Днес по булевард "Руски" автомобилите се движат почти без прекъсване, а шумът на града е нестихващ. Преди около 70 години обаче същото място изглежда и звучи съвсем различно. Широки пространства, малко коли, спокойни минувачи и величественият Централен военен клуб, който още тогава е сред архитектурните символи на София.
Именно такава снимка, публикувана във фейсбук групата "Наше минало", върна стотици столичани назад във времето.
Кадърът е направен през 50-те години на миналия век на булевард "Руски" – една от най-представителните улици в столицата още от първата половина на XX век.
В центъра на фотографията се извисява Централният военен клуб – една от най-впечатляващите обществени сгради в София. Построен е между 1903 и 1907 година по проект на чешкия архитект Адолф Колар, а по-късно довършен от българския архитект Никола Лазаров.
Вдъхновение от европейския неоренесанс
Архитектурата му е вдъхновена от европейския неоренесанс и още с откриването си сградата се превръща в културно и обществено средище на българското офицерство.
Малцина знаят, че във Военния клуб през годините са организирани балове, концерти, изложби, литературни вечери и официални приеми, а сградата оцелява както през войните, така и след бомбардировките над София през Втората световна война.
Самият булевард също има богата история. В различни периоди той носи различни имена, а днешното му название „Руски“ е утвърдено след Освобождението като знак на признателност към руските войници, участвали в Руско-турската освободителна война.
Погледът към снимката разкрива и друго – колко различен е бил ритъмът на живота. По широкото платно се движат едва няколко автомобила, велосипедист спокойно пресича улицата, а хората се разхождат без бързане.
Днес същото място е едно от най-натоварените кръстовища в София. Само на няколко крачки се намират храм-паметникът „Св. Александър Невски“, Народното събрание, Софийският университет и десетки институции, превърнали района в административното и културното сърце на столицата.
Въпреки огромните промени през последните десетилетия, Централният военен клуб остава почти непроменен отвън. И днес той е сред най-красивите архитектурни паметници в София и продължава да приема концерти, изложби, церемонии и официални събития.
Архивният кадър предизвика десетки коментари на хора, които си спомнят София от онези години. За едни това е носталгия по по-спокойния град, за други – възможност да видят колко много се е променила българската столица, без да изгуби напълно своята архитектурна душа.
