Славия празнува днес 100 години. Един от най-големите клубове в България остави трайна следа във футболната история. Във визитката на "белия" клуб блестят десетки медали, легендарни футболисти, паметни мачове и успехи, както у нас, така и в чужбина. Агенция БЛИЦ ще предложи на своите читатели серия от любопитни материали по повод вековния юбилей на Славия.

НАЧАЛОТО
Петият столичен клуб е Славия. През 1913 година Славия се появява на бял свят след сливането на спортен клуб “Ботев” и гимнастическо дружество “Развитие”. Формата на този клуб е бели фланелки и гащета с черни чорапи. За кръстник на клуба се счита Георги Григоров-Фурланата. Славия е основан на 10 април 1913 година на игрището на гимнастическия клуб до сиропиталището “Всех скорбящих радост”, на полето край Руски паметник, както пише Протокол 1 от Първата протоколна книга на клуба, открита и купена от Славия през лятото на 2008 година. Ето какво пише в книгата “Хрониките на Славия” с автор Николай Кръстев за началото на “белия” клуб: “Пропити от съзнанието, че съединението прави силата, управителните тела на “Развитие” и “Ботев” решиха да се слеят под ново име Славия – символ на сближение и сговор, на мощ чрез съединение на силите, тъй чужд в живота на славянските народи! На 10 април 1913 година в едно скромно, но мило тържество, се извърши учредяването на спортен клуб Славия, тимът на която още при първата си среща с “Футбол клуб” (б.р. – Савата) победи!” За първи председател на клуба е избран Димитър Благоев-Пальо, който е имал водеща роля в “Ботев”. Тя се дължи на факта, че е бил горд собственик на кожената футболна топка на клуба, закупена с пари на сестра му Стела. По-късно Пальо и друг от основните инициатори при основаването на Славия – Владимир Йерусалимов, загиват на фронта по време на Първата световна война.

КОИ СА УЧРЕДИТЕЛИТЕ НА СЛАВИЯ
Димитър Благоев-Пальо – по-малкият син на Дядо Димитър Благоев, основоположник на социалистическите идеи в България. Роден е през 1895 година, завършва Първа мъжка гимназия в София. Първи председател на Славия до август 1914 година, играе като инсайд. Като офицерски кандидат загива в Първата световна война на 16 септември 1918 година.

Павел Грозданов – може би най-важната фигура в първите няколко десетилетия на българския футбол. Основател и футболист на Славия, по-късно той е член на управата на клуба и негов председател, осми по ред, от ноември 1917 до май 1918 година. Ръководи българския футбол 12 години (1923-1935) и е национален треньор в 27 мача. Юрист по образование, той работи като следовател в полицията.

Георги Григоров-Фурланата – това е кръстникът на Славия, играе като ляв инсайд. Една от големите фигури в историята на Славия като основател, член в няколко управителни съвета на клуба, покле е рефер. Той е първият международен съдия по футбол на България.

Братята Димитър, Николай и Владимир Цветкови – най-възрастният Димитър е третият председател на Славия (от февруари до май 1915 година, след Пальо Благоев и Петко Георгиев. Николай е обявен за почетен член на клуба през 1919 година, защото през 1916-та дарява топка и плондир за нуждите на отбора. Владимир печели титлите през 1926 и 1928 година, освен това е състезател и по лека атлетика.

Стефан Чумпалов-Чумпала – Трикратен шампион, има седем мача в националния отбор. После прави сериозна кариера като треньор и международен съдия.

Фердинанд Михайлов – първият секретар на Славия, който изпълнява тази длъжност в няколко ръководства. Председател на Славия за половин година през 1917 година. Идеята за организиране на спортни вечеринки е негова, която той осъществява много пъти.

Васил Петров – четвъртият председател на клуба. Заедно с Фердинанд Михайлов и Борис Николов превеждат клуба през най-0тежкия военен период, като не позволяват организацията да се разпадне и дори по същото време Славия развива спортна дейност.

Владимир Йерусалимов-Влагера – по мнение на съиграчи е бил най-добрият централен нападател за времето си.- Пети председател на Славия (юни 1916-март 1917). Основоположник на българския баскетбол. Загива на фронта в Първата световна война като командир на взвод.

