Всичко започва през 1964 г., когато за треньор на националния отбор и „Левски” е нает знаменитият Рудолф Витлачил (на долната снимка) от Чехословакия. Роденият през 1912 г. близо до Виена специалист е с чешко-австрийски корени и впечатляваща визитка. Преди да дойде в София той е класирал Чехословакия втора на световното в Чили през 1962 г. и на олимпийските игри в Токио две години по-късно. Тогавашният шеф на футбола Недялко Донски решава, че именно Витлачил е човекът, който ще изстреля България на световното първенство през 1966 г. в Англия.
На жребия се падаме в група с Белгия и Израел. Става ясно, че за първото място ще се бием с белгийците, които по онова време са сред най-силните в Европа и ги броят за сигурен фаворит. По онова време „Васил Левски” е в ремонт, затова е решено, че ще играем квалификациите на стадион „Славия”. Кампанията почва на 13 юни 1965 г. срещу евреите. 28 000 души на „Овча купел” хвърлят шапки след победата с 4:0 с два гола на Никола Котков, един на Георги Аспарухов – Гунди и още един на Стоян Китов.На 16 септември е възловият двубой с Белгия в София. „Червените дяволи” долитат във внушителен състав. Повечето са от „Андерлехт”, предвожда ги знаменитият нападател Пол Ван Химст. Капитан е легендарният Жеф Журион. По това време белгийците имат в актива си победа над световния шампион Бразилия с 5:1, успехи като гост на Испания и Франция, плюс равенство с Англия на „Уембли”. Треньор на Белгия пък е Констан Ван ден Сток, чието име днес носи стадионът на „Андерлехт”.
Преди мача Витлачил шокира публиката със състава си. Макар че е направил „Левски” шампион само два месеца по-рано, чехът пуска като титуляр само един играч на „сините” – Георги Аспарухов. До него в атака са пловдивският танк Тодор Диев и локомотивците Никола Котков и Спиро Дебърски. Зад тях в центъра поставя Видин Апостолов от „Ботев” (Пд) и Евгени Янчовски от „Берое”. В отбрана са тримата цесекари Димитър Пенев, Борис Гаганелов и Иван Василев плюс Иван Димитров от „Спартак” (Сф). На вратата е Иван Деянов от столичното „Локо”.
За изненада на цяла Европа помитаме белгийците! В 19 минута Котков застрелва от пряк свободен удар техния вратар Ги Делас. След това Гунди и Котака разпиляват отбраната им и на почивката вече водим 2:0, като вторият гол е на Аспарухов. В 60 минута Котков с финт минава техния защитник Лоран Вербийст и носи победата с 3:0.
Месец след това обаче става голямата беля на стадион „Парк Астрид” в Брюксел. Успокоен от победата, Витлачил решава да играе със същия състав и в ответния мач. Съперникът от другата скамейка Ван ден Сток обаче си е научил урока от София. Прави няколко промени в състава и изненадва много лошо българския селекционер. Нашите са разгромени с 5:0 - два от головете забива новопривлеченият Джони Тио от „Брюж”, още два са на Ван Химс, а петия вкарва Жак Стокман – Зоро. Изведнъж участието ни на световното увисва като прани гащи. Добре, че по регламент головата разлика не се гледа, а важат само точките. Сега трябва да бием Израел в последния мач в Тел Авив, за да станем с равен актив с белгийците, и да играем с тях допълнителен трети двубой на неутрален терен.
След разгрома в София се надига вой срещу Витлачил, който по онова време взима една от най-големите заплати в България изобщо. Нали беше голямата работа, как ще падаме с пет гола? Усетил, че нещата отиват на зле, хитрият Недялко Донски се намесва по-активно в играта. Макар и без висше образование, Донски има забележителни качества на спортен ръководител. Наясно е, че Израел може да ни препъне. Затова Донски дава съвет на Витлачил да вземе за мача в Тел Авив 35-годишния Иван Колев от ЦСКА. По онова време Ването вече не е първа младост, но е способен да реши всеки двубой. Именно неговият гол в 30 минута на стадион „Рамат Ган” дава аванс на България. Само че Талби изравнява след почивката. Когато изглежда, че всичко вече е отишло по дяволите, в ноемврийската вечер Георги Аспарухов стопля сърцата на всички нашенци с гол за измъчената победа с 2:1.
