Павел Панов, който си отиде от този свят вчера, наистина беше легенда на българския футбол. Пальо, както го наричаха всички, има много силни мачове с екипа на Левски. Най-паметни обаче остават двубоите му в турнира за Купата на УЕФА срещу Дуисбург, Аякс и Барселона през сезон 1975/76. В рубриката БЛИЦ Архив ще ги припомним на нашите читатели.
„Сините” преодоляват коварния немски тим след 2:3 като гости и 2:1 в София. Пальо бележи и двете попадения при загубата в Германия, когато на два пъти извежда своя отбор в резултата. На реванша легендарният футболист забива решаващия втори гол от дузпа в 81-ата минута за 2:1, което е достатъчно Левски да елиминира Дуисбург и да продължи напред.
В следващата фаза на турнира е покосен и Аякс. В първата среща холандският колос бие с 2:1. В ответния двубой „сините” печелят със същия резултат и се стига до продължения и дузпи. Два пъти точен е отново Павката Панов. Той открива резултата в 33-ата минута, а през втората част Геелс изравнява. Само три минути по-късно обаче Пальо пак е в прегръдките на съотборниците си. При ударите от бялата точка легендарният футболист не бърка. Това не правят и останалите му съотборници, докато Хелинг пропуска и Левски елиминира Аякс, достигайки до четвъртфиналите. Там „сините” през март 1976 година мерят сили с още един гранд – Барселона.
На „Камп Ноу” домакините, водени от Йохан Кройф, бият с 4:0, но след две седмици на претъпкания до дупка Национален стадион в София Левски печели с уникалното 5:4. И пак Павел Панов е герой. И пак два гола – забива първия, с който „сините” повеждат, и последния (от дузпа) – с който е постигната забележителната победа.
Всъщност, Пальо демонстрира класа в турнира за Купата на УЕФА през сезон 1975/76 и в първите мачове, в които Левски преодолява турския Ескишехирспор. На своя земя „сините” газят с 3:0, а той забива второто попадение. На реванша в Турция след 14 дни българският отбор е още по-убедителен – 4:1, а Панов пак е лидер и пак е голмайстор, отбелязвайки във вратата на съперника в 30-ата минута.
По този начин Пальо се превръща в най-силния играч на Левски в знаменития за тима европейски поход, разписвайки се цели 9 пъти в турнира (2 попадения срещу Ескишехир, 3 срещу Дуисбург, 2 срещу Аякс (голът му при рулетката на дузпите не се брои в статистиката) и 2 срещу Барселона).
Всъщност, той е голмайстор на България за всички времена в евротурнирите, където общо има 22 гола от 36 изиграни срещи!
През есента на 1977 година Павел Панов и Левски имат нова битка с Аякс, но за разлика отпреди два сезона щастливи са холандците. Пальо обаче този път не е герой, а мъченик. На двубоя в България кракът му е счупен и до края на сезона остава извън игра. „Сините” губят с 1:2 и на своя терен, и след две седмици във втория двубой, състоял се в Амстердам.
„При счупването на десния ми глезен всичко беше разкъсано - ставна капсула, връзки на глезена... Наложи се операция, поставяне на пирони. Проф. Димитър Шойлев ме оперира тогава. Възстановяването беше трудно - 6-7 месеца. Аз се майтапех с професора: “Така ме закова, че се оправих!” (смее се). Лека му пръст на проф. Шойлев, но съм доволен от операцията, той ме оправи”, разказваше приживе Павел Панов.
БЛИЦ СПОРТ
Някои значими факти от кариерата му:
* Павел Панов е роден на 16 септември 1950 година в София, нападател.
* В „А” група има 309 мача (301 за Левски и 8 за Спартак) и 140 гола (135 за Левски и 5 за Спартак).
* Сезон 1976/77 - голмайстор на първенството с 20 гола за Левски.
* Футболист №1 на България за 1977 година.
* Четирикратен шампион на България (1970, 1974 ,1977, 1979) и петкратен носител на Купата на страната с Левски (1970, 1971, 1976, 1977, 1979).
* Има 36 мача и 22 гола в евротурнирите (рекорд за България): 9 мача и 3 гола за КЕШ, 13 мача с 9 гола за КНК и 14 мача с 10 гола за УЕФА.
* Легендарният нападател защитава цветовете на България в 44 мача (7 като капитан) и реализира 13 гола за тима, с който участва на Световното първенство през 1974 в Германия, където играе в 3 мача. Последният му двубой за националния отбор е на 6 юни 1979 г. срещу Англия 0:3 в София.
* Европейски шампион през 1969 година с юношеския тим на България.