Чикарито. Или Хавиер Ернандес Балказар. Роденият на 1 юни 1988 година мексикански нападател бе привлечен от Манчестър Юнайтед. Казват - за 10 милиона паунда. И това отприщи вълната от предположения за бъдещето на Митко Бербатов.
Засега не съм чул за него да се говори в този план единствено в Пирин. Вероятно, защото през зимата си взеха Тошко Симов. Или пък, защото са си събрали акъла около Драги Коцев, който мечтае. Мечтае момчето за ЦСКА.
Първата любима дъвка за всички коментатори не е свързана с марката "гума за джвакане" на Сър Алекс, а със сравнението между Уейн Рууни и Митко Бербатов. Въпросът е "Кой е по-, по-, най-?" от двамата приятели. Нека я подъвчем и ние. Ще започна отзад-напред.
На мача срещу Байерн запалянковците бяха опънали самоделен транспарант с текст: "№10, Уейн Рууни, белият Пеле". Препратката е ясна. Почти кралска особа, макар и подложена на избелваща процедура. Така мислят запалянковците, а те са свещени.
Мартин Йол. Сигурен съм, че всички си спомнят. Това е треньорът, който привлече Митко в Тотнъм. И това е специалистът, който заяви пред цял свят - "Бербатов ми напомня Йохан Кройф!!!" И никой не го оспори.

Фантастичният Уейн Рууни има неподражаемо поведение на диво прасе (б.а. - казвам го с най-добро чувство), в наказателното поле на противника. Това го прави ужасно опасен нападател. Дори сигналите на тялото му напомнят това.
Митко имаше свободата да прави, каквото си иска и да твори в Тотнъм. Играта на всички се нагаждаше към фантазията на българския пивот. И се случваха страхотни неща.
 След това дойде строгият испанец Хуанде Рамос. Отношенията мъничко се поизостриха, но не можем да отречем, че спецът ни разкри едно друго амплоа на Митко. Заради истински зор, той преквалифицира нашия централен нападател в плеймейкър. И отново стана интересно. Дотолкова, че Сър Алекс не издържа и сложи огромни пари на масата. За да има Митко редом до Роналдо, Рууни и може би Тевес.
Без никакво съмнение, това бе един типичен футболен трансфер, заради типични футболни характеристики. При Бербатов не се намесват големите компании за спортни стоки, както това е очевадно при Рууни и Роналдо. Купиха го, защото може. Защото може всичко - да вкарва, да подава, да бъде отборен. Рууни може да вкарва, но му е трудно да бъде отборен, да подава на други и след това да ги целува. Миналия шампионат бе очевадно. Роналдо - той е егоист. Тевес - той бе просто още един глиган, за когото не се намираше място в гората. Не, защото бе лош глиган. Схемата за откупуването му бе твърде частна история.
 
Не вярвам в трансфера на Хавиер Ернандес. Съмнявам се, че има и още нещо. Още повече за 10 милиона паунда. Този играч, който след месец и половина става на 22 години има 5 мача в националния отбор до 20 години и 4 мача за представителния на Мексико. Играл е накъде си, като за 3 години е вкарал 26 гола. Спомняте ли си Зоран Тошич? Бе купен за 8 милиона паунда от Партизан. Само след година и половина при "гробарите", а преди това в световнонеизвестния тим на Банат. Разбира се, той е младо момче (на 23). Пуснаха го два пъти, като резерва. Веднъж за 4 минути срещу Хъл Сити, като гости в шампионата и веднъж за 38 минути срещу Барнзли за Купата на Лигата. Сега е преотстъпен в Кьолн, където съвсем не е титуляр в отбора, воден от хърватина Звонимир Солдо.
 
 И ако ще се заяждаме праволинейно, то се питам кое е по-сериозно - да дадеш 8 милиона паунда за 40 минути, или да дадеш 30 милиона за състезател, който с мача срещу Блекбърн има 60 мача за Юнайтед само в шампионата и 21 гола за година и малко.
 
Всъщност, има ли някаква промяна в ефективността на Митко, независимо от болежките в коляното през зимните месеци!? Не трябва да забравяме, че е влизал и като резерва за 2 минути срещу Арсенал, за 18 срещу Астън Вила, 24 срещу Уест Хем, общо 8 пъти досега през сезона.
 
Нека погледнем как се движи Митко през кариерата си в съотношението изиграни мачове, вкарани голове:
 - за ЦСКА има 49 мача с 26 гола - съотношение: 1.884;
- за Леверкузен има 154 мача и 69 гола - съотношение: 2.231;
- за Тотнъм има 70 мача и 27 гола - съотношение: 2. 592;
- за Манчестър Юнайтед има 60 мача (включително онези за 2, 18, 24 минути...) и 21 гола - съотношение: 2.857.
 
Следователно от първия официален мач на Митко през пролетта на 1999 година досега - пролетта на 2010 година, той не е променял своята ефективност.
 
Оттук нататък е въпрос на избор - да подчиниш отбора на него, заради отборния успех, като Мартин Йол, или да го накараш да играе преди всичко за отбора, като Рамос и Фъргюсън.
 
Упрекът, че е мързелив не е от вчера. И в Германия отборът на Леверкузен си имаше своите глигани и това неизбежно оставяше впечатлението за ленивост. Спомнете си неуморимият Бернд Шнайдер. Но старшията Клаус Топмьолер има не само големи очи, но и набито око. Работил съм с него и вярвам повече на неговата преценка, отколкото на емоциите.
 
Сходна е ситуацията в Манчестър Юнайтед. В мача срещу Блекбърн, мисията на Митко на върха на атаката изглеждаше невъзможна. Единственият човек, който може да подаде и в различна от центрирането ситуация бе Гигс. Другият, който може да центрира, но не чакай идея от него е Валенсия. Към тях може да се добави един еквилибрист, като Нани. Двойникът на Майкъл Джексън е всичко друго, но не и креативен играч. Митко се върна няколко пъти, та да я подаде. И какво от това!?
 
Отсъстваше някой с поведение на глиган. Или на централен нападател. Но иначе тичат, а той изглежда мързелив. Макар и пробягал повече от половината си съотборници.
 Ето защо и историята с Ернандес ми намирисва. Даже, много ми намирисва. И той е порода глиган.
 Висок е 172 см. Някак си ми идва в повече да имаш едно момче, като Македа например, а да отиваш на апел пред Хоум офис и да ги убеждаваш, че този е голяма работа и трябва да му дадат работна виза. Защото не отговаря на никакви условия.
 Четем напоследък в английските газети, че Сър Алекс се оглежда за халфове ту в Астън Вила, ту във Фулъм. Щял даже да взема и Давид Вия.
 Ами дано го направи. Защото Митко Бербатов има нужда от умни играчи около себе си. Аз не вярвам в неговото напускане. Не само защото си има договор. А защото Манчестър Юнайтед си няма играч като него. Англичаните да говорят каквото си искат. Не им е лесно и на тях. Най-скъпият играч в най-богатия английски клуб е българин. Капитан на традиционен клуб, като Астън Вила, е отново българин.
 Сигурно им идва в повече...
ПЕТЬО КОСТАДИНОВ-ПОЛКОВНИКА/www.prosport.bg