Селекционерът на мъжкия ни национален отбор по баскетбол Росен Барчовски гостува в предаването „Код Спорт“ по RING. За специалиста няма и ден почивка, защото лятото е изпълнено с ангажименти. Още в началото на август той ще събере „лъвовете“ на лагер в Панагюрище, следва участие на международен турнир в Чехия, старт на предварителните квалификации за Евробаскет 2025 и най-голямото изпитание – шампионатът на Стария континент през септември. Форум, на който България се завръща след 11-годишна пауза. Предлагаме акценти от интервюто с Барчовски:

- Свидетел си на израстването на Алекс Везенков. Според теб готов ли е той за НБА?
- Абсолютно! С очите си го видях. Аз за първи път съм му треньор, досега само съм го гледал. Сега беше на подготовка, той промени цялата подготовка. Изведнъж всичко става на много високо ниво – друга класа, със страхотна скорост, друга мотивация, със страхотни решения. Буквално за две-три тренировки вдига другите играчи. Убеден съм, че може, защото и физически е израснал. А баскетболното му IQ е уникално! Абсолютно съм убеден, че вече е готов. Преди година-две, като почна да се говори малко по-усилено, мисля, че не... А сега и самочувствието му е дошло, има убийствена стрелба. Там е 50 см по-дълго, което е нищо. Буквално за седмица-две-три се нагажда. Друга тема е каква роля ще му дадат в отбора, защото там е много сложна работа. Тук треньорът има уважение към него, той е растял в Кипър, в Арис (Солун), владее гръцки език, феновете го обичат. А там ще отиде като един от всички и трябва българинът Сашо Везенков да се наложи в меката на баскетбола. Много тежка работа. Изключително важно е дали треньорът ще му даде повечко роля и той да си я защити. Не знам какво ще реши. Аз мисля, че все още избира. Не съм убеден, че ще отиде.

- Колко време ще им трябва още на младите играчи в отбора, за да не се използва оправданието, че те са още млади?
- Аз въобще не считам, че са млади. Емил става на 20 години, Коцето Костадинов става на 19, Данчо Минчев става на 23. Те трябва да играят вече. Проблемът е, че и двамата, които са в Испания – Емил Стоилов и Коцето Костадинов са в отбори, в които не играят. Коцето малко повече, но отборът му изпадна от Втора дивизия. Ниско ниво отбор с никаква организация – не ми е неудобно да го кажа. Емил е в много добър отбор – Естудиантес, обаче няма игрово време. Не знам тренировъчният процес какъв е. Ако още този сезон проявят разум агентите им, защото те имат много влияние върху тях, и те самите, разбира се, защото си зависи от играча какво иска, те трябва да намерят отбор, който има водеща роля, но и сериозен тренировъчен процес. Това са две неща, които трябва да са водещи при тях при взимането на избор. Има време и в по-силни отбори да играят, и пари да взимат… Ако продължат да седят на пейката или да са в слаби отбори, нещата не са добри и обратното - много бързо ще стане, една година да го получат това нещо, защото имат много качества.

- Каква цел си е поставил Росен Барчовски за най-големия форум през тази година – европейското първенство?
- Естествено, като класиране да излезем от групата. Това по-скоро е в сферата на мечтите, но не е невъзможно. Трябва да сме всички, да сме здрави, обаче и да направим много сериозна подготовка. Нашият отбор трябва да е подготвен физически по-добре от конкурентите. Това е извън всякакво съмнение. Не може да стане с почесване, а става с много яка работа. Август месец, който има амбиции да е в отбор, който се е представил добре на европейско първенство, трябва да го осъзнае това нещо. Сега имаме двайсет и кусур дни почивка. Те пак трябва да се готвят. Това съм им го казал и сега го повтарям – това се случва веднъж. Европейските първенства станаха на четири години, не на две. Има някои спортове, които всяка година имат европейско, световно, Световна купа, Купа на световните първенства, на нациите… Ние имаме на четири години като на Олимпиада. И като пропуснеш едно първенство, поколението отива. Играчите трябва да осъзнаят, че това се случва един път и трябва да сме страшно годни физически, да запазим атмосферата и духа, които има. Аз като треньор и щабът ми да се опитаме да вкараме някои неща, които са ни попречили до този момент. Много неща са, не едно или две. Постижимо е. Не мисля, че отборите толкова много ни превъзхождат.

- Какво най-много те боли, когато гледаш мачовете от българския шампионат?
- Аз ги гледам с удоволствие, но и професионално. Гледам основно българските играчи и ме боли, когато те не играят добре, когато не са в добро състояние, когато не играят. Често се критикуват треньорите, но няма такъв треньор, който да държи на пейката добър играч. Ако има някакъв конфликт, да, това се случва. Често опитват да търсят оправдания в треньорите. Боли ме, когато те не са в добро състояние и обратно – като играят добре, това ме радва. Иначе нивото понякога ме притеснява, защото е ниско, но не винаги. Когато залите са празни, също.

- Не се ли умори от любимия ти спорт? Няма съмнение, че той ти е дал много, но и ти не си му останал длъжен?
- Има моменти, в които се чувствам уморен, позагубил амбиция и само като го усетя този момент, си пляскам два шамара, взимам един студен душ и си казвам: „Не! До дупка! Това ти е животът! Спреш ли, приключваш като личност!.“
Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, Ринг