Поредният скандал гръмна в българското съдийство. 34-годишният рефер Богомил Маринов реши да се опълчи не на кого да е, а на легендата Христо Стоичков. Софийският футболен съдия показа два жълти картона на звездата на "Литекс" Марсело Никасио при победата с 1:0 над "Славия", с което вбеси Камата. Мечката разкри, че три дни след срещата е останал шокиран, тъй като получил обаждане от треньора на ловешкия клуб, който му отправял заплахи и го засипал с псувни по телефона. Съдията обаче не си поплюва и на момента подава жалба в полицията срещу Стоичков. Мечката сподели в обширно интервю пред "ШОУ", че не се страхува от нищо и никого и се надява час по-скоро службите на реда да се заемат с футболната легенда. Откриваме Богомил Маринов на другото му работно място - извън терена, без свирка и картони... с униформа на охранител в един от столичните молове.

- Здравей, тук сигурно ти е по-спокойно?
- Няма спокойна работа. Да не мислите, че е лесно да се охранява цял мол. Разбира се не съм сам. Много колеги сме и следим за всичко, което се случва в сградата и около нея.

- Каква заплата получаваш като охранител?
- 500 лева. Нищо не е, но какво да се прави, семейство храня все пак. Трябва да се оцелява.

- Не е като по 1000 лева на мач в "А" група?
- Така е, но не вярвайте, че от съдийството можеш да станеш милионер. Специално не аз...

- Сещаш се защо те търсим, разкажи какво стана между теб и Христо Стоичков?
- Още не мога да повярвам.. Не осъзнавам какво се случи. Не мога да спя последните няколко нощи,

дори херпес
ми излезе от
напрежение

- Кога ти се обади Стоичков? Можеш ли за ни разкажеш подробно всичко?
- Да, няма проблем, ще ви разкажа. Звънна ми три дни след мача. Всичко ми е супер странно. "Литекс" би "Славия" и той след мача обясняваше, че е доволен от съдийството. Дори ме похвали, че правилно съм изгонил Марсело Никасио. Не знам какво му е щракнало след това, за да реши да ми звъни и още повече - да ми отправя заплахи. Шокиран съм! Докато карам колата към Благоевград, в района на Дупница бях, гледам, че ме търси някакъв непознат номер. Чувам насреща: "Ало, добър вечер, обажда се бате ти Христо Стоичков". В началото започна културно. Помислих си, че някой приятел се шегува с мен, но в същия момент познах гласа му и бях сигурен, че наистина е Стоичков. Отвърнах му с добър вечер, а той започна да ме нарежда. Рязко смени вежливия тон с ония, неговите типични нападки. Каза ми: "Слушай бе, ей,... мама ти да е.а долна, нещастна! Смешник, боклук! Ще ти е.а п**ката лелина, да знаеш! Само да те видя в София, ще ти счупя ръчичките, смешко! Ти повече няма да свириш мачове!". Абе, страшна работа, не спря да ме храни, добре ме подреди. Наистина се шокирах. Изобщо не очаквах подобно обаждане. Направо щях да катастрофирам, защото се вцепених, след като слушах обидите му, докато шофирах. Опитах се да му кажа, че не той ще ме спре от съдийството, защото аз вече го бях взел това решение. Не заради този мач в Ловеч. Просто си го бях преценил, че повече няма да свиря в "А" и "Б" група.

- Стоичков не ти ли каза още нещо?
- Единствено ме обиждаше и псуваше, нищо повече. Дори не ми каза, че трябва да се отмени жълтият картон на Никасио. Дисциплинарната комисия ме привика на заседанието си. Разпитваха ме, но аз не се отметнах от решението си. По време на мача така съм преценил, така съм го отсъдил. Никога не се отмятам от думата си. А и представете си какво би се случило, ако кажа, че сега съм сгрешил и още в следващия мач Никасио играе, тъй като му отменят наказанието. След това този пример ще служи и на другите клубове и те ще искат отмяна на картоните. Аз съм твърд в решенията си и не се давам!

- А на Стоичков ще се дадеш ли?
- Никога!

Ще се боря
за правата си!

Дано полицията се заеме с него. Той трябва да си понесе последствията. Не може да звъниш по телефона и да отправяш заплахи. Защо не ми каза нещата в Ловеч. Тогава можеше да се видим на четири очи. След края на мача съдийската бригада се прибрахме спокойни в съблекалнята. Никой не ни закачаше и се придвижихме спокойно до София. Много приятели ми се обадиха и ми казаха, че щом Стоичков ме хвали, нещата са добре. Аз също чух интервюто му след срещата и останах доста щастлив, че ме хвали.