Манол Димитров – една от ерудираните фигури в Славия. Юрист по образование, той е десети председател на клуба от март 1919 до март 1921 година, когато Славия прави голям скок в развитието си.

Емануил Гешев-Манчо – футболист на Славия, член на известната фамилия Гешеви. Единият му брат е висш полицай – Никола Гешев, а другият му брат – Георги Гешев, е първият шампион на България по шахмат. След като спира с футбола Емануил Гешев работи в държавната администрация, като стига до поста началник на пенсионното дело.

Борис Шаранков-Шаро – първият голмайстор на Славия, вкарва първото попадение в историята на клуба за първата победа в първия мач на “белите” срещу Савата. Първи капитан на първия тим на Славия. Бързо след това емигрира в Съветския съюз, където участва в Октомврийската революция в армията на Будьони.

ПЪРВИ МАЧ, ПЪРВА ПОБЕДА
Точно четири месеца след основаването си идва и първият исторически мач за Славия. Двубоят е с много опитните играчи на “Савата”, кръстен така на легендарния Сава Киров. Срещата се състои на 11 август 1913 година. “Белите” печелят с 1:0 след гол на Борис Шаранков. На 28 август 1913 година Славия побеждава “Студентски клуб” с 4:0, на 6 септември същата година бие с 2:0 “Савата” в мач-реванш на онзи от месец август. На 23 септември “белите” печелят с 1:0 срещу “Немския клуб”, както наричат отбора “Турнферайн”, съставен от младежи от австро-унгарската колония в София. Така Славия завършва първата си година с четири победи от четири мача.



(Отборът на Славия от 1913 година)

ВЕЧНИЯТ СЪПЕРНИК “ЛЕВСКИ”
Първият мач между Славия и “Левски” е на 1 април 1915 година на игрището на “белите” до Руски паметник. Славия печели с 1:0 след гол на Тодор Владимиров. Връщаме годините назад, за да ви запознаем и с Историческия мач през 1919 година. През тази година различни формации на Славия и “Левски” играят помежду се 7 мача, от които Славия печели шест и губи само един, между третите тимове (1:2 на 13 септември). Трите мача между първите отбори завършват с победи за Славия – 1:0 (12 юли), 1:0 (12 октомври) и 2:0 (2 ноември), когато играчите на “Левски” не признават трети гол аз Славия и с викове “Хип, хип, ура!” напускат терена. Съдия на този мач е англичанинът Пърси Грийн, постоянно пребиваващ в София по това време. Двубоят на 12 октомври 1919 година е исторически, защото е първият в историята на българския футбол, на който са продавани билети. Това е първият мач между софийски отбори, за който има подписан договор между клубовете за начина на провеждането му и за разпределението на приходите. Подобен договор има и за двете срещи между Славия и Тича преди това през същата година. Мачът с варненци също трябва да е на стадион “Юнак”, но национален траур го отлага с два дни и го премества на игрището на Славия, а от там се променят и правилата за организирането му, билети не се продават.



ЦАРСКАТА КУПА ОТ 1943 ГОДИНА
Славия и “Левски” вече са определени като вечни съперници. Развръзката на сезон 1942/43 идва през октомври, когато двата стари противника се срещат на финалите за държавното първенство и Царската купа. На 10 и 17 октомври 1943 година при незапомнен интерес на стадион “Юнак”, 12 хиляди зрители на първия и 15 хиляди зрители на втория мач, Славия взима две победи с по 1:0. В първия мач попадението бележи Манол Николов-Мънето. “И до днес си спомням как в 22-ата минута съдията прекъсна играта и оркестърът засвири славянския траурен химн “Кол славен” в памет на починалия Цар Борис ІІІ. Заради това и двата отбора играха с траурни ленти на ръцете. “Левски” играеше с традиционните си за това време екипи – раирани фланелки в червено и жълто и черни гащета”, разказва известният славист Георги Кръстев-Геш. Веднага след мача се разнася химна на Славия, а адютантът на Цар Борис – генерал Сапунджиев връчва Царската купа на славистите. Царската купа остава завинаги притежание за Славия като неин последен носител. Мачовете между Славия и “Левски” са последните издания на вечното дерби в българския футбол до 1944 година.



Информация и снимки: "Хрониките на Славия" с автор Николай Кръстев