Атанас Пашев – Пашата, е един от най-големите таланти в историята на българския футбол. По-голямата част от кариерата на знаменитото ляво крило протича в “Тракия” (днес “Ботев” (Пловдив) през 80-те години на миналия век. Национален състезател, голмайстор на "А" група, записва и няколко сезона зад граница, след което хваща по трънливия път на треньорската професия. Отскоро роденият на 21 ноември 1963 година ветеран е извън футбола - работи в комунална фирма "Чистота" в Пловдив.

 

- Не се срамувам от начина, по който си вадя хляба. Казано е да се работи за лев, отколкото да стоиш без лев. Футболни фенове ме бъзикат, че съм чистач и че по цял ден се потя с циганките от "Столипиново" и “Шекера”. Дълго стоях без работа, затова приех поканата на г-н Радо Кошински, шеф на "Чистота" и много голям ботевист. По този въпрос чух какви ли не жълтини. Истината е, че съм контрольор по хигиената, и че Пловдив никога не е бил по-чист. Малко пари получавам, но се чувствам полезен. Далеч съм от футбола заради кризата, която удари родния ми “Хебър” (Пазарджик). И от “Ботев” (Пд) обещаваха да ме вземат, отбелязвам - с конкурс, но нито конкурс имаше за работа в ДЮШ, нито нищо. Обградиха

се там "наши и ваши" и си работят хората. Промените в "новия" “Ботев” са козметични. Футболисти, треньори, ръководители са почти същите от времето на Христолов. Не искам да се конфронтирам с никого в “Ботев”, още повече, че съм ботевист, но затова нещата не вървят по мед и масло. Просто не искам да си отварям устата по сегашния “Ботев”, защото платени драскачи по форуми пак ще ме залеят с помия. Само ще кажа, че треньорът ни Петър

 

Хубчев е

отличен

специалист,

 

но му е нужна свобода.

- Е.ач съм бил, женкар, комарджия, падал съм си по чашката, пари съм дължал. Тези неща обикновено се говореха сред хората, но вече се появяват и в медиите. Няма нищо вярно в това, а и не търпя упреци в личния ми живот. Аз дори едно бинго не знам как се играе, въпреки че съм работил 6 г. в такава фирма.

- Но е факт, че едва свързваш двата края. Някак си в реда на нещата е да имаш дългове?

- Пари дължа, но е факт, че дължат и на мен. Много пари съм опростил през живота си, защото съм бил будала. Заради пустите пари ме вкараха в ред интриги. Дори синът ми Митко (също бивш футболист) се сърди, че няма наследство в град Стамболийски от имотите на първата ми жена. Аз може да съм построил там нещо, да съм вкарал пари за оборудване, но всичко беше на името на дядото. На Митко през 2007 година му вдигнах сватба с кредит, подарих им със снахата апартамента си в кв. "Кичук Париж". Винаги съм им помагал и пак ще го правя, но не съм роднина на Бил Гейтс.
 

- Добри доходи имах само зад граница. В България по онова време заплатите ни не бяха високи. Общо взето от “Ботев” печалбата ми е един апартамент във военните блокове на "Преспите". Но мога да изброя какво съм загубил заради верността си към “Ботев”. Например през сезон 1985/86 от “Левски” ми даваха "мило и драго", но останах в Пловдив. Иван Вуцов беше национален треньор, а негов помощник Васил Методиев - Шпайдела, който бе и старши на “Левски”. Подписах с тях за две години срещу апартамент от 138 кв. м. на "Герена", синя "Лада", офицер в "Симеоново", титуляр в националния отбор и разбира се прилично възнаграждение. Боби Михайлов, Наско Сираков и Гиби Искренов с години ме кандърдисваха да играя за “Левски”. Викаха ми: "Айде бе, стига си ни бил самичък". Като футболист

 

имам само победи

над тях в Пловдив

 

Приех им офертата, но после Виден Апостолов ми се примоли да остана, защото нещо отборът се оголвал. Аз тръгнах за София, но спряхме с жена ми за кафе на Ихтиман, където обявих: "Я кръгом бе, бате Насе". Запалих "Жигулата" и право на стадион "Ботев". Вуцов и “Левски” побесняха, какви ли не ми наговориха. От цялата работа загубих и място в националния отбор. Трябваше да ме накажат, да не играя, но през 1986 година станах голмайстор на "А" група и участвах с националите на световното в Мексико.
 

- За ЦСКА беше важно “Тракия”, както се казваше тогава отборът, редовно да си бие “Левски”. Настояваха и от Славия,но ЦСКА и щаба на Армията не позволиха такъв трансфер. Няколко пъти аз и колегите ми направихме ЦСКА шампиони. През 1990 година ме продадоха на Бейтар (Йерусалим). Точни цифри не знам, но са ми казвали, че от трансфера ми в Израел “Ботев” си купува от Панаира автобус "Неоплан" и микробус "Тойота", останали са немалко средства и за издръжка. Сега тези возила сасякаш безследно изчезнали. Чувал съм, че

 

микробусът

е конфискуван,

 

за да си вземат парите от клуба "големите" ботевисти. После мен ме обвиняват, че не съм бил ботевист. Приходите от Бейтар бяха първите, които “Ботев” взе не по линия на "Армията". Повечето ми съотборници се изнизаха като свободни агенти, защото са тарикати. Аз не се възползвах, защото обичам клуба си. Дължах и много на бате Виден Апостолов. Той ме измъкна от военния арест в Пазарджик и за два часа ме докара в Пловдив през 1981 г. Тъкмо се беше родил синът ми, а там в полка едни "стари кучета" ме бяха приклещили.

