Милан Борян е роден на 23 октомври 1987 година в град Книн, бивша столица на Република Сръбска Крайна. От тук започва животът на вече новото попълнение на Лудогорец, който не се различава от този на мнозина сърби и хървати по време на войната. Когато е само на 8 годинки семейството му е принудено да напусне родния дом, както и всички сърби. Хърватите прогонват сръбското население и фамилия Борян се премества в Белград. Там остава до 1995 година, но част от роднините още по това време се насочват към чужбина. Заселват се в Канада, където през 2000 година ги последват и бъдещият вратар заедно с родителите си. "Помня всичко от войната въпреки че бях малък, само на 8 години. Не пожелавам на никого да види това с очите си, до нас умираха хора, войната е страшно нещо. Не искам да се връщам към това, опитваме се да го изчистим от главите си", разказва по-късно стражът. "Когато отидохме в Канада всичко беше мирно и спокойно. Нямаше война, в страната имаше всякакви народности, включително хървати, сърби, италианци, всички хора са добри. В Канада се опитваш да работиш, за да намериш пътя си за развитие", казва Милан Борян.Бащата на Милан - Бошко, също е бил вратар, играл е за Хайдук. На представянето си като вратар на Лудогорец Милан заяви категорично защо е избрал да стане футболист, а не хокеист в Канада: "Исках да последвам стъпките на баща ми, той също беше вратар. Обичам футбола." "Всичко се случи в края на сезон 2010/11, когато ми се обадиха от федерацията на Канада с покана да играя за националния отбор. Не мислих дълго, а приех. Това беше начинът да се отблагодаря на тази страна, която прие моето семейство в един труден момент", казва Милан Борян. А моментът наистина е труден за цялата фамилия. Първоначално не им дават визи, за да заживеят нормално и спокойно в Канада и са принудени да се настанят в Уинипег, а по-късно и в Хамилтън, Онтарио, където са останалите членове на семейството. Фамилията едва се издържа, родителите са принудени да работят неуморно, за да отгледат сина си, който въпреки трудностите иска да остане във футбола и казва, че един ден ще стане професионален вратар.
Контактите на баща му в Южна Америка успяват да отведат Милан Борян първо във втория отбор на Бока Хуниорс, а след това и в Уругвай. През 2006 година следва преминаване в Ривър Плейт, но след това отива в Килмес. Едва през 2009 година вратарят става професионалист, след като се връща...в Сърбия, страната, от която бяга девет години по-рано. Подписва с Рад (Белград). След получената покана и няколко мача за Канада турският Сивасспор го привлича в редиците си. "Това със сигурност беше сериозна крачка в кариерата ми, защото знаете колко по-силно е турското първенство от сръбската първа лига. В началото ми беше трудно, скоростта бе друга, всичко бе ужасно трудно, но родителите ми не спряха да ме насърчават да продължа. Баща ми винаги ми казваше да остана спокоен и да чакам своя шанс, защото той винаги ще дойде", разказва още Милан Борян. В Турция феновете са луди по него, не престават да искат автографи, да се снимат и да го следят.
Вратарят преминава за кратко под наем в румънския Васлуй, но след това се връща отново в Сивасспор и работи под ръководството на бившия играч на Реал (Мадрид), а сега треньор Роберто Карлос. В Турция играе до февруари тази година, откогато няма отбор и е играл само за националния отбор на Канада. Един от мачовете му бе срещу българския национален отбор (1:1) през месец май.
