Делио Роси ще води Левски. Италианецът пристигна у нас и ще бъде представен в 17:30 часа на „Герена“. Специалистът идва с повече от прилична визитка, бе начело на Лацио, който изведе до купата на Италия. Като треньор в Серия „А“ има над 600 мача, което е достатъчно доказателство за нивото му.

В рубриката БЛИЦ Архив ще ви припомним за предшествениците на Делио у нас. Защото италиански треньори имаше и преди Роси да поеме Левски. До колко бяха специалисти е съвсем друг въпрос. Първите, които пристигат у нас, от Апенините, са Салваторе Полверино (на снимката вляво) в Нефтохимик и Енрико Катуци в ЦСКА. Христо Порточанов се сдуши с Викторио Мунгай, който преди това редеше трансфери в Черноморец. Именно Мунгай бе назначен за директор в Нафтата и започна да влачи италианци на килограм.

През лятото на 2000 година, за да стане по-безболезнена раздялата с Димитър Стойчев, Порточанов измисли следните назначения – Стойчев остава старши треньор, а Полверино – главен треньор. Не беше ясно обаче кой за какво ще отговаря и кой ще взима окончателните решения по селекция, тренировки и определяне на състава. Скоро и този въпрос бе изчистен. Още на първия подготвителен лагер Полверино и Стойчев влязоха в конфликт, тъй като италианецът иззе всички функции. Оттогава Стойчев вече бе обявен за помощник и започна да изпълнява второстепенни функции. Тоталният разрив в отбора обаче дойде след първите неуспешни контроли на лагера в Италия. Още при първото занимание на Апенините Полверино наредил на българския си колега да гледа тренировките отстрани. Присъстващите на лагера журналисти свидетелстват за скандали относно тактиката на отбора и присъствието на няколко италиански футболисти. Нефтохимик загуби два пъти от румънския Глория - с 0:1 и 0:3. Двете поражения обаче не бяха най-лошото. Още в първите дни на август дойде страшната катастрофа. Нефтохимик записа най-срамната загуба у дома в историята си – 2:5 от Спартак Варна. На мига Порточанов изгони Салваторе Полверино и техническия директор Серджо Борго, които направиха дебют. Натирен бе и италианският футболист Гулиелмо Балдини, който игра плачевно срещу Спартак.

През това време в ЦСКА са доволни от Енрико Катуци. Тимът върви добре, въпреки че отпадна от унгарския слабак МТК в евротурнирите. На полусезона обаче Васил Божков сменя Катуци с Александър Станков. Той дебютира лошо през пролетта – с две жестоки загуби от Литекс, по една за купата и първенството (0:3 за купата и 1:4 за шампионата). Спешно е върнат Катуци, който е посрещнат с транспарант от феновете „Welcome again Catuzzi“. До края на сезона обаче италианецът, който вече е покойник, не успя да осъществи обрат и ЦСКА остана на второ място.

През пролетта на 2002 година в България пристига безспорно най-голямото име в треньорския бранш. Луиджи Симони поема ЦСКА. Специалистът е бил начело на Лацио, Наполи, Интер, Емполи и поне още десетина клуба в Италия. А най-големият връх в кариерата му е Купата на УЕФА, която спечели с Интер през 1998 година. Всъщност, Симони дойде, за да подпише договор още в началото на декември 2001 година. На представянето си известният италианец казва: „Аз не съм дошъл тук за пари, а за да работя.“ Симони през цялото време показваше уважение към ЦСКА, а и доста години след това. По-късно в свои интервюта Луиджи споделя: „ЦСКА бе голямо преживяване, което ме накара да не съжалявам, че не приех оферти от Англия и Испания." Завинаги в историята ще остане 2 март 2002 година, когато се състоя поредното издание на вечното дерби. ЦСКА поведе с 1:0 след гол от фаул на Любослав Пенев. Симони скочи толкова рязко от резервната скамейка, за да се зарадва, че се контузи и довърши двубоя... с патерици. След това ЦСКА удвои преднината си, но я изпусна и мачът завърши 2:2. В крайна сметка „червените“ не успяха да станат шампиони, а загубиха и финала за купата на България от Левски с 1:3. Симони дори не изчака последния кръг от плейофите, а си замина по-рано. Именно в този последен мач ЦСКА бе воден от помощника му Стоян Йорданов, който победи Левски с 1:0 с гол на Владимир Манчев. След това Стойчо Младенов пое щафетата в Борисовата градина.

През есента на 2004 година Христо Порточанов прави втори италиански опит в Нефтохимик. Кани Клаудио Масели (на снимката вдясно) и Салваторе Бианкети, както и техен ментор, който да коригира от време на време техните действия – покойният вече Франко Сколио. Последният определено е име във футбола на Апенините и назначаването му като мениджър в Нафтекс наистина респектира. Обещанията на бургаските босове към италианските специалисти са, че имат достатъчно време да си изградят отбор по техен модел. Всичко обаче отново завършва по български, след като някои от опитните футболисти видимо не искат да приемат методиката на тандема Масели-Бианкети и отборът се представя зле. Нафтата пада тежко от ЦСКА с 0:4, а месец след това, при загубата в Севлиево с 0:3 от Видима-Раковски, двамата треньори са уволнени. Сколио обаче остава в тима като консултант преди и той да прекрати взаимоотношения с Нафтекс в края на сезона.

Със сигурност най-колоритната фигура, която идва от Ботуша в България, се казва Енрико Пичони. Той води Ботев Пловдив през есента на 2009 година в тежко време за клуба. По това време в тима бе пълно с италианци. Безспорно най-големият мач на Пичони бе дербито с Локомотив. За всеобща изненада „италианският“ Ботев спечели с 1:0 след гол на Морини (б.а. – всъщност, това бе единствената победа на Пичони начело на тима). А феновете на „канарчетата“ наистина бяха с добри чувства към Пичони. Той им отвръщаше със същото и дори татуира... емблемата на Ботев на гърба си. В края на 2009 и началото на 2010 година обаче в Пловдив пристигнаха самозванци, доведени от Христолов. Франческо Салерно, Малу Мпасинкату и още подобни герои уж щяха да купуват Ботев и да го превръщат в стращилище за родните тимове. Нищо подобно не се случи и Ботев затъна окончателно.

Последният италианец, който се подвизаваше у нас, бе начело на Ботев Враца. Джулияно Сондзони записа пет загуби от пет мача и скоропостижно бе натирен от клубната управа.
СТЕФАН РАЛЧЕВ/БЛИЦ СПОРТ

Италианските треньори в България:

Салваторе Полверино (Нефтохимик) – есен 2000

Енрико Катуци (ЦСКА) - 2000/01

Луиджи Симони (ЦСКА) – пролет 2002

Клаудио Масели (Нефтохимик) – есен 2004 (в трио заедно със Салваторе Бианкети и Франческо Сколио)

Енрико Пичони (Ботев Пловдив) – есен 2009