Димитър Бербатов се отказа от националния отбор. Нападателят даде пресконференция пред българските журналисти.

Здравейте на всички, добре дошли. Често пъти сме се събирали по радостни поводи, но днес няма да е така. Считано от днес се оттеглям от националния отбор. Трудно решение, но го взех. Затова съм тук пред вас. Най-важният въпрос сигурно е защо. Пак казвам, решение, което трябваше да го взема. Премислих доста, но накрая се стигна до там - както има начало, така има и край. И той е днес.
Ето цялата пресконференция на Бербатов:

Сигурно за доста хора съм лигльо. Каквото и да кажа, едни ще го приемат, други не. Не се чувствам длъжен да казвам защо, но го правя от уважение към вас. Фактори, причини, те са много, но когато се съберат, човек си казва стига толкова, достатъчно. Първо, бях си обещал преди доста време, ако до 30-ата ми годишнина нещата не се получат, както аз искам, да се даде път на млади момчета. Второ - чувствам се на моменти изморен, чувствам се изчерпан за националния отбор. Знам, че има много млади момчета, които с нетърпение чакат шанс да се изявят, да излязат от моята сянка. И ето, че този момент дойде и съм сигурен, че тези момчета ще покажат нужните качества. Вече 11 години сме заедно, доста хора са се оттеглили на по-ранна възраст.

Има други малки причини, които се появяват и си отиват, но и те играят някакво влияние на решението. Колко пъти опитахме за световно първенство, 3 пъти мисля, че беше, но когато опиташ и не постигнеш целта си, трябва да дадеш шанс на другите.

-Станимир Стоилов запознат ли е с решението ти?
-Да, идвам от среща с него, информирах го. Той беше запознат много по-рано от всички други, така че си поговорихме, видяхме се, пожелахме му успех. Той е много добър треньор и трябва по най-бързия начин да си тръгне от България, за да развие качествата си.

-Митко, не е ли прекалено рано отказването ти?
-Всяко нещо е различно за всеки човек. Нормално е и аз да имам своите болежки и проблеми. Всички сте запознати с проблемите, които имах в последните месеци. Това са фактори, които също влияят на решението. Трябва да знаеш кога да кажеш стига, не да се правиш на глупак пред другите. Националният отбор продължава и без мен. Може да има обратен ефект и нещата да се развият на друго ниво, стискам палци, гледам отстрани и ще помагам със съвети.

-Какви са малките неща, които повлияха да се откажеш?
-Всеки има право да каже стига, да каже спирам. Хубавото при нашата професия е, че взимам еднолично моето решение, нямам шеф, няма кой да ми казва какво да правя. Не искам да изтъквам баналните неща. Всичко се промени, вече не съм на 22 години. Имам дъщеря, имам семейство, те са на първо място и не искам да съм безотговорен към тях. Не искам да прехвърлям стреса от работата си у дома. А в националния отбор имах напоследък доста стрес и така като навържеш нещата се стига до тук.

-Под малки неща да разбираме ли писанията, клюките и постоянните критики?
-Като имаш много причини и те се насъберат нормално е да стигнеш до едно решение. Не съм първия и последния, който се коментира против и за него. Със сърдене не съм стигнал до нивото, на което съм в момента. Просто съм решил, че трябва да се каже стоп все някога. Казах стоп, имам си план и си го изпълнявам. Направил съм си цел в живота и си я следя.

-Каза в твоя блог, че си твърде високо над останалите.
-Вие не можете да разберете, не може ли човек като реши да каже стоп. Защо трябва да има друга причина. Решил съм и съм го направил.

-Това решение идва ли по повод на това, че представянето ти в Юнайтед не е най-доброто и искаш да се концентрираше там?
-Не, едното не пречи на другото. Аз няма да съм в Манчестър цял живот. Имам си договор, изпълнявам си го. Хората, които ме познават, знаят какво е решението ми за професионалната кариера. Националният и клубният отбор не могат да си пречат.

-Притесняваш ли се от евентуални коментари и определения като родоотстъпник например?
-Аз не мога да се влияя от мнението на други хора. Това може да го направи само слаб човек, а аз съм силен. Взел съм решение. Националният отбор само аз ли съм? Не може да се каже, че един човек е цял отбор. Аз не виждам големия проблем. Да не споменавам имена, но хора се отказват от националния отбор и няма проблеми. Тръгва Бербатов да се отказва и какво става?

