Опитай късмета си с БЛИЦ ГЕЙМ!

ЦСКА не заслужаваше да стане шампион. Не заради феновете си, не заради треньорския щаб или заради играчите. А заради шефовете си. Всъщност, дали те са искали да триумфират с титлата? Едва ли... Фактите и действията им доказват точно обратното.

През целия сезон

 

 

През есента бе извършена безумна треньорска смяна. Всички се кълняха, че махането на Милен Радуканов и назначението на Дуци и Пената е по-добрият вариант. С безличното дуо “червените” съвсем се обезличиха. И тръгнаха устремно надолу. През зимата бяха продадени четиримата най-добри футболисти – Платини, Нелсън, Делев и Зику. Вместо да акостират качествени заместници, дойде банда туристи – хвани единия, удари другия. Гръмна и допингскандалът, а получаването на лиценза висеше на косъм. Нямаше пари, няма и май няма да има. Играчите бяха лъгани постоянно под път и над път. Финтираха ги, че ще получат по 25 000 на калпак, ако станат шампиони, но обещанието не бе вкарано като клауза в техните договори.

За да стане още по-нагнетена обстановката, босовете плащаха редовно заплатите на подбрани от тях футболисти, а другите оставаха в листата на чакащите. Да не говорим, че организацията на “Армията” е по-слаба и от тази в Зимбабве или Намибия например. И ненапразно ощетените и лъгани футболисти прекръстиха началниците си

 

 

За да се замаже положението, на пожар бе назначен Стойчо Младенов след загубата от Черноморец с 0:2 в Бургас. Стойчо обаче бе поставен срещу вятъра. Сам срещу всички. С оглед на лесната програма се създаде илюзията, че ЦСКА, въпреки катаклизмите, ще спечели титлата. Тимът записа серия победни мачове, а преките му конкуренти за първото място се подхлъзнаха на няколко пъти. И илюзията, че ЦСКА ще е шампион, придоби убийствени размери. Но в най-важните сблъсъци “червените” се провалиха – срещу “Левски”, в Перник и в Разград.

Стойчо завари отбора на второто място. И го оставя след края на сезона пак на второто място. Героизъм щеше да бъде, ако той бе успял да стане шампион. Повярвайте обаче – и Жозе Моуриньо да беше на неговото място, ЦСКА пак щеше да е на същата позиция. Ако обаче не беше Стойчо, “червените”, в този си скапан състав,

 

 

Най-зловещ обаче е фактът, че ЦСКА за първи път в цялата си история пропиля уникален аванс от цели 8 точки преднина. Цели 8! Никога досега “червените” не са изпускали първото място, след като пет кръга имаха солидна преднина пред останалите. Ала когато удариха мачовете на истината, кризата на “Армията” лъсна с пълната си сила. И вината не е във футболистите и в треньора, а в собствениците! Докато Младенов се чудеше как да скрие проблемите в клуба, докато воюваше на няколко фронта в името на “червената” кауза, докато се чудеше как да мотивира играчите, които постоянно чакаха заплатите си, господата над него не си мръднаха пръста за нищо. Е, нали знаете, че когато чорбаджията не ще нещо да се случи, то няма как да се случи. А чорбаджиите явно не желаеха ЦСКА да спечели първото място. Каква ти титла, какви ти златни медали, нали после трябваше да се развързва кесията за селекция и за атака на Шампионската лига... Спомнете си как завърши мачът Миньор – Лудогорец и как приключи двубоят на перничани с “червените”. Докато в първия случай на Стадиона на мира имаше очевадно примирие, то във втория случай си беше истинска битка. Битка, която осакатеният отвсякъде състав на ЦСКА загуби и която костваше цялостно поражение във войната. Има един неписан закон във футбола.

 

 

да ликуваш на върха. “Червените” босове не посмяха да нагласят двубоя с Перник, а преди това разградчани си направиха приятна разходка в миньорския град.

Накрая се стигна до решителното сражение в Разград. Тогава и на децата стана ясно, че ЦСКА отива обречен в Лудогорието. Отива на гибел, колкото и добър пълководец да е Стойчо Младенов. Пълководец, но без силно оръжие и без железни войници. Е, как тогава да спечелиш... Да, "червените" удариха три пъти гредите, но нали шансът помага на по-силните, на по-напористите. А Лудогорец бе по-добрият тим през цялото първенство.
 

Какво следва оттук насетне? ЦСКА изглежда се сбогува не само с титлата, но и със себе си. За да избегне фаталния край, клубът трябва да се сбогува и с превърналите се в лилипути “титани”. А пък за да се случи това, се налага някой да купи контролния пакет акции. Кой обаче ще е този някой? Кой? Докато се чака отговор на този вечен въпрос, ЦСКА отново се озова в познатата си позиция. С вирнати крака нагоре в пълния с боклуци контейнер. “Червените” си бяха показали за кратко главата навън, посягайки към мержелеещата се титла, но илюзията приключи. ЦСКА е пак в кофата за боклук.