Легендарният български футболист Стилиян Петров беше гост на „Би Би Си Рейдио Файв“, където говори за удоволствието да играе футбол и тежката битка с левкемията. В студиото Стенли сподели, че все още рита топка. Той го прави в т.нар. Неделна лига, където всяка неделя си плаща таксата. Бившият национал, който се пребори с левкемията, разкри, че спечеленият медал от това аматьорско първенство е най-ценният в кариерата му и стои редом до другите му отличия.

„Играя футбол всяка неделя. Плащам си таксата от пет паунда. Много ми харесва и се забавлявам. Хората в това първенство винаги искат да ме ритнат или да се представят добре срещу мен, тъй като знаят кой съм и каква кариера съм имал. В края на мача, когато седнете да пийнете бира, разбираш, че те са ти фенове, но на самите мачове има конкуренция и борба. Говорим си и ми казват, че не е уважително да финтирам вратаря във вратарското поле“, заяви Стенли.

„Много ми харесва да участвам в Неделната лига. Там играят много бивши футболисти. Понякога играем един срещу друг и тогава се събират доста зрители. Често ми питат защо ми харесва да играя футбол на такова ниво? Аз отговарям, защото съм още жив и имаше период, когато не знаех дали отново ще ритам топка, дали ще мога да ходя, дали ще живея. Когато с отбора ми спечелих медал, споделих с момчетата, че това е най-ценното отличие, което съм взимал през цялата си кариера. Обясних им, че това е така, тъй като мечтаех отново да играя футбол и да ми бъде дадена възможност да го правя. Вътрешно усещах голяма радост и затова този медал е поставен до другите ми отличия, но ми е по-ценен от всички останали“, призна Стилиян Петров.

Бившият футболист на Монтана, ЦСКА, Селтик и Астън Вила говори и за тежката борба, през която мина при лечението на острата форма на левкемия, която му беше диагностицирана през пролетта на 2013 година.

„Когато научих диагнозата за болестта, през главата ми минаха много въпроси: „Защо на мен? Какво се случи? Къде сгреших?“ Но няма отговор на тези въпроси. Месеци наред имах безсънни нощи, за да разбера каква е причината, но не успях. Всеки, който минава през това, знае, че няма отговор на тези въпроси. Затова с моята съпруга основахме фондацията, тъй като знаем колко трудна е борбата. Със съпругата ми и двамата ни синове преминахме през ада. Децата ми ме виждаха в състояние, в което нито едно дете не бива да вижда баща си. Трябваше да ги водим на психолози, за да сме наясно, че те разбират ситуацията. Имаше период от година, в която не ме виждаха. Посещаваха ме през няколко месеца. Можеше да ме виждат само през малък прозорец, тъй като не им беше позволено да влизат в стаята. Имам прекрасна съпруга, която направи голямата разлика. Беше невероятно да видя колко много ме обича. Спеше при мен всяка нощ, ядеше какво и аз ям, тъй като в един момент трябваше да ям. Бях много слаб, но трябваше да се храня. Тя ми даваше пример, че трябва да го направя, въпреки че яденето не беше хубаво. Когато видиш, че някой загърбва собствения си живот и този на децата, за да е сигурен, че ще оздравееш – това означава много. Тогава разбираш, че трябва да се бориш. Аз не бях готов да се предам и в тези моменти разбрах, че искам да живея и какво е значението на живота за един човек. Знаех, какво можех да загубя и не исках да го допусна. Исках да се боря и да живея. Да гледам децата си как растат и да продължавам да бъда баща и съпруг“, разкри бившият национал.