 
- Като футболист често те "приклещваха" и в наказателното за дузпа!?...

- Носи ми се славата на "дузпаджия", но и това влиза в играта. Нарушенията срещу мен ставаха, защото държах топката много близо до краката си и влизах на скорост. Имам само един грях за дузпа от 1986 година, когато от съдийството щяха да изгонят Боре Александров. Номерът не ми се получи тогава, защото бранителят беше тромав и не се доближи до мен. Аз обаче преплетох краката и си вдигнах "чотурата" към небето.

 - А каква слава ти се носеше зад граница?

- Бях просто Бог навсякъде, където играх. Чувах, че след всеки мач на "Тракия" в евротурнирите противници като Байрен, Гьотеборг и т.н. ме искат, но се случи да играя в други недотам футболни държави като Израел и Малайзия. За моя радост Бейтар (Йерусалим) също бяха "канарчета", с "жълто-черни" екипи. Там ме е предложил Емил Велев - Кокала, но съдбата си направи лоша шега с нас. Моят Бейтар изоставаше с 4 точки, а после останахме с 8 над изпадащите, като Апоел (Рамат Ган) на Кокала изпадна от групата след победата ни с 1:0 на техен терен след мой гол.

 

Много яко ми

тръгна в Израел

 

и повечето ни успехи бяха с 1:0 с мои голове. Босът на Бейтар само на мен в отбора разписа чек, когато останахме групата. Хората в Йерусалим толкова ме обичаха, че дори семейството ми изпитваше затруднения, като излизахме навън. Не ни даваха да плащаме при пазаруване. "Матана, матана" казваха продавачите, което значи "подарък, подарък". Веднъж реших да си купя портокали, а собственикът ми вика, че не ми е позволено да плащам, тъй като е изселник от Пловдив, а марката на портокалите е "Пашев". Напуснах Израел заради войната с Ирак. Точно като се качвах на самолета за евакуация, чух първите бомби на Саддам. След 6 месеца се върнах за половин година, като играх без да получа нито един шекел.

 - Не ти е вързало много в Малайзия, където имаш едва 2 мача?

- Бях първият българин, играл в Азия. Една седмица по-късно извиках и бранителя Димитър Калканов, който до ден -днешен не ми е звъннал да ми благодари, да ме пита жив ли съм, умрял ли. Можеше поне едно питие да ме почерпи, след като му отказах и оставих на него комисионните от договора...Иначе в "Куала Лумпур", известен като "Кралския клуб", заминах за директно подписване на договор. Уреди ме един нашенец, избягал от България в Лондон по времето на комунизма. Шефовете на отбора обаче ни извъртяха лек номер и ни спретнаха контрола, в която да ме преценят на живо. Няма лошо, но трябваше да пътуваме три часа с автобус. Аз бях много уморен от пътувания и подготовката, която минах преди това в Спартак (Пд) при Атанас Драмов. Този треньор буквално ми беше подпалил гуменките от сухо тичане. Във форма бях за контролата, но съотборниците не могат един път да ме уцелят. Поведоха ни 3:0 до 30-ата минута. През втората част се върнах малко по-назад и комуникацията ни тръгна, още повече че в Израел бях научил и английски. Запретнах ръкави и като ги почнах – вкарах три гола и изравних за крайното 3:3. На другия ден имаше вестник със заглавие: "Българският Марадона е тук!". Трябваше

 

да подпиша договор

срещу 4200 долара,

 

но мениджърът ми показа нюх след успешната ми контрола и заплатата ми отиде на 8600 долара. После тръгна първенството и още във втория кръг получих тежка контузия. Изпратиха ме на операция и лечение в Китай. Възстановявах се към половин година в Куала Лумпур, но един ден ме хванаха дивите, просто изкукуригах, и реших да напусна. Трябваше да прибера застраховка от 300 000 долара, но се отказах, защото кой знае кога щяха бюрократите им да ми ги платят. Разбрахме се с клуба да прибера 12 заплати, а те да си придвижат застраховката към техните сметки.

 - Скоро след завръщането си обаче играеш в родния Хебър (Пз), дори и в Локо (Пд)?

- В Малайзия мислех, че приключих със състезателната дейност, но оздравях и се пуснах за няколко мача да спасяваме Хебър от изпадане в "Б" група. После Иван Глухчев, с който се знаем от “Ботев”, ме покани да спасяваме от изпадане Локо (Пд). Най-тежката ми загуба в кариерата е именно с "черно-белите". Любимият ми “Ботев” ни удари с 5:0 на техния стадион. Публиката на “Ботев” ме аплодира в този мач и това никога няма да го забравя.
 

- Нямах шанс пък и не съм мишок, не обичам да слугувам, да съм послушко като треньор. Пешо Патерицата, с който се знаем от времето, когато бе борец в "Тракия", ми подаде ръка в треньорството, но всичко се срина след убийството му. Заради мен направи отбор в Белово, стана вицепрезидент в Ботев и ме молеше да поема мъжете, но нали съм карък - не ми се получи.
 

- Разбира се, аз съм треньор с лиценз "А". Трябва да си намеря работа по моята професия. Дълго останах на  футболната борса, защото държах да работя в любимия ми Ботев. Засега липсват оферти, но просто предчувствам,  че скоро ще се върна в занаята.