Антоан Стоянов е едно от момчетата, донесли на футболна България голяма радост през последните дни. Той е част от националния ни отбор U17, който се класира за европейските финали в Израел през май и юни тази година. Тимът, воден от Йордан Петков, постигна целта си на елитния квалификационен кръг в Португалия. Антоан е роден на 17 януари 2005 година в Кюстендил, футболист е на Левски (София). Талантливият халф даде интервю за агенция БЛИЦ.

-Ачо, честито класиране! Чувстваш ли се герой след постигнатия успех?
- Здравейте! Благодаря за поздравленията! Герой е доста силна дума, но напълно осъзнаваме какво голямо постижение е класирането ни за европейското първенство в Израел. Успехът ни е значим и заради факта, че срещнахме такива силни отбори по пътя си - Сърбия, Хърватия, Португалия, Ирландия и Финландия.

-Кой от трите мача, които изиграхте в Португалия, беше най-трудният?
- Най-трудният мач за мен беше срещу Ирландия, защото физическите ни сили вече бяха към края си и бяхме много уморени. Това си пролича особено през второто полувреме. Топлото време допълнително влияеше негативно на формата ни. Безспорно Португалия беше най-класният отбор в групата и заслужено се класира първи с пълен актив от точки. Но дори срещу тях едва 4 минути от редовното време не ни достигнаха, за да задържим равенството, което щеше да ни класира автоматично на Евро 2022.

Топ Коефициенти за efbet Лига!

-В трите мача повеждахте в резултата, но в два от тях не спечелихте. Твоето обяснение.
- Единственото обяснение от моя гледна точка е, че отпадаме физически. Не съм компетентен да анализирам дали има и някакви други причини. В случая важното е, че взехме от всеки мач точно толкова, колкото ни трябваше. Все пак Ирландия падна от Португалия с 1:4, а Финландия - с 1:9. Ако бяхме получили само един гол повече от състава на домакините, можеше да не се класираме.

-Вашият треньор Йордан Петков постави висока цел – класиране на световното, което означава, че трябва да се представите силно на европейските финали. Способни ли сте на това?
- Да, тази цел си я поставихме още преди първите квалификации в Сърбия. Благодарение на треньорския щаб сформирахме доста силен и боеспособен отбор, в който има страхотни взаимоотношения между момчетата. Много сме задружни, разчитаме един на друг и успяваме постоянно да поддържаме позитивна нагласа. Много се радвам, че попаднах в този невероятен колектив! Вярваме, че сме способни да се класираме за световното първенство!

-Що за човек и треньор е Йордан Петков?
- За мен Йордан Петков е не само треньор, той е и добър приятел! Дисциплиниран, скромен, уважаващ себе си човек, който знае какво прави. Целият отбор му се доверява и разчита много на него. Той прави нещата да изглеждат по-лесни. Радвам се, че животът ме срещна с него. Екипът му, който работи с нас в националния отбор, също е страхотен и се разбираме перфектно и с тях.

-Хората, които са над него в БФС, помагат ли ви? Мотивират ли ви?
- По време и на двете квалификации с нас имаше хора от БФС. Винаги ни помагат, когато има нужда. С нас до Португалия пътуваха техническият директор на БФС Георги Иванов и професор Лъчезар Димитров.

-Помниш ли първия си ден в Левски? На колко години беше и кой ти е първият треньор на „Герена“?
- Бях едва на 11, когато пристигнах на "Герена". От тогава живея самостоятелно в общежитието. Родителите ми продължават да живеят в Кюстендил. Първият ми треньор беше Светослав Колев, с който до ден днешен сме близки.

-Кога и кой те извика за първи път в мъжкия отбор на Левски?
-Изключително много съм благодарен на Георги Тодоров, който ме извика за първата ми тренировка с мъжкия отбор, когато бях 15-годишен.

-През август миналата година, когато беше на 16 години, записа първи мач в елита срещу Царско село. Какво си спомняш?
- Това е един от най-хубавите моменти в живота ми. Радвам се, че сбъднах своя детска мечта, но от онзи момент работя още по-здраво, за да се наложа в представителния отбор на Левски. Всяка тренировка под ръководството на Станимир Стоилов за мен е надграждане.

- При каква оферта би преминал в ЦСКА?
- Уважавам ЦСКА като съперник, но обичам много Левски и на този етап не мисля, че е възможно да приема оферта от „червените“.

-Какво обичаш да правиш извън терена?
- Обичам да излизам с приятели, да слушам музика, да гледам сериали, да чета, да играя тенис на маса и да играя на телефона си.

- На кой световен стадион мечтаеш да играеш?
- На „Алианц Арена“. Атмосферата на този стадион е уникална, той е препълнен с фенове и съм сигурен, че ще е истинска наслада за мен да играя на такава голяма сцена. След Левски, моят любим отбор в чужбина е именно Байерн Мюнхен.

-Любим футболист в чужбина?
- Франк Лампард.

-От какво семейство произхождаш?
- Семейството ми е страхотно. Вкъщи цари прекрасна хармония. Смятам, че съм възпитан много добре ,за което съм благодарен на родителите ми! На тях им беше много трудно да се разделят с мен, когато бях на 11 години, но ми гласуваха доверие и вярвам, че го оправдах. Чуваме се всеки ден по телефона. Имам и брат, с който също сме много близки. Семейството ми винаги ме подкрепя и са зад мен във всеки един момент!

- Какво мислиш за войната в Украйна?
-Ужасно е, когато гледам как умират невинни деца, мъже и жени. Трагично е да се водят военни действия в 2022 година. Много се надявам скоро всичко да приключи и да бъде подписан мирен договор.
Румен ИЛИЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Еfbet Лига - сезон 2021/2022
Купа на България - сезон 2021/2022


Снимка Георги КОЛЕВ/БЛИЦ