Многократният носител на приза “най-добър спортен журналист в Англия” Майк Калвин публикува своето мнение относно Димитър Бербатов. Предлагаме ви целия коментар.

 

Ако Мария Антоанета можеше да възкръсне, щеше да извърви целия път обратно във времето, да си смени пола, и да се върне като Димитър Бербатов. Забравете футболните „диети“ от бургери, картофки и червено месо. Отцепникът на Манчестър Юнайтед предлага на масовия потребител пасти!

 

Твърде изискан, за да се поти, твърде горд, за да моли за нещо. Ако попадне в състава на Манчестър Юнайтед тази вечер за мача от Шампионската лига срещу Базел на „Олд Трафърд“ - добре. Но ще влезе с познатото вече отношение: зверските напъни са за бедните хора.

 

Не можем да твърдим, че не ни е предупредил. В едно от редките интервюта, които даде това лято по време на турнето на Юнайтед, се съдържаше следният бисер: „В България има следната максима – Когато имаш страхотен талант, не ти трябва толкова много работа. Няма да ме видите да изривам терена.“

 

Както повечето анализатори и аз очаквах кариерата му в Юнайтед да приключи в празната съблекалня на „Уембли“ през май, когато Бербатов не издържа на унижението да не попадне в групата за финала в Шампионската лига срещу Барселона.

 

Той призна, че е бил „засрамен“. Дори сър Алекс Фъргюсън усети, че е била пресечена границата.

 

Бербатов е горд човек, въпреки стоманената фасада, която поставя на лицето си. Както много продукти на посткомунистическия Източен блок, той се е научил да прикрива слабостите и неувереността си.

 

Както няма да го намерите на полето да вади моркови в работнически гащеризон, така няма да видите името му в светските хроники. Той се чувства добре в собствената си кожа, уверен в способностите си. Лесно е да забравиш, че всъщност той е водещият голмайстор на Юнайтед от миналия сезон.

 

Трябва ти само да видиш каква опашка се виеше за неговия автограф по време на скорошното гостуване на Англия в София, завършило с победа, за да разбереш какво влияние има той в родината си. Сцената навяваше мисли за „Кръстникът“, където пред офиса на Дон Корлеоне чакаха просителите.

 

Договорът му изтича следващото лято, така че от финансова гледна точка е най-разумно той да бъде придуман да напусне „Олд Трафърд“. Стилът му също не се вписва в младежкия напор от новата моделирана армия на Сър Алекс.

 

Но модерните отбори са в основата си балансирани, с широк състав. Една от любимите ми случки досега през сезона бе краткото появяване на Бербатов в центъра на защитата в мача срещу Лийдс за Карлинг Къп.

 

Той се осмелява да е различен. В този черно-бял свят, това не е лошо. Вместо да сочим какво не прави Бербатов, може би е по-добре да се съсредоточим върху онова, което той може да направи, в проблясъците на своя спонтанен гений...