Англия приема Полша на “Уембли” в решителна квалификация за класиране на Мондиал 2014. Мястото на световното първенство е в ръцете на “трите лъва”, но английските национали бяха в същото положение преди 40 години и тогава се провалиха.
На 17 октомври 1973 г. Англия се нуждае от победа над Полша на "Уембли", за да се класира за Мондиал’74. “Трите лъва” обаче не успяват да сторят това - световната квалификация завършва 1:1. Вината е на полския вратар Ян Томашевски, който тогава влиза в английския футболен фолклор с виртуозната си и нестандартна игра на вратата. Така вместо англичаните за световното в Западна Германия потеглят поляците.Томашевски, в момента 65-годишен, спасява почти всяка топка, която лети към вратата. Преди мача англичаните са уверени в победата. Известният със словестните си бисери Брайън Клъф, легендарен треньор на Дарби Каунти и Нотингам, преди мача сравнява Ян Томашевски с “цирков клоун с ръкавици”.
Нито един от английските национали обаче не се смее след края на мача, в който домакините превъзхождат съперника, но не успяват да стигнат до победата. “Трите лъва” отправят 36 удара, срещу 2 за Полша. В актива на Англия са две греди и 26 корнера, а поляците 4 пъти чистят от голлинията.
“Никога не съм гледал мача на запис. Когато си участвал в подобна среща, тя завинаги остава в сърцето ти. Мога да се събудя посредата на нощта и да си спомня всяка една минута от двубоя”, твърди Томашевски.
ПРЕДИ МАЧА – ПОБЕДА ИЛИ ПРОВАЛ
Полша е лидер в групата от три отбора един мач преди края на квалификациите, след като през юни същата година побеждава Англия в груб мач в Хожув. Класирането в групата поставя селекционера Сър Алф Рамзи под огромен натист от страна на пресата.
Никой обаче не се притеснява. Все пак Англия не е пропускала участие на световно първенство след първата си поява през 1950 г. Само 7 години преди мача с Полша “трите лъва” стават световни шампиони, а през 1970 г. са сред най-добрите отбори на първенството в Мексико.
“Всичко опираше до победа или провал, но не мисля, че някой очакваше издънка на Англия. Това беше по времето, когато всички имаха самочувствието, че имаме неоспоримото право да участваме на всяко световно първенство. Беше просто немислимо, че няма да се класираме”, спомня си Бари Дейвис, който коментира мача с Полша по радио “Би Би Си”.
На друго мнение е обаче полският селекционер Казимеж Гурски. Той знае, че играчите му гледат на “Уембли” като на непревзимаема крепост. Според Томашевски именно това е използвал Гурски, за да вдъхнови своите футболисти.
“Когато победиш слаб отбор, това не е повод за радост. Може да играеш футбол в продължение на 20 години, да направиш 1000 мача и никой да не те помни. Днес само в един мач срещу отбор като Англия и на стадион като този, вие имаше шанса да запишете имената си в историята”, заявил Гурски в съблекалнята. Играчите му правят именно това.
НАЧАЛОТО НА БУРЯТА
“Докато излизахме на терена, английските фенове ни наричаха животни. Това беше в отговор на нашето представяне при победата в Хожув. Ако трябва да бъда честен, тогава играхме много грубо”, разказва Томашевски.“Аз не се страхувах от Англия – бях ужасен. Месец преди мача с нас те бяха разбили Австралия със 7:0. Докато свиреха химните и стоях изправен пред кралската ложа, единствените ми мисли бяха: Дано не сме следващата Австралия”, спомня си полският вратар.
Ако не са изявите на 25-годишния тогава страж на ЛКС Лодз, поляците сигурно са щели да си тръгнат с такава тежка загуба. Първото му спасяване в мача обаче за малко да се превърне в последното му за двубоя.
