Георги Славков - Бенкса е един от футболистите, оставил ярка диря в историята на “Ботев” (Пд). Макар и роден в Гоцеделчевското село Мусомище, звездата му изгрява под тепетата, три пъти е избиран за футболист на Пловдив, носител на "Златната обувка", а впоследствие играе за ЦСКА и прави кариера и в чужбина. За него обаче дербито “Ботев” – Локомотив все още носи романтичния дух на футбола. Славков сподели пред БЛИЦ очакванията си за днешния сблъсък между двата отбора и разказа най-интересните си спомени от миналите мачове.

- Г-н Славков, "Ботев" и Локомотив излизат един срещу друг. Какви са очакванията ви за днешния мач?
- Убеден съм, че отново ще се получи страхотна среща. На лице са всички предпоставки. Стадионът ще е пълен, ще има неповторима атмосфера, която ще помогне на футбола. Като резултат обаче е трудно да се прогнозира, защото тези дербита винаги са били непредсказуеми. Все пак на теория "Ботев" има известно предимство, защото отборът има цел - да играе в Лига Европа. Докато Локомотив е в средата на таблицата, трудно може да изпадне, но няма и какво да гони. Отбор с цел винаги по-лесно се мотивира. Още повече, че след загубата от ЦСКА футболистите на "Ботев" ще гледат да се реваншират пред феновете.

- Какво Ви прави впечатление, като гледате съставите на двата отбора?
- Разликата е, че "Ботев" има по-опитни футболисти и изграден състав. Локомотив разчита на по-млади момчета. Това не е грешен път и в близките години ще доведе до положителни резултати, но в момента "Ботев" играе по-добре.

- Кое е най-паметното пловдивско дерби, в което сте играл?
- О, много са. В края на 70-те и началото на 80-те години тези мачове се играеха на стадион "Пловдив", който сега е една руина. В онези години винаги сме излизали през 50-60 000 зрители. Тази атмосфера никога не се забравя. Но има един мач, който винаги ще помня. Беше през 1978 година, ако не се лъжа. Локомотив имаше много стабилен отбор, със Садъков, Ерносян, големи играчи. И в класирането бяха пред нас. Аз тъкмо бях преминал в мъжкия отбор от юношите. Имахме един десен бек Наско Гаръски, Бог да го прости. Той редовно се включваше в атаките на отбора, но имаше славата на играч, на който му куцат центриранията. Та при една атака Наско проби до аутлинията. Нашите нападатели влязоха в малкото наказателно поле, защитата на Локомотив също. Имаше десетина човека в него. Аз тогава играех от втора позиция и си викам: "Той Наско ще сбърка центрирането, няма смисъл и аз да влизам". Останах пред наказателното поле, а около мен на 5-6 метра нямаше никой. И Наско без да вдига главата ми хвърли страхотен пас. Бях като ловджия на гюме. Прицелих се и стрелях от воле. Топката удари напречната греда, тупна на голлинията, пак се удари в горната греда и влезе. Спечелихме с 1:0, това беше първият ми гол в дербито и бях много щастлив. Този мач винаги ще остане паметен за мен, а и попадението беше много красиво.

- Спомняте ли си за какви пари играехте в онези времена?
- Да. Футболистите ни водеха първа, втора и трета категория труд, според опита. Имаше и звания - кандидат-майстор на спорта и майстор на спорта, които увеличаваха заплатите с по 20 лева. Отделно ние в "Ботев" бяхме и с армейски чинове и получавахме заплати от армията. Премиите по онова време бяха централизирани и се определяха от БСФС. Бяха по 100 лева, но ни удържаха ергенски данък. Като го приспадаха взимахме по 80 лева за победа, но за онези години това бяха добри пари.

- Каква беше атмосферата в Пловдив след градското дерби?
- Ние живеехме за тези мачове. Като победиш и след това шест месеца ходиш като господар на града. След загуба пък не смеехме да се покажем на улицата от срам.

- Имаше ли закачки със съперниците след мачовете?
- Разбира се. Тогава обаче имаше по-голямо приятелство и уважение между нас. И никога не сме преминавали границата. Но закачки винаги е имало. Знаете предполагам Гочо Василев, легендата на Локомотив (Пд). С него сме от гоцеделчевския край и винаги сме се уважавали. Той държи рекорда за най-много голове в пловдивското дерби. Та той като ме видеше и ми казваше: "Аз не мразя "Ботев”. Аз обичам този отбор. 14 гола му вкарах, по 500 лева премия ми даваха и така си купих апартамент". Но закачките ни винаги са били с финес, не сме стигали до грубости. И с Ружди Керимов много се закачахме.

- Как се промени дербито с годините?
- Разликата основно идва от феновете. Навремето също запалянковците обичаха отборите си, но не се стигаше до ексцесии. Нямаше такива буферни зони като в момента. За мен и сега тези мачове трябва да се играят на стадион "Пловдив", защото клубните съоръжения са малки и като се оставят и буферните зони и се събират по 15 000 човека на мач. Но и привържениците трябва да се променят. Сега има малки групи, които идват да буйстват, да мятат бомбички - това не са хубави неща.

- От къде дойде тази промяна?
- Според мен от фенклубовете, които си присвояват по-голяма власт. Те трябва да съществуват, за да обичат и подкрепят отбора, а не да създават проблеми. Действията на крайните фенове са вредни за футбола. Последните години винаги има инциденти - разбити магазини, кафенета, сбивания. Родителите ги е страх да заведат децата си на мач. Такива неща няма никъде в нормалния свят и хулиганството трябва да се изкорени. Защото от него страдат и отборите. Виждате, налагат се глоби, които клубовете плащат. “Ботев” бе наказан с мач пред празни трибуни. А празните трибуни са погребение за футбола.

- Получавал ли се допълнителна премия от феновете?
- Да, тогава хората много обичаха футбола и се е случвало да ни премират. Давали са ми купони за храна, за бензин. Пълнили са ми резервоара на колата от уважение, защото хората обичаха футбола и ценяха играчите. Няма да забравя, когато победихме Барселона с 1:0 през 1981 година. На стадиона имаше 62 000 зрители. Фенове имаше дори на пистата. Аз вкарах гола, а след мача дойде един привърженик и ми подари цял сом. Това е най-нестандартната премия, която съм получавал.
ДРАГОМИР АНТОНОВ/БЛИЦ