Има много спортни герои от миналото, но не са малко тези спортисти, които умират на бойното поле по време на Първата световна война. Днес се навършват 100 години от деня, в който Великобритания обявява война на Германия. Точно в 23:00 часа на 4 август 1914 г. британците се включват в един от най-кървавите конфликти в историята, който приключва на 11 ноември 1918 г. В тази връзка „Би Би Си“ посвети специална статия за част от британските спортисти, участвали във войната.

 

 

На домакинския стадион на шотландския Хартс - „Тайнкасъл“, има специален плакет, който е посветен на футболистите на клуба, загинали през Първата световна война. Времето отминава, но жертвите не са забравени. През сезон 1914/15 „сърцата“ са на върха на шотландското първенство и са на път да спечелят титлата. Върху футболистите обаче има сериозен натиск, за да се включат във войната. Част от играчите открито са наричани страхливци, въпреки че имат железни договори с клубовете.

 

На 25 ноември 1914 г. (сряда) 11 футболисти на Хартс групово се записват като доброволци в новосформирания 16-и Кралски шотландски баталион, който неофициално е известен като Групата на Макрей заради неговия основател Сър Джордж Макрей. Общо 16 играчи на клуба се присъединяват към армията. Това дава отражение и в другите клубове. Футболисти на Рейт Ройвърс, Фолкърк, Дънфърмлин, Ийст Файф и Хибърниън също влизат във войската. През 1916 г. клубната управа на Хартс изпраща колет на батальона на Макрей, който съдържа 240 чифта чорапи, 5000 цигари, 20 пакета сапун, 100 кутии бомбони, 14 чифта футболни обувки, три топки и помпа.

 

Спортистите са последвани от стотици фенове. Вълната преминава в Англия. Играчи на Клептън Ориент, в момента известен като Лейтън Ориент, също се записват заедно в армията. Трима футболисти на Ориент загиват на фронта, а седем от Хартс са убити по време на акция. Малцина от оцелелите отново обличат екипа на тима, но подвигът им не е забравен.

 

„Винаги сме се гордели със смелостта на тези мъже. Седем играчи от първия тим умират във войната, включително и централният нападател Том Грейси, който е можел да не ходи на фронта заради диагностицираната му левкемия. Хартс се нуждае от две десетилетия, за да се съвземе от загубите“, твърди клубният историк Дейвид Спийд.

 

 

Ежегодно в Нортхемптън се провежда ръгби мач в чест на Едгар Мобс. Той е бивш капитан на местния тим Сейнтс в продължение на шест сезона, а лидерските му качества се проявяват и на фронта. Почти двуметровият Мобс организира собствен корпус, в който се записват 400 доброволци. Този корпус е известен като Батальонът на спортистите, който влиза в състава на полка от Нортхемптъншир. Подполковник Мобс на три пъти е раняван по време на войната, но намира смъртта си в Битката за Пашендейл, когато самостоятелно нападна картечно гнездо на врага. Прострелян във врата Едгар Мобс все пак успява да предаде картата с разположението на противниковите сили на преминаващ войник.

 

На по-малко от една миля от игрището за ръгби в Нортхемптън се намира футболният стадион „Сиксфилдс“ на местния Нортхемптън Таун. Зад съоръжението минава улица „Уолтър Тъл Уей“, която е кръстена на бившия играч на тима Уолтър Тъл (на снимката вдясно), състезавал се преди това и Тотнъм. Нападателят Тъл е първият полеви тъмнокож играч в английския елит. Освен във футболната, той влиза и във военната история.
 

„Баща му е бил от Барбадос, а майка му от Кент. Когато войната започва, Уолтър Тъл се записва във футболния батальон на полка от Мидълесекс и служи на Западния фронт. През 1917 г. получава офицерско звание. Това е много необичайно, тъй като Тъл е първият тъмнокож офицер в Британската армия“, разказва Тони Колинс – професор по спортна история в университета в Лестър.

 

Това е невероятно постижение за Уолтър Тъл – внук на роб, който израства в сиропиталище, след като родителите му умират. Като футболист често е обект на расистски скандирания по време на мачовете. След битката при Сом той страда от фронтови стрес. На 29-годишна възраст е убит, докато води атаката на Западния фронт. Част от войниците правят няколко опита да го намерят и върнат в британските окопи, но тялото му никога не е открито.

 

60 различни спортисти играят за клуба по ръгби Лондон Скотиш в последните четири мача на тима преди началото на войната. 45 от тях умират на фронта. Общо 30 национали по ръгби на Шотландия загиват в Първата световна война.

 

Докато британски мъже се бият във Франция и по другите фронтове на войната, главната роля в домовете е поета от техните жени. Хиляди от тях започват работа в оръжейните фабрики, а спортът им дава повод за разтоварване. С часове жените работят с опасни химикали и при лоши условия. Тогава се появяват и т.нар. „канарчета“. Това са жени, които работят с тротил, което им причинява токсична жълтеница и кожата им пожълтява.

 

По това време се появяват женски футболни клубове. В североизточната част на Англия 30 отбора участват в Оръжейната купа. Една футболистка изпъква над всички. Това е Бела Рей (на снимката вляво), която за един сезон в Блайт Спартанс Лейдис вкарва над 100 гола. Отборът й остава непобеден в продължение на две години. Тогава се носят слухове, че Блайт Спартанс Лейдис провеждат тренировъчни мачове с моряци. Рей вкарва хеттрик за тима си при победата над Болкоу Воън на финала за Купата през 1918 г., който е игран на „Еърсъм Парк“ в Мидълзбро пред 22 000 зрители.

 

„От 17 до 20-годишна възраст тя играе футбол, включително за Англия. Вкарва 101 гола в 32 мача, което постижение остава неподобрено. Ако се играеше по наше време, сигурно щеше да струва цяло състояние“, твърди нейната внучка Ивон Кроуфърд.

 

Нейната съотборничка – крилото Джени Морган, също е отдадена на футбола. Тя пристига за един мач директно от сватбената си церемония и бележи два гола. Женската инвазия във футбола приключва през 1918 г., когато оръжейните фабрики са затворени и отборите се разпадат. През 1921 г. английската Футболна асоциация излиза със становище, че футболната игра е неприемлива за жени и тяхното участие в мачове не бива да се окуражава. В следващите 50 години на жените е забранено да играят футбол.