Историята помни и някои кадри в нея запечатват много повече от сгради. Връщат ни в цяла една отминала епоха. Точно такава е фотографията на кино „Дружба“ в края на 60-те години в София, публикувана във фейсбук групата „Наше минало“.
Краткото описание към нея гласи: „София, кино "Дружба", края на 60-те. По това време в столицата ни е имало 39 кина.“
Само едно изречение, а зад него оживява София, в която ходенето на кино е било истинско събитие.
Сградата на кино „Дружба“ се откроява със своя модернистичен за времето си облик – стъклена фасада, изчистени линии и характерният светещ надпис на покрива.
Пред входа се виждат десетки хора – някои чакат началото на прожекцията, други просто са избрали мястото за среща. Така е изглеждал градският живот преди повече от половин век.
По онова време столицата разполага с 39 киносалона – цифра, която днес звучи почти невероятно. Киното е било една от най-предпочитаните форми на развлечение. В епоха без интернет, стрийминг платформи и мултиплекси, големият екран събира поколения софиянци.
Сред най-популярните кина тогава са били „Сердика“, „Изток“, „Витоша“, „Москва“, „Одеон“, „Урвич“, „Култура“, „Освобождение“, „Левски“, „Европа“, както и десетки квартални киносалони, превърнали се в неизменна част от ежедневието на столичани.
Много от тях вече не съществуват. Някои бяха преустроени в магазини, банкови офиси или административни сгради, други останаха само в спомените на хората, които са прекарвали там незабравими вечери.
Любопитен детайл за кино „Дружба“ разкриват и коментарите под публикацията във Facebook. Един от участниците си спомня:
„На последния етаж беше редакцията на вестник "Средношколско знаме".“
Това показва, че сградата не е била само дом на киното. Тя е събирала под един покрив и журналистиката, превръщайки се в своеобразен културен център, където киното и словото са съществували рамо до рамо.
Днес малцина си дават сметка колко различен е бил ритъмът на града. Премиерата на нов филм се е очаквала с нетърпение, билетите често са се купували предварително, а срещата „пред киното“ е била едно от най-често използваните уговорени места в София.
А снимката на кино „Дружба“ не е просто архивен кадър, а директно напомняне за времето, когато киносалоните бяха живото сърце на градската култура, а едно вечерно ходене на кино означаваше много повече от гледане на филм – беше преживяване, което събираше хората.
И може би точно затова подобни фотографии продължават да вълнуват. Защото ни връщат към една София, която вече я няма, но все още живее в паметта на поколения столичани.
