Средната възраст на автопарка в България е 19 години при два пъти по-малко в Европейския съюз. По думите му трябва да се продължи с политиката на ограничаване на старите автомобили, които сега се движат по улиците у нас, защото те са по-мръсни от тези, които тепърва ще бъдат внесени.

Държавата ще субсидира само е-мобили наше производство. Електромобилите са по-чистите заместители на колите с двигатели с вътрешно горене. Въпреки това от неправителствени организации и вносителите на нови автомобили отправят упреци към управляващите, че не стимулират достатъчно покупката им. В момента има действаща схема на Националния доверителен екофонд за насърчаването на елколи, но те са недостъпни за потребителите, а само за държавната администрация.

На север от нас, в Румъния, субсидията на хората, които решат да си купят изцяло електрически автомобил, е 11 420 евро и до 5820 евро за купувачите на плъг-ин хибрид. Още 1420 евро може да вземат собствениците, ако решат да претопят автомобила си, след като е навършил 8 г. Допълнителен бонус от 320 евро може да вземат онези, които си вземат нова нискоемисионна кола. „При срещите ни с министър Владислав Горанов многократно е повдигана темата за увеличаване на подкрепата при покупка на електрически автомобили от страна на държавата“, коментира Храбрин Иванчев от Асоциация на автомобилните производители и Българска асоциация "Електромобили". Но отговорът е бил, че в бъдеще може да се субсидират само е-мобили родно производство.

Липсата на инфраструктура също е проблем за повече е-мобили по улиците. През последните години са изградени 100 зарядни станции, но болшинството са с 20 kW мощност. Според бранша, за да зареждат по-бързо колите на ток, е необходимо бъдещите станции да бъдат с мощност 100 kW.


Замърсяването на въздуха е главна причина за преждевременна смърт в 41 европейски държави, обхванати в проучване на Европейската агенция по околната среда, включително в 28-те страни от съюза.

Около 422 000 случая на преждевременна смърт през 2015 г. са свързани със замърсяването с твърди частици на въздуха в тези 41 държави. Пътният транспорт е основен източник на вредно замърсяване, но авторите на доклада предупреждават, че трябва да се направи още и за борба със замърсяването от енергетиката, промишлеността, домакинствата и селското стопанство.
Въпреки направените усилия европейските държави трябва да положат още по-големи усилия за подобряване на качеството на въздуха заради пораженията, които нанася замърсеният въздух на човешкото здраве и околната среда, се посочва още в изводите на изследването.