Днес се навършват 20 години от една от най-големите спортни трагедии, излъчвани по телевизията. За всеки, който е гледал състезанието, Гран При на Сан Марино във Формула 1 през 1994 г. е останало в съзнанието му завинаги. На пистата „Имола“ загива един от най-големите пилоти и идоли в автомобилния спорт. Трикратният световен шампион Айртон Сена умира на 34-годишна възраст (роден на 21 март 1960 г.), след като със скорост от около 300 км/ч се разбива в бетонната стена на пистата.

 

Самото състезание сякаш е омагьосано. По време на тренировката в петък болидът на Джордан, управляван от Рубенс Баричело (по това време 22-годишен), се удря в мантинелата и се преобръща. Бразилецът получава сътресение на мозъка и частична амнезия, а след това определя като чудо своето оцеляване. На квалификацията за място в събота австрийският пилот на Симтек Роланд Раценбергер се удря в бетонна стена и загива. Гледайки инцидента на монитора си, Сена отказва да продължи участието си в квалификацията.

 

Стартът в неделя (1 май 1994 г.) също не започва добре. Още в петата обиколка има инцидент, при който пострадват четирима зрители на трибуните. На пистата излиза кола за сигурност, а когато тя се прибира болидът Уилямс, който Сена управлява, продължава в права линия на завоя „Тамбурело“ и се удря в бетонната ограда. Бразилецът е откаран в болницата в близкия град Болоня, а четири часа по-късно е обявена неговата смърт.

 

В продължение на 10 години след трагедията италианската съдебна система дебатира около смъртта на Сена. Разследването предимно е съсредоточено около човешка грешка и е насочено срещу техническия директор на Уилямс Патрик Хед и дизайнера на колата Ейдриън Нюи. Намерен е и дефект на кормилната щанга. Впоследствие обвиненията срещу Хед и Нюи са свалени.

 

Трагичното състезание на „Имола“ обаче довежда до коренна промяна на мерките за сигурност във Формула 1. Намалена е дължината на правите участъци на пистите, оставено е повече свободно място на опасните завои, въведена и по-голяма зона за сигурност около трасето. Самите болиди също претърпяват съществени промени, а мощността на двигателите е намалена.

 

След смъртта на Сена бразилското правителство обявява тридневен национален траур. Около 3 милиона души се строяват по улиците на Сао Пауло, по които минава ковчегът на пилота върху противопожарен автомобил, за да се сбогуват със своя любимец. Смъртта на пилота е истински шок за цяла Бразилия. За бразилците Айртон Сена не е само спортен идол. В годините, когато националният отбор по футбол не може да се похвали със значителни успехи, автомобилният състезател и неговите успехи са сред малкото поводи за национална гордост и патриотизъм.

 

По това време в Бразилия цари политически и икономически хаос. Затова Сена е човекът, който дава повод на бразилците да ликуват. Всяка негова победа и развятото бразилско знаме от неговия болид е повод за тържества. В деня на неговата смърт, в родния му град Сао Пауло, се играе футболно дерби между Палмейрас и Сао Пауло. Самият Сена е фен на друг отбор от града – Коринтианс. 60 000 привърженици на Палмейрас и Сао Пауло на стадиона забравят за враждата между своите отбори и през целия мач скандират само: „Оле, оле, оле, оле, Сена, Сена“. На погребението над 200 000 души минават край ковчега на пилота и се застояват по около 10 секунди, за да си вземат последно сбогом със своя любимец. В Сао Пауло за погребението на Айртон Сена пристигат легенди на Формула 1, съперници и съотборници на бразилеца като Рубенс Баричело, Герхард Бергер, Деймън Хил, Ален Прост, Емерсон Фитипалди, Джеки Стюърт и други.

 

 

Състезателната кариера на Айртон Сена във Формула 1 започва през 1984 г. В скромния отбор Толеман, където записва 15 състезания и в дъждовното състезание за Гран При на Монте Карло финишира втори. Още два пъти завършва трети - „Брандс Хеч“ (Гран на Великобритания) и „Ещорил“ (Гран При на Португалия). В крайното класиране заема 9-о място. 24-годишният бразилец обаче вече е направил впечатление на големите отбори. През 1985 г. вече е зад волана на Лотус, където за три години два пъти завършва четвърти в шампионата и един път е трети. Печели шест състезания и още 16 пъти се качва на почетната стълбичка (10 втори и 6 трети места). През 1986 г. за първи път развява бразилското знаме от болида си. След като печели Гран При на САЩ в Детройт, Сена спира до един от стюардите и моли да му даде флага на един фен от трибуните. Жестът му носи особена радост в Бразилия, тъй като в предишния ден националният отбор по футбол отпада от Франция след дузпи на 1/4-финалите на световното първенство в Мексико.

 

През 1988 г. вече е пилот на Макларън, където постига най-големите си успехи. Още в първата си година в тима става световен шампион, като взима титлата и през 1990 и 1991 г. Печели още 35 състезания. През 1991 г. За първи път печели домашното си състезание – Гран При на Бразилия. Трибуните на „Интерлагос“ са препълнени, а след финала хиляди бразилци слизат на пистата и се трупат около болида на Сена, за да ликуват. През 1993 г. Макларън вече не може да му осигури достатъчно силен болид, с който да спечели титлата. Бразилецът финишира сезона втори в генералното класиране след пет спечелени победи и на 26 точки зад шампиона Ален Прост (Уилямс). По това време се дават 10 точки за победа, 6 за второ място, 4 за трето. Точки получават първите шест финиширали в състезанието. В края на годината Сена получава оферти от Уилямс, Бенетон и Ферари. „Черните кончета“ му предлагат 22 милиона долара. Самият Сена планира да кара за италианската марка, но от 1996 г. и мисли да остане в тима до отказването си през 2000 г.

 

На 11 октомври 1993 г. Айртон Сена подписва с Уилямс. Според условията на договора бразилецът ще получава по 1 милион долара на състезание, а целият сезон ще му донесе общо 20 милиона. Състезателната 1994 г. не започва добре за Сена. Заради промени в правилата, забранени са активното окачване, тракшън контролът и АBS, болидът на Уилямс няма същата доминация както в предишните години и Сена води битка с Михаел Шумахер. Първото състезание от сезона е в Бразилия. Айртон Сена печели полпозишън и е лидер в надпреварата, но в 56-ата обиколка излиза от пистата и напуска състезанието, а Шумахер печели първото място. Вторият старт е в Япония, където отново стартира от първа позиция. Още на първия завой обаче е задминат от Шуми, а след това е ударен отзад от Мика Хакинен и Никола Ларини. Пилето отново финишира първи. Третото състезание за сезона е трагичната надпревара на „Имола“, а Шумахер отново заема първото място на финала.

 

 

Бразилски спортен канал отбелязва 20-ата годишнина от смъртта на Сена, като днес ще излъчи девет от най-великите състезания в кариерата на Сена, включително и впечатляващото второ място с Толеман в Гран При на Монте Карло през 1984 г. Ще бъде показана първата му победа за Лотус – Гран При на Португалия през 1995 г., както и шампионското състезание в Япония през 1988 г. Вчера на пистата „Имола“, която не е част от календара на Формула 1 от 2007 г., се проведе мемориална църковна служба. Предвидено е провеждането на специален футболен мач, благотворителна вечеря, състезания с картинг и други събития.