- А на заседанието на Дисциплинарна комисия не ти ли оказаха натиск и да те посъветват да отмениш картона на Никасио?
- Не е имало натиск от никого, за да си призная, че съм сгрешил. Никога не бих позволил да ме притискат. Нали знаете, че който го е страх от мечки, е по-добре да не ходи в гората.

- Мечката е прякорът ти. Кой го измисли?
- Още от първи клас ми е. Всичко тръгна, защото постоянно бях с една фланелка с мече отпред - талисманчето на Олимпиадата в Москва от 1980 година. Казваха му мечето Миша. Винаги бях с тази тениска - не само в училище и на тренировки, а и дори спях с нея. Не я събличах. И тогава ми лепнаха прякора Мечката. Дори, когато ми казват по име - Богомил или Боги, не се обръщам. Обичам да ме наричат с прякора ми.

- Кой преди Стоичков ти е отправял заплахи?
- Никой не ме беше заплашвал до този момент. Нали се сещате, че ако някой ми беше казал нещо на въпреки, щях да пусна жалба още тогава. Първият път, в който някой ме заплашва, е сега. Макар, че го прави г-н Стоичков, името му не ми влияе и е нормално да си търся правата. Иначе аз просто си бях реших повече да не се занимавам с мачове от "А" и "Б" група. Искам да свиря при децата, по разни турнири. Съдийството е голямата ми любов. То е институция, нещо уникално. Страхотно изживяване ми е като свиря на деца и разни селски мачове. Правя го с любов.

- Преди този случай имал ли си друга среща или разговор със Стоичков?
- Не. Никога преди този мач не се бяхме засичали. Знам го като футболист. Много го уважавах, радвах му се. Той достигна най-високото ниво, известен е в цял свят. Качествата му бяха безспорни... борбен, нахъсан, имаше уникална спортна злоба. Възхищавах му се и затова сега не мога да проумея това, което се случва между мен и него. Изобщо не съм го очаквал, а то какво стана всъщност...

- Много ли го намрази?
- Не, не.

Не го
мразя,

но ми страшно болно. Аз съм съвсем нормален човек. Какво съм му сторил, че да ми казва, че ще ми счупи ръчичките... грозно е. Как така той ще ми говори на мен тези неща. Няма да го позволя. Изобщо не ме интересува дали е Стоичков и кой е. Нито е Папата, нито Барак Обама.

- Наистина ли пусна жалба срещу него в полицията?
- Да, казах ви вече. Защо не ми вярвате? Разбира се, че съм пуснал. Проверете, ако искате и сами ще се уверите. Още щом той ме "нахрани" и ми затвори телефона, на момента позвъних на 112. На следващия ден бях във Второ районно и написах жалбата.

- A вече не ти ли позвъни, за да те посъветва да оттеглиш жалбата?
- Не, само веднъж ми се обади. Добре ме нареди и ми затвори. Дори и да ме заплаши отново и да ме накара да оттегля жалбата, това няма да се случи. След като веднъж съм предприел нещо, няма връщане назад. Единствено ще му простя, ако излезе пред много камери, и аз да съм там, и ми се извини публично. Но той сигурно няма да го направи. Дори четох, че отричал да ме заплашва. Много е грозна тази негова постъпка.

- Явно си фен на "Левски", щом атакуваш идола на цесекарите?
- Ееее, що за въпрос?! Няма такова нещо - какъв ти "Левски", какъв ЦСКА, от "Локомотив" (София) съм. Юноша съм на този клуб, израснал съм в "Надежда".

- Преди да се жалваш в полицията, не се ли допита до шефа си Костадин Костадинов?
- До никого не съм се допитвал, действах инстинктивно. Реагирах като нормален гражданин. Обадих се и обясних какво се случи. Пуснах жалбата и те ми казаха, че я препращат към полицията в Дупница, тъй като мобилният оператор е засякъл обаждането в този район.

- Какво правеше край Дупница късно вечерта?
- Пътувах към Благоевград, където е приятелката ми Магдалена.

- Не си ли женен?
- Бях женен, но се разведох. Имам син от първия си брак - Кристиян, на 9 години. Тренираше таекуондо, плуване, а сега се занимава с футбол - в "Локо 101" е. Приятелката ми Магдалена пък има дъщеря от предишния си съпруг, 11-и клас. Приел съм я като мое дете. Много се обичаме и страшно се радвам, че нейната щерка ми казва "татко".