“Бях под огромно напрежение и не видях, че Алан Кларк стои на два метра от мен. Тогава аз пуснах топката. В момента, когато той се готвеше да ритне във вратата, се хвърлих в краката му. Вместо топката, той ритна ръката ми. Счупи ми пет малки костици на китката. Лекарят замрази мястото, а повишеният адреналин означаваше, че няма да усетя болка до края на мача. След края на срещата моят съотборник Адам Мусиал каза: Добре, че те изрита, за да те събуди.”
Следват шанс след шанс за Англия. Топката обаче се отбива в краката, раменете или ръцете на Томашевски. Полският вратар спасява положения, даже когато плонжира в грешната посока. Когато дори и стражът няма шанс, головете са предотвратени от гредите или негови съотборници. След края на първото полувреме резултатът е нулево равенство.
НОВА ИЗЦЕПКА НА КЛЪФ НА ПОЧИВКАТА
Мачът в Англия се предава от ITV, а един от коментаторите е Брайън Клъф, който само два дни преди това е освободен като треньор на Дарби Каунти. На почивката той продължава да е убеден в победата на Англия и не се отказва от сравнението си за вратаря Томашевски. Увереността на Клъф го кара дори да заяви в ефир: “Спокойно. Майко, слагай чайника. Не се притестявайте – головете идват.”
ГРЕШКАТА НА ХЪНТЪР, КОЯТО ШИЛТЪН БЕШЕ ДЛЪЖЕН ДА СПАСИ
В известна степен Клъф е бил прав. Голът пада в началото на второто полувреме, но за съжаление на англичаните попадението е в полза на Полша.
Гостите се възползват от контраатака. Норман Хънтър, който е предпочетен пред Боби Мур в центъра на защитата, излиза почти до центъра, за да овладее топката край лявата тъчлиния. Той обаче се проваля в опита си.
Роберт Гадоха овладява и напредва към наказателното поле, след което подава на нахлуващия вдясно от него Ян Домарски, чийто удар минава покрай Емлин Хюз и под плонжа на Питър Шилтън.
Хънтър поема вината за гола. В годините след това той опитва ситуацията като “най-лошия момент в цялата ми кариера”. Шилтън обаче твърди, че е можел да реагира по-добре.
“Опитах да направя перфектното спасяване. Ако в онзи момент бях по-опитен, щях да избия с крак или коляно”, признава вратарят.
СПАСИТЕЛНА СЛАМКА ЗА АНГЛИЯ
Осем минути след гола на Полша англичаните получават надежда, че още нищо не е свършило. Мартин Питърс пробива по дясното крило и се строполява в наказателното поле след съприкосновение с Адам Мусял. Години по-късно Питърс признава, че е симулирал за доброто на английската кауза. Опитът му се оказва успешен и белгийският съдия Витал Лороу дава дузпа.
Питър Шилтън решава да не гледа изпълнението на Алан Кларк. Той застава клекнал с гръб към противниковата врата. Вратарят обаче няма за какво да се притеснява. До този момент нападателят на Лийдс е вкара три от деветте си гола за Англия от дузпа, а четвъртият идва срещу Полша.
“Опитах да отгатна посоката, в която Кларк ще стреля. Когато съдията свирна, той се засили към топката и ритна високо в обратния ъгъл, все едно тренираше с някакви деца. Беше толкова спокоен. Ако имах възможност, в този момент щях да го аплодирам, тъй като показа хладнокръвие в момент на голямо напрежение”, разказва Томашевски.
ЛУДИЯТ ФИНАЛ
Равният резултат обаче не устройва Англия. Домакините се нуждаят от още един гол. В последните минути Томашевски спасява удар на Кларк, който дори вярва, че топката влиза във вратата и се обръща, ликувайки. Полският страж твърди, че това е любимото му спасяване.