-Сега ли бе най-точния момент да се откажеш от отбора?
-Обявявам решението си преди да започнат квалификациите. Ако бях тръгнал да го правя по време на мачовете, тогава някои щеше да каже, че бягам от отговорност. Все някога трябва да кажеш стоп. Не ме разбирайте погрешно. Не съм аз националния отбор, има други момчета, които са с характер и може да поведат тима. Може да има обратния ефект. Има момчета, които се притесняват от самото ми присъствие. А сега като ме няма, може да разцъфнат, да видят какво е да си център на внимание.

-Кога реши и ти мина през главата да се откажеш?
-Решението се зароди може би преди 1-2 месеца. Като си мислех за кариерата ми и накъде отиват нещата, стигнах до извода, че сега е най-добрия момент да се откажа. Говорих с Мъри Стоилов много преди тази пресконференция, казах му какво мисля. Човекът ми каза, че решението е изцяло мое и ще ме подкрепи каквото и да реша. Много по-големи футболисти от мен са се отказвали и на по-ранна възраст, други пък въобще не са играли, така че е напълно нормално.

-Не мислиш ли, че това е най-голямата грешка в кариерата ти до момента?
-Защо да ми е грешка? Аз играя в този отбор вече 11 години. Постигнал съм каквото съм постигнал, бил съм където съм бил и решавам, че съм о`кей и приключвам. Ако смятам, че ми е грешка, нямаше да взема това решение. Няма нищо тревожно, и не знам защо е тази паника.

-Тази паника може би идва, защото си длъжник.
-Длъжник на кого. Само интелигентните хора могат да си отговарят на този въпрос. Аз не искам да се изтъквам, да се хваля. Хората, на които мнението им няма никаква важност за мен, няма да го взема под въпрос.

-Ако беше на 1 гол от рекорда на Христо Бонев, щеше ли да се откажеш отново?
-Можеше пак да взема това решение. Рекордът не ми бе фиксидиея. Почнах да си го мисля, когато бях на половината от попаденията на Бонев, колко прекрасно ще бъде, ако стана първи. Това ми беше една от целите и се радваме, че я постигнах. Сигурен съм и съм убеден, че ще дойде някои след мен и ще го подобри този рекорд. И аз оставам втори. Няма да седна да рева, ще си остана втори. Извадих късмет, че може би така се развиха нещата.

-Съжаляваш ли за нещо през тези 11 години? Имаше ли напрежение в националния отбор заради сравненията с поколението от 1994 година?
-Не съжалявам за нищо, единствено, че не успях да играя заедно с брат ми в националния отбор. Аз съм такъв човек, че каквото съм постигнал, за нищо не съжалявам. Лошото е, че не можах да направя кариера в националния отбор. Важното е, че опитах. Бяхме на Европейско, опитахме и за световно първенство, но не стана. Напоследък имаше напрежение, все ни сравняваха с предишно поколение. Хора се опитваха да вкарат интриги, да дават оценки, неща, от които аз постоянно бягах.

-Кой от семейството ти повлия за решението?
-Те не могат да ми повлияят, имаха свое мнение, но аз взех крайното решение. Винаги съм се опитвал да не пренасям стреса от работата вкъщи, защото ще се отрази на близките ми хора. Напоследък имаше доста стрес, напрежение и негативни емоции. Аз съм такъв човек, че подобни неща ме държат по 2-3 дни и това не е добре. Не си заслужава да тормозя семейството ми.

-Вие сте известен като откровен и прям човек. За да не успеете толкова години не се ли дължи на мениджърски интереси?
-Мениджърски интереси – никога не съм бил и не съм участвал на подобни неща, разчитал съм винаги на качествата си. Ако е имало други такива случаи, не съм запознат с тях. Това, че не сме се класирали на световното първенство и че не сме повторили успехи на предишно поколение, не се дължи на мениджърски интереси. Сигурно не сме имали нужните качества.

-Опасяваш ли се от евентуалните коментари, които ще последват след отказването ти? Запознат ли е Сър Алекс с това решение?
-Винаги са ми странни хората, които преди да направят нещо, си мислят какво ще последва и кой какво ще каже. Защо трябва да обръщам внимание какво негативно ще каже някой. Това го правят други хора, аз не съм такъв. Решил съм го, идвам, казвам го и готово. Нито съм мислил кой какво ще каже, нито нищо. Това си е лично мое решение, който каквото иска да казва. Едни ще ме плюят, едни ще ми благодарят и така.
Колкото до Сър Алекс - предполагам нещата ще се разчуят. Ако иска да се чуем, ще го направим.

-Ще играеш в друг клуб от есента?
-Не ме познавате, както ми се иска да ме познавате. Моят план беше откъдето съм тръгнал – ЦСКА, да стигна до високо ниво и когато го направя, може да си кажем чао и кой откъде е. Сега имам договор с най-големия клуб в света, което ме прави щастлив всеки ден като се събудя. Аз съм щастлив с това, което правя в момента, само бъдещето ще покаже какво ще се случи занапред.

