Чичо Пенчо се завърна в ЦСКА. Дали обаче през парадния вход или през този на ресторанта в Борисовата градина... Младият, но амбициозен Адалберт Зафиров наистина има нужда от съветник, ала Димитър Пенев ще я свърши ли тази работа? Ей туй е въпросът с отговор, висящ между звънливата чаша и треньорската скамейка. За успехите на Стратега е ненужно да говорим. Те са по-големи и от най-високите тополи в софийското село Мировяне. Човек, отдавна попаднал в златните страници на българския спорт и в чийто мазе освен бъчви с руйно вино се въргалят и няколко десетки скалпа от всички футболни раси начело с германци и аржентинци. Ненапразно го избраха за треньор на столетието.
Между предишния Димитър Пенев и сегашния обаче разликата е оттук до далечно Ню Джърси, където през онова щуро 94-то лето Берти Фогтс изглеждаше като изпаднал германец край Сталинград, а Стратега бе влязъл в ролята на маршал Жуков. Днешният Чичо Пенчо може успешно да нареди масата – в долния й край две бутилки, отляво и отдясно по една вилица, в средата тирбушон, в центъра чиния с вкусно мезе, а напред забито самотно шише с шампанско. Френска реколта – от ноември 1993-та. Ще го стори по начина, по който подреждаше преди време играчите на терена. Уникалният му нос пък безпроблемно надушва всяко талантливо питие. Така както нюхът му откриваше футболните таланти. Проблемът е, че 2010-та не е нито 1987, 1989, 1994 или даже 1998 година. В момента май Пената е повече съветник на масата отколкото на стадиона. Схемите са заменени с рецепти. Не футболни, а такива за душата... Е, силата на Димитър Пенев е, че винаги намира начин да опровергае скептиците. Дано го стори и сега, макар че шансовете изглеждат илюзорни. На този етап не знаем със сигурност какво ще реди Чичо Пенчо – играчите или масата. Или след края на сезона ще нареди футболистите на масата, за да даде начало на купон, посветен на спасението на ЦСКА.
РУМЕН ИЛИЕВ/БЛИЦ
