Игор Йовичевич беше официално представен като треньор на Лудогорец. 50-годишният хърватин има много интересна кариера като футболист и треньор, но в биографията си има много любопитна история.

Като юноша Йовичевич е считан за един от големите таланта на югославския футбол. В клуба му Динамо (Загреб) е определян за новия Звонимир Бобан, въпреки че е нападател. Качествата му не са тайна за всички по-големи отбори от Западна Европа. Едва 17-годишен хърватинът е отвлечен от Реал (Мадрид) и известно време се подвизава с фалшиво име.

В началото на 90-те години на ХХ век испанските медии пишат, че с младежкия отбор на „белия балет“ тренира футболист с името Джуро Зировец. Неговото име не говори нищо на нито един специалист. Схемата е разкрита от журналиста Алонсо Кастийо от в. „Марка“, който го обявява за новия Роберт Просинечки. На репортера първоначално е обяснено, че става въпрос за приятел на Просинечки, който не може да тренира в родината си заради войната в разпадащата се Югославия. Дори треньорът на втория отбор Мариано Гарсия Рамон не знае как точно е името на футболиста.

„Имах оферта и бях избрал Верона. Докато бях в италианския гранд и финализирах преминаването си в клуба, видях в хотела да влиза делегация. Познавах треньора Радомир Антич, да почива в мир. Представляваше Реал (Мадрид) и бяха в Италия за турнир. С него беше Роберт Просинечки, когото познавах. Разговарях с двамата. От Реал (Мадрид) бяха много настоятелни и предложиха да замина за Испания с тях. Отидох, изиграх няколко мача под друго име, докато журналист не ме разкри. Той се приближи до мен и каза: „Ти си Игор Йовичевич“. Какво да му отговоря, като знаеше всичко. На следващия ден цялата история беше на корицата на „Марка“. С Алонсо след това станахме семейни приятели. В крайна сметка подписването беше официализирано. Един от треньорите ми беше Рафаел Бенитес, а играех с Раул, Гути и други“, признава новият треньор на Лудогорец години по-късно.

Когато не тренира с дубъла на „белия балет“, Игор Йованович прекарва времето си в хотел „Хавана“, където е регистриран като Зировец. Използването на фалшиво име е заради договорка с бащата на футболиста Чедомир (бивш известен защитник на Динамо Загреб) и със самия Игор. Йованович започва да играе за втория отбор почти два месеца след пристигането си в Испания. На 16 ноември 1991 г. дебютира при равенството 1:1 срещу Фигерес. Остава на терена до 78-ата минута, когато е заменен от Едуардо Еснайдер.

Въпреки че е считан за по-голям талант от превърналите се впоследствие в легенди на Реал (Мадрид) Раул и Гути, Игор Йованович не дочаква шанс в първия отбор на Кралския клуб. Напуска „белия балет“ през 1995 г. след 79 мача и 15 гола за втория отбор. След това играе за НК Загреб, Йокохама Маринос (Яп), Гуарани (Бр), Метц (Фр), Шенянг (Кит), Карпати (Лвов, Укр) и Жухай (Кит). През 2014 г. Игор Йовичевич става треньор и води последователно Карпати (Лвов, Укр), Целе (Слвн), Динамо (Загреб, Хър), Днипро-1 (Укр), Шахтьор (Донецк, Укр), Ал Раед (САр), за да бъде представен днес начело на Лудогорец.