"Левски София изигра първия си официален мач от 100 години насам с малинено-жълтото райе върху гърдите. На същата дата, на която преди точно 20 години Левски София зашлеви исторически и звучен шамар на цска - легендарното 1:7.
На същия ден, 20 години по-късно, Левски победи с 1:7 във Варна, а 17-годишен юноша на клуба вкара хеттрик. На терена имаше повече юноши на Левски, колкото малцина от нас помнят скоро време да са виждали.
Вярваме, че всичко това е едно голямо знамение и намигване отгоре. Може би от Боркиша, може би от Владиса, или от д-р Петър Стоянович, Трайче Македонеца, арх. Зафир Абрашев, Цеко Генерала. Или пък от Георги Аспарухов - Гунди...
Знак, че едни по-добри и по-светли дни очакват любимия ни и изстрадал клуб. Но само с намигвания и суеверия няма да стане. А с работа, много работа, отдаденост и подкрепа от всички.
Успяхме да се сплотим и обединим за 100-годишния юбилей, така както не сме очаквали и в най-смелите си мечти. Постигнахме нещо, което друг не е правил. Показахме на себе си и на всички, че Левски е най-голямата обединителна любов и кауза в България.
И ако не продължим този път и дело, проклети да сме навеки... Времето за помагане е сега и закъснелите не ще бъдат никога наши приятели!
П.С: И за да продължим със "съвпаденията". Агитката на Спартак бе подкрепена активно от варненските им "червени" приятелки. Които скандираха "червения" химн и смисъл на съществуване - "КЗЛ" и, които по стар чорбарски навик си тръгнаха от стадиона точно в 70-та минута при 0:5. За да не видят 1:7."
Купа на България - сезон 2014/2015
