Несъществуващата вече Югославия е известна като една от най-добрите баскетболни школи в света. През годините националният отбор на съюзната република спечели златни, сребърни и бронзови медали от олимпийски игри, световни и европейски първенства. Клубните отбори спечелиха редица трофеи от континенталните турнири. Югославия даде на света изключителни играчи и треньори. Мнозина помнят успехите на Цибона (Загреб), сплитския Югопластика, който носеше и името Поп84, както и Партизан (Белград) в Купата на Европейските шампиони.

Малцина обаче знаят, че първият югославски клуб, спечелил най-престижния клубен трофей не от територията на Хърватия или Сърбия. Началото на историята е поставено от един клуб от Босна и Херцеговина. Босна (Сараево) е първият югославски тим, стъпил на европейския клубен връх през 1979 година. Днес се навършват 38 години от този успех.

На 5 април 1979 година във френския град Гренобъл Босна побеждава италианския Емерсон Варезе с 96:93. Това е последното от десетте поредни участия на Варезе във финали на турнира, като за този период италианският тим печели трофея пет пъти. Воденият от Богдан Таниевич (легендарният специалист тогава е само 33-годишен) Босна обаче спира силния си съперник. Над всички е роденият на територията на Черна гора Жарко Вараич. Лекото крило вкарва 47 точки, което и до днес е неподобрен рекорд за най-много реализирани точки във финал на най-престижния евротурнир.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

5 април 1979 г.

БОСНА – ЕМЕРСОН ВАРЕЗЕ 96:93 (45:43)

Босна: Вучевич, Джогич 6, Беначек 3, Босиочич 2, Изич, Радованович 10, Зърно, Вараич 45, Делибашич 30, Билалович, Хаджич, Пешич
Треньор: Богдан Таниевич

Емерсон Варезе: Джергати 7, Коломбо 2, Гвалко 16, Морс 30, Осола, Менегин 10, Канева, Тосарини, Какариа 1, Ялвертън 27
Треньор: Додо Рускони

Гренобъл, „Палас дьо Спорт“ - 15 000 зрители
Съдии: Търнър (Анг), Ван дер Вилегес (Хол)