-Ти и твоите колеги в националния отбор работихте с всички треньори, с които искахте да работите. Ако БФС бе наел чужденец, щеше ли да останеш?
-Това с чуждия треньор рано или късно ще стане. Като тръгне да се говори и мисли един път, рано или късно ще се случи. Единственото, което направихме, е класиране на Европейско. Както футболистите правят треньора, така и треньорите правят футболисти. Играчите, които минаха през националния отбор, имаха качества, потенциал, но за съжаление се класирахме само на едно Европейско. Едно време идвахме с желание да тренираме, сега се промени всичко, няма усмивки на лицата. Може би всичко е породено от големия негативизиъм, от многото критики. Неща, които винаги влияят върху футболистите.

-Това окончателното ти ли решение е?
-Нещата се стичат, както съм ги планирал. Не вярвам, че ще се случи някога да се върна или някой да ме разубеди.

-Иванков се отказа преди теб. Очакваш ли да има други?
-Всеки сам си решава. Ето, Иванков се отказва. При него нямаше шумотевица, никой не го разпъваше. При мен е малко по-трудно, сигурно защото съм постигнал някакви неща. Казвал съм го много пъти, решението ми не е продиктувано от писания. Но и има моменти, когато виждаш, че си недооценен, питаш се струва ли си това, което правиш. Аз се чувствам най-обичан от най-близките ми хора.

-Как ще отговориш на мненията на Рууни и Гигс, че трябва да бъде привлечен нов нападател в Манчестър Юнайтед?
-Аз съм сигурен, че хората, които отговарят за трансферите, ще купят нападател. Няма никакво притеснение, аз съм там, ще се боря за мястото си. Няма място за сърдене или предаване. Ще се опитам, докато ми е договорът, да си го изпълнявам. И аз си мисля, че трябва да се купи нападател.

-Опита ли се Станимир Стоилов да промени решението ти?
-Има хубав колектив в съблекалнята. Но и да питаш момчетата, няма да си признаят за негативизма. Той е породен от големите критики, от голямото желание да се класираме, но в същото време не сме Бразилия или Италия. Не е хубаво като ти натякват постоянно, че нищо не правите, некадърници, да ти се загуби нежелание. И аз ако ви кажа, че пишете статии и не струват нищо, и вашата реакция ще е същата. Не обичам да давам съвети, но искам да ви кажа подкрепяйте си отбора. Аз съм сигурен, че останалите ще дадат всичко от себе си с една единствена цел – да ви зарадват и да

-Омръзна ли ти, когато отборът не върви, все Бербатов да е виновен?
-Омръзна ми, на кой няма да му омръзне. Това е нормално. Негативите се изсипват върху човекът, който трябва да носи отбора или е постигнал най-много, или е най-известен. Но и аз съм човешко същество, имам си своите минуси. Но понякога ти става криво, минава ти, но след 2-3 дни. А през това време е наистина криво.
Аз съм сигурен или поне така си мисля, че отказването ми може да има обратен ефект. Едва ли тук има човек, който не иска националния отбор да върви напред. Ако има такъв, по-добре да си излезе. Разберете, аз не съм националния отбор. Постигнал съм всичко благодарение на съотборниците ми.

-Чувстваш ли се достатъчно обичан в Англия, медиите и там те критикуват постоянно?
-Опитвам се понякога да не ги чета, защото има и там такъв критицизъм. Разбира се, че понякога имат право. Това, че не показвам емоциите постоянно на терена, не означава, че не съм щастлив. Не знам дали ми вярвате, но съм щастлив. Хората в Манчестър Юнайтед дадоха толкова пари за мен, нормално е да очакват много. Аз съм чужденец в тяхната държава, очакваха да направя магически неща.

-Кой ще бъде наследник на капитанската лента в националния отбор?
-Изборът трябва да е между Стилиян и Мартин, но момчетата ще си направят избор.

-Ако Сър Алекс те помоли да отидеш в друг отбор, ще го направиш ли?
- Защо всички ме питат дали ще си тръгна от Манчестър Юнайтед? Защо никой не ми каже: „Пич, успех през следващия сезон” Аз ако си тръгна от Манчестър Юнайтед, щастливи ли ще ви направя. „Аз съм стигнал, където съм искал, къде да ходя? Аз съм стигнал най-горе.”

