„Не мога да повярвам, че двамата вече ги няма – Пальо Панов и Жоро Марков. Те бяха мои приятели,  които безкрайно много уважавах”, заяви пред БЛИЦ Станимир Стоилов от Лисабон, където е с Астана за реванша от 1/16-финалите за Лига Европа със Спортинг.

„Потресен съм... Много тъжно, много... Първо Панов, сега и Марков... В рамките на само няколко дни загубих толкова близки хора. Загубих ги не само аз, не само Левски, но и българският футбол...

Не знам дали младите знаят, но Павел Панов беше моят учител и откривател в големия футбол. Той ме откри и той ме доведе от Хасково в Левски. Нека не звучи силно, но ако не беше бате Пальо, кариерата ми нямаше да се развие по този начин. Аз се наложих на „Герена” благодарение на него.

За последно се видяхме през декември, когато бях в София и отскочих до БФС. Говорихме си повече от половин час – за миналото, за първите ми години в Левски, затова как стана преминаването ми при „сините” благодарение на неговото настояване. Преди да се разделим, се прегърнахме, без да предполагам, че това ще бъде последната ни среща. Че никога повече няма да го видя...

Павел Панов не само, че беше легенда на футбола, но беше невероятен човек. Скромен, тих, с чест и достойнство. И уважаваше съперника. Уважаваше ЦСКА. Никога, ама никога не съм го чул не само пред камери, но и пред тесен кръг да нарече „червените” „чорбари”, да говори с омраза за тях”, добави Мъри.

„Очите ми се пълнят и сега със сълзи, защото вече го няма. А тази сутрин направо онемях, като чух и за Георги Марков. С него бяхме и съотборници в силните години на Левски, и приятели. Големи и то! Жоро беше мъжкар на терена. Бях в националния и на терена, когато на 9 юни 1999 година играхме с Англия. Марков вкара гола. Знаете, че след  Гунди той е вторият и единствен засега българин, отбелязвал във вратата на англичаните.

През есента, в началото на ноември, когато с Астана гостувахме в Израел на Макаби (Тел Авив), Жоро дойде да се видим. Много се смяхме и си спомняхме най-различни преживявания от периода ни в Левски, където освен съотборник съм бил и негов треньор.

Портретите и на двамата трябва да заемат видно място в историята на Левски и българския футбол.  Защото всеки от тях е оставил трайна следа.

За съжаление няма как да дойда и да ги изпратя в последния им път...”, завърши Станимир Стоилов.