Втората световна война оказва влияние върху живота на много хора. В началните години на военните действия германците се наслаждават на успехите на своята армия и животът им тече нормално. Доказателство за това са събитията от 22 юни 1941 г. Рано призори на днешния ден, съгласно плана “Барбароса”, немските войски нападат Съветския съюз без да обявяват война.

 

Същият следобед близо 100 000 зрители се събират на “Олимпиящадион” в Берлин. Предстои да се играе финалната среща между Шалке 04 и Рапид (Виена), които ще определят новия германски шампион. Заради аншлуса през 1938 г. и присъединяването на Австрия към Гросдойчланд австрийските отбори добиват правото да се състезават в немското първенство. Рапид печели титлите на Австрия през 1938, 1940 и 1941 г. През 1938 г. взима и германската военновременна купа.

 

По това време Шалке 04 е истински футболен доминатор в страната. В годините на властването на Хитлер, от 1933 до 1942 г., “кралскосините” печелят шест титли и три пъти са вицешампиони, взимат и една купа на страната и четири пъти губят финала. Тимът от Гелзенкирхен става и 11 поредни пъти шампион на своята регионална група – Гаулига Вестфален и два пъти печели Купата на Вестфалия.

 

Според митологията големите успехи на Шалке 04 в този период се дължат на факта, че Адолф Хитлер е привърженик на тима и има специално издадена членска карта. През годините след Втората световна война ръководството на “кралскосините” категорично отхвърля тези слухове. Извадени са всички архиви на клуба за издаването и връчването на членски и почетни карти, както и тяхната поредна номерация. Нито една от тях не е с името на Хитлер. Според повечето информации от онова време диктаторът не е посещавал никакви срещи на тима от Гелзенкирхен. Твърди се, че Адолф Хитлер не харесвал футбола. Той бил любител по крикета, по който се запалва по време на Първата световна война, където гледа как играят пленените английски войници.

 

Преди мача на 22 юни 1941 г. Шалке 04 е големият фаворит за титлата. Въпреки че играчите на Рапид (Виена) отправят поздрав с изпъната напред дясна ръка, нито един от тях не е член на нацистката партия. “Зелено-белите” трябва да защити австрийската футболна чест, която две години по-рано е сериозно наранена от “кралскосините”. На финала през 1939 г. Шалке 04 разбива Адмира (Виена) с 9:0.

 

Историята е на път да се повтори. Фаворитът повежда с 2:0 още в седмата минута след попадения на Хайнц Хинц и Херман Епенхоф, въпреки че австрийците пропускат дузпа чрез Франц Биндер. На полувремето тимът от Гелзенкирхен изглежда сигурен шампион, а като потвърждение на това впечатление идва вторият гол на Хинца, който се разписва 12 минути след почивката 3:0.

 

Три минути по-късно Георг Шорс връща едно попадение – 3:1. В следващите 10 минути отборът от Виена показват прословутия за клуба дух и настъпва известният “Четвърт час на Рапид”, който е решавал много мачове на тима. В рамките на осем минути Франц Биндер бележи хеттрик и обръща мача. Първият и последният му гол са отбелязани от дузпи. Въпреки натиска на “кралскосините” в последните 20 минути на мача, Рапид устисква аванса си и австрийският тим печели титлата на Германия след победа с 4:3.

 

След последния сигнал играчите на Шалке 04 не показват спортсменство. Те обвиняват съдията за поражението си, а капитанът Ернст Куцора отказва да приеме плакета, който се връчва на вицешампиона. Според специалистите тимът от Гелзенкирхен сам е изпуснал победата с неумението да запази аванса си и най-вече заради грешките на вратаря Ханс Клод.

Радостта е за Рапид, а мъката не само за Шалке, а за милиони хора по света. Защото същият ден започва същинската Втора световна война.