- Уреди ли си живота от съдийството?
- Не знам защо много хора мисля, че щом си съдия, си богаташ. Категорично не е така... или поне при мен не е. Удържат ни се данъци, имаме страшно много разходи. Мога да ви кажа, че за миналата година 1055 лева са ми удържали. Общо съм изкарал 13 000 лева - по 1000 и малко отгоре на месец. Това нищо не е. А и аз

сам си плащам
екипировката...

обувките, картони, свирки. Ако съм на мач във Варна, си плащам пътните разходи, спането.

- "Мерцедес" ли караш или "БМВ"?
- Стига смешки, с "Пежо 206" съм. Дори не е на мое име, а на приятелката ми. Двигателят му е 1,1, че е по-икономично. Бензинът е много скъп и даже не шофирам постоянно. Идвам на работа с метрото.

- В палат ли живееш?
- Ако на двустайния апартамент в "Надежда" казвате палат... той пък е на баба ми на името. Нищо мое нямам, не съм милионер. Не съм забогатял от съдийството.

- Как така не си се изкушавал да приемаш подкупи? Не може да не са ти предлагали преди мачове?
- Да, предлагали са ми. Не го крия. Бяла риба, агнета. Такива неща са ме карали да вземам, за да помагам на отбора им. Така е по селските групи. Там мачовете са уникални.

- Мислил ли си да бягаш в чужбина?
- Обичам България. Наистина съм мислил да се махна, но никъде не мога да отида. Семейството ми е тук и няма как да ги изоставя - майка ми, баба ми... Трябва да съм покрай тях.

- Цветан Георгиев също се оттегли след мач между "Литекс" и "Славия". Не е ли странно съвпадението?
- Не мога да коментирам какво се е случвало с моя колега. Той ми се обади, чухме се. Каза ми да вдигам главата, хубави неща ми говори, окуражи ме. Много хора ми се обадиха и продължават да ми звънят. Страшно е. Едва успявам да си зареждам батерията на мобилния телефон. След тази случка разбрах, че съм добър човек. Получих страшно много обаждания и sms-и.

Всички ме
подкрепят,
зад мен са

Животът не е свършил, продължавам с аматьорския футбол. Ще си свиря и никой не може да ме спре. Най-важното е да сме живи и здрави.

- Някой от колегите ти споделял ли ти е, че Стоичков им е звънял?
- Нямам представа. Никой до момента не ми е казвал подобно нещо. Знам ли и аз... Той отскоро е треньор в България, но може и други да е заплашвал, а те да си кротуват от страх. Но аз все пак съм Мечката и не ме е страх от нищо, дори от Стоичков. А и знам, че щом ме псуват, значи съм добър съдия.

- Имаш ли приятели сред футболистите?
- Страшно много са. Във всеки клуб от "А" и "Б" групите имам по няколко приятели. Най-близки са ми бившите съотборници в "Локо" - Емил Гъргоров, Кристиян Добрев, Калоян Караджинов и още има, но да не ги изреждам всички. Даже на Бадемчето и на Кичо съм показвал жълти картони, а те ми се смеят.

- Как те наричат футболистите на терена? Мечката ли?
- Често го употребяват, но аз им забранявам. По време на мач съм господин Маринов. След това им разрешавам да ме наричат с прякора.

- Каква е директивата тази година? Съдиите кой отбор подкрепяте?
- Никой, поне аз не знам. Не са ми давани указания.

- Помниш ли първия си мач в професионалния футбол?
- Разбира се, беше 2009 година. "Левски" гостува на "Беласица" и победи със 7:1. А първият ми мач на "Литекс" беше с "Черноморец", още когато треньор на бургаския клуб беше Красимир Балъков. Няколко пъти съм бил на срещи в Ловеч и никога не съм имал проблеми преди това, което се случи сега.

- Много мачове ли се уреждат в България?
- Постоянно чета за "черно тото" и уреждане на мачове, но аз с такива неща не се занимавам.

Щях ли да съм
охранител в мола,

ако го правех?! А и сигурно щях да карам "Мерцедес"...

- Какво наказание искаш да отнесе Стоичков?
- Не знам какво заслужава за тази си постъпка. Нямам представа колко ще го накажат. Нека те си преценяват. Но законите трябва да се спазват. Надявам се, че като видят в жалбата името на Стоичков да не се уплашат, а да действат както обикновено. Всички трябва да сме равнопоставени. Само Господ няма равен.
ПАВЕЛ ВАНЕВ/"ШОУ"