-Как реагираха най-близките ти съотборници. Плановете ти включват ли да се върнеш в националния треньор, президент или директор?
-Казах първо на Стилиян и Мартин. Стилиян до последно си мислеше, че си правя майтап, но накрая разбра, че не се шегувах. Приеха го нормално.
Все още съм активен състезател, така че когато времето дойде, човек никога не знае.

-Говорил ли е някой от Манчестър Юнайтед с представители на Милан?
-Аз за такъв интерес не знам, не е имало срещи. Аз съм футболист на Манчестър Юнайтед и това е отборът, в който искам да бъда. Ще остана да се боря за мястото ми.

-Как оценяваш представянето си в Юнайтед до момента?
-Хората имат много големи очаквания заради парите, които са дали. Не се знае какво ще се случи третата година. Може да бъде още по-добра.

-Защо не написахте текста на материала в блога и на английски език?
-Написах онази статия в момент, който отново бе свързан с националния отбор. Тогава ме подтикна да напиша това нещо в блога. Някой път човек трябва да ходи в моите обувки, за да усети каквото усещам аз. Видял съм, че колкото човек се качва по-нагоре, толкова повече не те обичат.

-Каква е информацията около здравословното ти състоянието?
-Към момента всичко е о`кей. Това е проблем, който няма да си отиде от само себе си. С помощта на хората в отбора успяхме да го неутрализираме.

-Каза, че има достатъчно футболисти да те заместят в националния отбор. Може ли да кажеш твой заместник?
-Прави ми впечатление хубавото израстване на Манолев. Винаги ми е харесвал Валери Домовчийски, който е тип като мен и извън терена, и на терена. За тях се радвам, че се развиват и могат да постигнат много.

-Как смятате, че се развива фондацията ви. Имате ли възможност да отделяте внимание на делата си и извън футбола?
-Аз винаги съм с връзка във фондацията. Направих я, за да помагам с каквото и когато мога. Следват награди, които ще раздадем в началото на юни. Помагам с каквото мога на всички деца.

-Завиждат ли ти някои от съотборниците, че си в Манчестър Юнайтед, а те в “А” група?
-Завистта няма да отведе човека никъде. Може би само крачка напред и там ще си остане. Постигнал съм това, което съм постигнал.

-Защо не говорихте със Сър Алекс, от когото да поискате съвет?
-Съвет исках от баща ми и от мениджъра ми. Като се прибера, ако Сър Алекс има нещо да ми каже, ще го направи.

-Как се чувстваш като баща и скоро ще има ли сватба?
-Като се прибера вкъщи се чувствам щастлив. Неща, които всеки родител е изпитвал. Не съм този, който бях преди 10 години, имам други приоритети. Може би съм малко по-спокоен в живота. Сватба няма да има.
-Би ли се върнал да върнеш в Германия, след като те спрягат за Байерн (Мюнхен)?
-Не. Бих играл само в Леверкузен, този отбор ми даде всичко, благодарен съм им.

-Какви са отзивите за Райс Мболи?
-Момчето се представи повече от добре. В тренировките, които проведе с нас, беше на добро ниво. Треньорит на вратарите говори с мен, остана доволен. Момчето има лагер на националния отбор на Алжир. Дано играе на световното първенство. Стажът му в Манчестър Юнайтед, колкото и кратък да бе, ще бъде плюс за него.

-Какви реално са шансовете на националния отбор в квалификациите?
-Шансове винаги има, дори и 1% да са. Групата е тежка, знаем какви отбори ни чакат. Никакви изненади не може да има. Трябва да се подготвят много добре момчетата. Знам, че повечето ще ни отпишат, тъй като има един фаворит – Англия. България винаги обаче е постигала успехи, когато и е в ролята на аутсайдер.

-Съжаляваш ли, че няма да се изправиш срещу Рууни?
-Не, какво да съжалявам. Аз тренирам с него, играя.

-Какво би казал на феновете и на хората в България?
-Ако наистина съм слагал по една усмивка на лицата им, това е моето благодаря. Излизал съм с тази цел, забавлявал съм се, надявам се да съм носил радост на вас, на всички българи. Старал съм се на всеки мач, на всяка тренировка.
Аз си тръгвам от националния отбор, но не и от България. Аз съм българин, сигурно пак ще живея тук. Благодаря на всички - близки, познати и непознати. На хора, които с техните критики, са ми помогнали.
И накрая, забравих нещо. Сигурно няма да е толкова далеч времето, в което вече няма да съм активен футболист. Ако ми омръзне да ви лъжат, може да ме потърсите, да ви оправя футбола. Надявам се да сте разбрали защо държа дистанция с вас и съм се държал така. След някоя друга година може да ме потърсите, ако искате футболът ви да върви нагоре./БЛИЦ