Борис Сарафов остава една от най-ярките, но и най-противоречивите личности в борбата за освобождението на Македония от Османската империя. Историците го определят като бохем на македонското революционно движение, човек с буен темперамент и често променящи се позиции, което го прави трудно предвидим както за противниците, така и за собствените му съратници.
Роден е на 12 юни 1872 г. в село Либяхово, Неврокопско, останало в пределите на Османската империя след Берлинския договор. Негов брат е прочутият български актьор Кръстьо Сарафов. Бъдещият войвода завършва Солунската българска мъжка гимназия, където се сприятелява с бъдещите водачи на революционното движение Гоце Делчев, Даме Груев и Гьорче Петров.
По-късно постъпва във Военното училище в София, където става един от инициаторите за създаването на революционен кръг, посветен на освобождението на Македония. След дипломирането си вече като поручик Сарафов се включва в Четническата акция през лятото на 1895 г., когато неговият отряд превзема Мелник, преди да се изтегли обратно в Княжество България.
Начело на Върховния комитет
На Шестия конгрес на македонските братства Борис Сарафов е избран за председател на Върховния македоно-одрински комитет. В този период успява да изгради тесни връзки с ръководството на ВМОРО и да договори допускането на офицери от ВМОК във вътрешността на Македония.
Той има важна роля при изграждането на нелегални канали за прехвърляне на оръжие от България към революционните чети. В софийския квартал Ючбунар организира база за обучение на доброволци, където десетки четници усвояват бойна подготовка и са в готовност при необходимост да бъдат изпратени в Македония.
Дейността му обаче поражда и сериозни критики. Съвременници и противници го обвиняват, че използва въоръжените си хора за натиск върху граждани и дарители, а срещу него се отправят твърдения за насилствени действия. През 1900 г. румънският вестник „Пенинсула Балканика" публикува тежки обвинения срещу Сарафов и хората му.
Малко по-късно издателят на вестника Стефан Михайляну е убит, а случаят предизвиква международен дипломатически скандал. Под натиска на Русия и Австро-Унгария българското правителство предприема действия срещу македонските чети, а Сарафов е арестуван и обвинен като организатор на покушението.
Загубата на влияние
След четири месеца той е освободен, но вече губи позициите си във Върховния комитет. На Деветия конгрес председателският пост е поет от генерал Иван Цончев. Сарафов не приема поражението и година по-късно създава собствен комитет, зад който продължава да стои като неформален лидер.
Неговият буен характер и склонността към риск постепенно водят до разрив с все повече дейци на революционното движение. Част от съратниците му го определят като непредвидим и опасен, а някои от идеите му – включително планът за отвличане на сина на политика Иван Гешов с цел набиране на средства – остават нереализирани.
Илинденско-Преображенското въстание
След решението за подготовка на въстание през 1903 г. Сарафов навлиза в Македония с около 40 четници и голямо количество динамит. Скоро след това четата попада в обкръжение на османски войски, но успява да се измъкне и да се върне в България.
На Смилевския конгрес Сарафов е избран в Главния въстанически щаб и участва в изработването на дисциплинарния устав на въстаниците. По време на обиколките си из революционните райони уверява населението, че България ще се намеси във войната веднага след избухването на въстанието. Подобно обещание обаче никога не е давано от българското правителство.
След разгрома на въстанието Сарафов отправя призив към княз Фердинанд за военна намеса, но България не предприема подобна стъпка заради опасността от международен конфликт.
Последните години
Между 1903 и 1904 г. Сарафов обикаля европейските столици в опит да спечели подкрепа за македонската кауза. Макар да не получава политическата помощ, на която разчита, успява да събере около 50 000 лева за нуждите на организацията.
През 1906 г. заедно с Иван Гарванов и Христо Матов влиза в Задграничното представителство на ВМОРО в София. След договореност с княз Фердинанд организацията започва да получава тайна финансова и оръжейна подкрепа от българската държава.
Тази стъпка предизвиква остър конфликт във ВМОРО. Представителите на т.нар. Серско крило обвиняват тримата, че са изоставили идеята за независима Македония. Срещу тях е издадена смъртна присъда, чието изпълнение е възложено на Тодор Паница.
Убийството
На 10 декември 1907 г. Паница посещава дома на Борис Сарафов в София. На срещата присъства и Иван Гарванов, докато Христо Матов не успява да дойде.
При изпращането на госта Паница внезапно изважда пистолет и прострелва смъртоносно Сарафов и Гарванов, след което успява да избяга. Двойното убийство задълбочава окончателно разцеплението във ВМОРО.
На Кюстендилския конгрес през 1908 г. смъртни присъди са произнесени както срещу Тодор Паница, така и срещу Яне Сандански. Паница е убит едва през 1925 г. във Виена от Менча Кърничева – съпруга на бъдещия лидер на ВМРО Ванче Михайлов.
Личността на Борис Сарафов и до днес предизвиква противоположни оценки. За едни той е смел революционер и един от героите на Илинденско-Преображенското въстание, а за други – човек, чиито действия и решения често задълбочават вътрешните конфликти в македонското освободително движение.
Източник: Телеграф
