ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!

… „Тук почива в мир този, който беше Радостта на народа“. Така гласи надписът на надгробната плоча на Гаринча, който бе избран за номер 4 в Южна Америка за ХХ век, но в сърцата на милиони ще бъде неофициалният номер 1. Футболистът, имащ изключителната привилегия да доставя радост на цял един народ. В историята на световния футбол малцина са тези, които със своето неподражаемо майсторство са доближили играта до изкуството и са оставили незабравими спомени, които ще се предават от поколение на поколение. Ако кажете Маноел Франсиско дос Сантос, доста хора биха се замислили за кого става въпрос. Но когато само споменете Гаринча, всичко става ясно. Футболистът, който приживе си бе спечелил най-важното признание – да бъде Радостта на народа. Днес се навършват 40 години от смъртта на този, който във футбола ще остане безсмъртен.

Winbet - най-голямото разнообразие от пазари! (18+)

Гаринча се появява на бял свят на 18 октомври 1933 г., но раждането  му е регистрирано десет дни по-късно, тъй като писарят бил пиян. Още в началото станало ясно, че

левият крак на момчето е с осем сантиметра по-къс от десния.

Като дете той се захласва по рядък вид птици, които се казват гаринча. Оттук идва и прякорът му, с който става световноизвестен. На 15 години започва работа във фабриката „Америка фабрил“, където играе футбол и впечатлява всички. Овладявайки топката, тръгва с нея в невероятен слалом, като преодолява последователно няколко защитници, а публиката изпада в бесен възторг.

На 9 юли 1953 г. Гаринча за първи път стъпва на тренировъчното игрище на „Ботафого“. Треньорът Кардозо повикал младока, който с външния си вид предизвиквал смях. Мане трябвало да прояви уменията си срещу прочутия национал на Бразилия Нилтон Сантос, когото прави за смях пред десетки хора по трибуните. Това е неговото бойно кръщение в големия футбол и от този ден той става титуляр в „Ботафого“. Дебютира в националния отбор на Бразилия на 22 години, но и на 24 заминава за „Мондиал-58“ в Швеция като резерва на Жоел. И в първите два мача в групата с Австрия и Англия е на пейката, тъй като треньорът Феола не харесвал неговите своеволия на терена.

Все пак под натиска на обществеността Мане е титуляр за мача със СССР. В 15-ата секунда Гаринча на два пъти развинтва левия бранител Кузнецов, след това „чупи кръстовете“ на Войнов и Крижевски и с бомбен удар едва не изкъртва гредата. Няколко секунди по-късно той пробива по фланга и подава към Пеле, който улучва… гредата. А в третата минута след нов пробив на кривокракия магьосник и пас към Вава пада първият гол във вратата на Яшин. По-късно прочутият френски журналист Габриел Ано ще нарече тези минути „трите най-фантастични в историята на световния футбол“.

Така започва триумфалният поход на златния бразилски отбор към световния връх. На финала срещу домакините Мане е неудържим, като на два пъти по един и същи начин финтира прекия си пазач и от фланга просто поднася топката на крака на Вава, за да бъде обърнат резултата от 0:1 до 2:1. А после футболният карнавал на „златистите“ довежда до 5:2 и световна купа за Гаринча.

Неговият неподражаем финт е изучаван във всички футболни школи

по света, съставните му елементи са изследвани от десетки видеозаписи, но нито един защитник не е в състояние да му противодейства. „Мондиал-58“ е само прелюдия към блестящото представление на Мане четири години по-късно в Чили. Още срещу Чехословакия в групата Пеле се контузва и въпреки отличните изяви на заместилия го Амарилдо, безусловният номер 1 на първенството е Гаринча. Хиляди минават Андите пеша, за да могат да го видят на живо. В деня преди четвъртфинала Бразилия – Англия прочутият журналист и треньор Жоан Салданя се хваща на бас с английския треньор Уинтърботъм на бутилка шампанско, че пет минути след началото поне трима англичани ще пазят Гаринча. А един бразилски журналист се пошегувал с Мане, че в Англия играе един гринго Флауърс, който казал, че е по-добър от него. Гаринча споделил това с Нилтон Сантос и че не го познава. Тогава Сантос му заявил да види сметката на всички. И Гаринча така и направил – поединично и заедно унищожавал тези грингос, защото между тях бил и омразният Флауърс. Мане бил великолепен – вкарал два гола и подал за третия за победното 3:1. След мача Уинтърботъм поръчал каса шампанско за Салданя и заявил: „Четири години учих моите момчета да побеждават, но никога не съм предполагал, че ще си имаме работа с Гаринча.“ А английските журналисти обобщили мненията си: „Гаринча е номер 1 в света, а не Пеле. Отиваме си с вдигнати глави. Ние загубихме от Гаринча.“

На полуфинала с домакините от Чили Мане отново е във вихъра си, но това довежда чилийците до ярост. Той е провокиран и изгонен, като при напускането на терена е ударен с камък, хвърлен от трибуните – инцидент, който много го натъжава. Той официално се извинява по телевизията и наказанието му е отменено, за да вземе участие във финала. Там Бразилия бие Чехословакия с 3:1 и дублира световната титла от Швеция. А Гаринча е на върха на славата! Обещават му злато, пари, къщи, вили – всичко!

Но от височината на световния връх тръгва стремителното сгромолясване на Мане в житейската пропаст. Той е простодушен и наивен – качества, които са отлично използвани от всякакви натрапници и шарлатани, навъртащи се около него в годините на славата. Футболните чиновници или картолите, както се наричат в Бразилия, го лъжат при преподписването на договора му, за да се облагодетелстват за негова сметка. Мане

остава в историята и със своята благородна постъпка,

наречена жестът на Гаринча. Той е с топка в краката, когато вижда играч на съперника да лежи на терена. Тогава изритва топката в тъч, а после футболист от противниковия отбор връща жеста – ситуация, която днес масово се практикува, но именно Мане е нейният баща.

И след „Мондиал-62“ Гаринча продължава да е на върха, но лекарите му откриват артроза, която предполага лечение. Но на „Ботафого“ предстои турне в Европа с 6 мача и по 15 хиляди долара за всеки от тях, ако той играе. Ако не – двойно по-малко. И Гаринча е принуден да играе с обезболяващи инжекции против здравето си, за да заработи парите на гешефтарите. Формата му пада и постепенно върху главата му се струпват куп неприятности, като е обвиняван във всевъзможни грехове. Останал без подкрепа и приятели, Мане опитва да се препитава като пътуващ футболен клоун. След тригодишна пауза се появява на „Маракана“ с фланелката на „Фламенго“ и

предизвиква истинска истерия в Рио, а стадионът се пръска по шевовете.

На 18 декември 1973 г. 40-годишният Гаринча е аплодиран от 130 хиляди в неговия прощален мач.

 Пропадането му продължава. Умира бившата му жена Наир, от която има осем дъщери. Развежда се с певицата Елза Соарес, с която живее повече от десет години. Вече е напълно подвластен на алкохола. По време на карнавала в Рио седи като чучело на една платформа на прочутата школа по самба „Мангейра“. На 20 януари 1983 г. в 6 часа сутринта идва и трагичният край на Гаринча. Радостта на народа умира в годината, в която трябва да навърши 50 години. Днес стадионът в столицата Бразилия, на който за последно е играл, носи името „Мане Гаринча“, като същото име получава и старият стадион на „Ботафого“. Сега пред входа на „Маракана“ неговият бюст напомня за човека, над когото в Бразилия може да бъде поставен само Краля Пеле.  
РУМЕН ПАЙТАШЕВ