Валери стяга костюма, Благо си слага гела. Сватба иде, народе, сватбата на сватбите! За непросветените уточнявам – Божинов няма да се жени за Благой, а за Николетка. Джизъса обаче ще е първи шафер, та затова се подготвя. Той за друго май не става...

 

На терена националите са като на погребение, но на масата – кой като тях. Нямат равни на себе си. Ама и те са хора, нека се повеселят. След трите есенни погребения (0:3 от Англия, 1:3 от Швейцария и 0:3 от Украйна, па макар и в контрола) идва ред и на купона. Утре, бъдете сигурни, всички ще са активни на дансинга в Правец. Тъй ще припкат и подскачат, че краката им ще се схванат. Да бяха така припкали и на футболните мачове, ама не би...Само не знам Никито Михайлов като какъв ще го представят на тържеството. Като съотборник на Валери или като баджанак. И дали изобщо ще се появи?

 

Снощи, уважаеми читателю, мен ме хвана срам. Не че досега не ме е хващал, когато на националите им се схващат краката. Но срещу Украйна беше върхът на падението. За цял мач отправихме два удара към противниковата врата. Пълна апатия, смразяваща агония. Да е жив и здрав Манолев, че изчисти топката от голлинията. Иначе щяха да ни опукат с 4:0. Ама то дали ще паднеш с толкова или с повече – какво значение има?  

 

Освен срам ми стана и жал за Михаил Мадански. Какво е виновен човечецът, че го натресоха там, където е най-неуютно. Мишо, Мишо, с тия мишки, приятелю, не Украйна ами и село Крайново няма да бием. А на същите тези национали нарицателното им име е “лъвовете”. Не смяташ ли, читателю, че е време да го сменим с гореспоменатите гризачи...

 

Не ми се мисли за този, който ще замени Мадански, та и договор поне за две години ще подпише.... Не ми се мисли и какво ще се случи на 11 октомври, вторник, когато срещу “лъвовете”, апропо – “мишоците”, ще се появи Уелс. При хикс или при загуба (което е доста вероятно) ще финишираме на последно място в квалификационната група. Да, да. Няма грешка – на последно място. Такъв срамен финал аз не помня да сме имали в последните години. Дано се съм пророк, но май след сватбата на ония двамцата пак се задава погребение за националния отбор. Четвърто... А допреди няколко години числото 4 беше синоним на победа, футболна гордост и радост, зад които стоеше Пеневата чета.