Така се стига до решаващата трета битка с Белгия, от която зависи кой ще ходи на световно. ФИФА разпорежда двубоят да се играе на стадион „Комунале” във Флоренция.За него Донски успява да убеди Витлачил, че битката във Флоренция може да бъде спечелена само със стари пушки. Съставът, който е паднал с 0:5 в Брюксел, няма как да победи белгийците. Затова от онази катастрофа остават само двама – Гунди и Гаганелов. На вратата застава 34-годишният Георги Найденов, по онова време в „Спартак” (Сф). Сред новите подкрепления са Митата Якимов от ЦСКА, Александър Шаламанов от „Славия”, левскарите Иван Вуцов, Добромир Жечев и Теко Абаджиев. Капитанската лента е вързана на ръкава на врелия и кипял в битките славист Димитър Ларгов. В тима попада и смелият бероец Петър Жеков, тогава само на 21 години. Няма го обаче героят до момента в квалификациите Никола Котков. В навечерието на мача на истината Котков е наказан от ЦК на БКП и послушната федерация. Заради “неспазване на режима”...За Витлачил това е сериозен удар, тъй като до момента убийственият тандем Аспарухов-Котков работи перфектно.
Вечерта преди двубоя българските футболисти са се сврели по стаите си в хотел „Медитеране”. На сутринта Гунди споделя с Ларгов, че е имал странно видение. Сънувах, че след тренировката седя и плача, казал той. „Това е добре. Като си плакал тогава, значи след мача ще се радваш”, успокоява го нашият капитан.
В деня на мача във Флоренция се изсипват хиляди запалянковци от Белгия с черно-жълто-червените знамена на кралството, които реват с пълно гърло химна „Ла Брабансон”. Срещу тях няма и двеста българи юнашки се дерат на „Мила Родино”, преди съдията Антонио Сбардела да свири началото. Този път Витлачил е подготвил тактика като за световно! На защитата е наредено да прави, да струва, но да не пуска Ван Химст и Джони Тио да мръднат. Иван Колев, Митата Якимов и Теко Абаджиев ще търсят начин да им пробият защитата и да хвърлят пасове към Гунди и Жеков. Именно от тях двамата се чакат головете.
Стратегията на Витлачил проработва! Още в началото Жечев разпръсква онези като врабчета. Капитанът Ларгов и Абаджиев ги преборват в центъра. В 20 минута белгийските запалянковци са като попарени – Колев намира Гунди в отлична позиция за удар с глава и България повежда с 1:0!Минута по-късно Гунди отново е неуловим. Този път Якимов му пуска пас зад защитата и Аспарухов оплита топката за втори път в мрежата на Жан Николай – 2:0! Само за една минута звярът е повален. До почивката Гунди е като фурия, удря веднъж гредата.
Усетили, че няма какво да губят, белгийците натискат здраво. Става страшно! На вратата Георги Найденов обаче изиграва мача на живота си. Храбрият ни страж се мята като лъв и лови всичко.
Четвърт час преди края обаче става лошо. Гаганелов притичва да покрие Ван Химст, но топката се удря в крака му и влиза във вратата – 2:1. „Айде, айде, няма нищо”, успокоява го Вуцата. За капак на всичко оставаме с десет души, изгонен е Колев. Малко след това всички изтръпват, когато Стокман се измъква сам срещу Найденов. Нашият смелчага обаче лови удара му. Накрая реферът Сбардела възвестява щастливия край – България се класира на световните финали в Англия!
Докато се нарадват нашите, в съблекалнята настава нова драма. Изцеден психически и физически, Димитър Ларгов припада в банята под душа. Настава суматоха, навсякъде хвърчат доктори, докарват и кислороден апарат. Свестяват го с триста зора. Надушили сензацията, белгийските журналисти пишат, че българският капитан е колабирал, тъй като е взел допинг. Френският спортен вестник „Екип” обаче опонира: “Да, имаше допинг. Но това бе моралният допинг на българския капитан!”
Еуфорията в България от победата на футболистите е огромна. Триумфът идва точно преди Нова година и Коледа, която тогава по стар стил е на 7 януари. Още на другия ден на връщане в самолета се получава поздравителна телеграма от Тодор Живков. На летището нашите са посрещнати като герои. Месеци наред кадрите от стадион „Комунале” се въртят по телевизията и кинопрегледите. Коментарът на Митко Чуков пък влиза завинаги в златния фонд на българското радио.
Станил Йотов, вестник „Минаха години”
България: Георги Найденов, Александър Шаламанов, Иван Вуцов, Борис Гаганелов, Димитър Ларгов, Доромир Жечев, Петър Жеков, Стефан Абаджиев, Георги Аспарухов, Димитър Якимов, Иван Колев
Белгия: Николай, Хейленс, Баре, Микелс, Вербист, Пласки, Тио, Журион, Стокман, Ван Химст, Пюис
