“Благодаря ви за вниманието. Една голяма благодарност към ръководството на ЦСКА и специално към Стойчо Младенов”, бяха първите думи на Мартин Петров при завръщането му на “Армията” след повече от 14 години кариера в чужбина. Преди да вземе думата, Марто бе приветстван от различни поколения цесекари. Най-напред момче от школата на ЦСКА му връчи фланелката с №17, на която пише "М. Петров". След това Мартин получи червено-бял шал от легендарния вратар Георги Велинов. 

 

“Стойчо ми звънеше постоянно в последните месеци всяка седмица. След като клубът беше спасен от фалит, аз започнах да тренирам с отбора. После се върнах в Англия, за да съм близо до семейството си. Но Стойчо ми звънеше. Аз му отказах няколко пъти, но той беше повече от настоятелен. Благодаря му, че държеше на моето привличане през цялото време", добави роденият на 15 януари 1979 година ас.

 

"Надявам се с моето идване ЦСКА да се опита още повече да върне славата си. Надявам се публиката да дойде на стадиона, да се увеличи.

 

Физическото ми състояние е на ниво. Но когато нямам игрови ритъм и мачове, е трудно. Подготовката не протече по най-добрия начин за мен. А и не съм играл половин година. Не съм във форма, признавам си, но ще се опитам да дам най-доброто от себе си.

 

Питате ме как се чувствам при завръщането ми в тежката родна действителност?!

Изплаших се да не
ме съблекат и мен,

когато влязох тук в залата за пресконференции! Шегувам се, разбира се. Пред мен имаше две възможности – или да се откаже от футбола, или да продължа да играя. Какво по-хубаво от това да се върна в клуба, откъдето тръгнах нагоре. Ако бяха станали нещата за Англия или Германия, нямаше да имам възможност да се върна в ЦСКА.

 

Ще ви споделя обаче нещо. Преди две седмици се върнах в България с моето семейство и честно да ви кажа, бях решил да се откажа от футбола. Даже го споделих на жена ми, докато вечеряхме. Тя ме изгледа и ми отговори: “Това е невъзможно. Сърцето ти няма да разреши да вземеш такова решение!”. Думите й ми дадоха вяра, че още мога да играя.

 

Вижте, ЦСКА и във “В” група да беше, пак щях да облека червената фланелка. Не си мислете, че идвам да се правя на голямата работа и на голяма звезда. Идвам да помогна на младите – не само с моето присъствие на терена, но и извън него. Сещам се за януари 1997 година, когато двамата със Стилиян пристигнахме тук – млади и зелени. Тогава имахме нужда от опитните да ни подадат ръка. Така че знам как в момента се чувстват младите.

 

Мисля, че след края на сезона ще сложа край на кариерата си. Но още е рано да го обявявам.

Ще ви споделя и нещо друго - в началото най-важното за мен беше футболната ми кариера. Сега е семейството ми. Затова в началото, когато ЦСКА ме потърси, аз отказах. Нека уточня – отказах не заради пари или за нещо друго, а заради семейството ми. Но след разговора, който проведох с моите най-близки, реших да се върна на “Армията”.

 

Дали търпя критики? Ами когато тя е градивна, окей – няма проблем. Без такава критика е немислимо. Но когато се цели да обидиш и засегнеш някого, не е приятно, не е хубаво.

Бил съм понякога
трън в очите
на медиите,

често съм се палил и съм се ядосвал на някои писания. Но вече не съм на 20 и няколко години, а на 30 и няколко.