“Той отправи хубав удар, а аз просто се хвърлих наляво. Трябва да призная, че не спасих топката. Просто бях на правилното място в точни момент и топката се отби в мен. Англичаните мислеха, че са вкарали гол, а получиха само корнер. Забавното беше, че в този момент погледнах Кларк, който беше приведен и с изцъклен поглед. Той не можеше да повярва на случилото се”, разказва полският страж.
Две минути преди края английският селекционер Сър Алф Рамзи прави отчаяна смяна. Пуска в игра Кевин Хектор на мястото на неефективния Мартин Чивърс. Ходът на легендарния специалист е почти успешен. В последните секунди на мача Хектор стреля с глава, но топката е избита от голлинията. Полша удържа 1:1, а Англия отпада.
“След края на мача на стадиона настъпи ужасяваща тишина. По-скоро това беше израз на неувереност, отколкото на всичко останало”, спомня си Бари Дейвис.
ПОСЛЕДИЦАТА – КРАЯТ НА СЪР АЛФ РАМЗИ В НАЦИОНАЛНИЯ ОТБОР
Хънтър напуска терена с бавна стъпка, а видът му е напълно отчаян. Няколко негови съотборници са плакали в съблекалнята след мача. За поляците започват празненствата. Само един не ликува – вратарят Томашевски.
“Как да празнувам? Бях единственият, който не участва в купона. Всички излязоха на нощен бар, а аз останах в хотелската стая и се тъпчех с лекарства, за да успокоя болката в китката. На сутринта, когато видях вестниците – бях напълно удовлетворен. Бях на всички първо страници”, припомня са полският страж.
“Наричаха ме: Човекът, който спря Англия. Това обаче не беше моя заслуга, а на селекционера Гурски и на 11-те футболисти, които той нареди на терена. Срещу Англия аз направих грешки, но те не бяха наказани заради играта на съотборниците ми”, коментира Томашевски.
“Уембли” е само началото на силния период на полската футболна история. Националният отбор завършва на четвърто място на Мондиал’74, а Томашевски отново блести на вратата.
За Сър Алф Рамзи това е началото на края. До началото на световното първенство във ФРГ през 1974 г. единственият треньор, извел Англия до световната титла, ще бъде уволнен от поста си.
“Години след онзи мач аз се срещнах с Брайън Клъф в студио на “Би Би Си” в Манчестър. Той ми се извини за коментарите по мой адрес. Аз му стиснах ръката и му благодарих, тъй като само великите личности признават грешките си”, допълва Ян Томашевски, който в момента е политик.
| 17 октомври 1973 г. |
|
Англия – Полша 1:1
|
| 0:1 Ян Домарски (57), 1:1 Алан Кларк (65-дузпа) |
| Лондон, “Уембли” – 90 587 зрители |
| Съдия: Витал Лороу (Белгия) |
 АНГЛИЯ |
 ПОЛША |
| Питър Шилтън (Лестър) | Ян Томашевски (ЛКС Лодз) |
| Пол Медли (Лийдс) | Антони Шимановски (Висла Краков) |
| Емлин Хюз (Ливърпул) | Мирослав Булзацки (ЛКС Лодз) |
| Колин Бел (Манчестър Сити) | Йежи Горгон (Гурник Забже) |
Рой Макфарланд (Дарби Каунти)  |
Адам Мусял (Висла Краков) |
| Норман Хънтър (Лийдс) | Леслав Цмикевич (Легия Варшава) |
| Тони Къри (Шефилд Юнайтед) | Казимеж Дейна (Легия Варшава) |
| Мик Ченън (Саутхемптън) | Хенрик Касперчак (Стал Миелец) |
| Мартин Чивърс (Тотнъм) 88-Кевин Хестор (Дарби Каунти) |
Гжегож Лято (Стал Миелец) |
| Алан Кларк (Лийдс) | Ян Домарски (Стал Миелец) |
| Мартин Питърс (Тотнъм) | Роберт Гадоха (Легия Варшава) |
| Селекционер: Сър Алф Рамзи | Селекционер: Казимеж Гурски |
