Българският национален отбор ще играе тази вечер срещу Норвегия своя мач на надеждата. При победа в него шансът на нашия представителен тим да стигне до бараж, ще бъде съвсем реален. А дали, ако играем на бараж, ще имаме реален шанс да се класираме на еврофиналите, е съвсем друг въпрос. Всичко това обаче дава повод да си припомним един мач, игран преди близо петдесет години.

Един мач, с който започва нашето най-успешно участие във футболните първенства на Европа.

Тази среща се играе на 13 ноември 1966 г., само няколко месеца след фиаското на българския национален отбор на световното в Англия, когато настроението на футболната ни общественост е силно песимистично. На всичко отгоре звездите Якимов и Аспарухов имат здравословни проблеми.

Въпреки това самочувствието на нашите футболисти е високо – седем дни преди първия квалификационен мач те постигат рекордна победа с 6:1 в приятелски мач срещу репрезентацията на Югославия.

Новият треньор, бялата легенда Добромир Ташков, който същевременно остава наставник и на Славия, прави интересна селекция, в която няма нито един играч на Левски. Единственият, който има нещо общо със сините, е Бобата Жечев. По това време той играе в Спартак, но няколко години по-късно става капитан на обединения тим на Левски-Спартак.

Любопитен факт от неговата кариера е, че Бобата започва да играе организиран футбол в детско-юношеската школа на ЦСКА, в групите подготвящи се в тогавашния Дворец на пионерите, който сега е Софийска духовна семинария.
И така след шестте гола срещу югославяните (Жеков – 2, Янчо Димитров – 2, Чоко Василев и Чико Дерменджиев) идва ред и на норвежците.

В този пръв мач от евроквалификациите нашите излизат в състав: Симеонов (Славия), Шаламанов (Славия), Гаганелов (ЦСКА) – капитан, Алексиев (Славия), Жечев (Спартак), Давидов (Славия), Дерменджиев (Ботев Пловдив), Пенев (ЦСКА), Жеков (Берое), Цанев (ЦСКА) и Василев (Славия).
Резерви са: Деянов (Локо София), Станков (ЦСКА), Никодимов (ЦСКА) и Я. Димитров (Берое).

Българският отбор играе красив, нападателен футбол и побеждава с 4:2, въпреки автогола на капитана Гаганелов.

За нашите по два пъти се разписват Цанев и Жеков.

Най-силно впечатление в мача прави отличното разбирателство на двамата голмайстори, които играят едва за втори път в един отбор (първият е при 6:1 срещу Югославия). За съжаление след треньорската смяна, дошла няколко месеца по-късно, Цането вече не получава повиквателни за националния отбор.

Ето как е отразен успехът срещу Норвегия във в. „Народен спорт“:
„Решаващи за победата се оказаха петте минути в края на първото полувреме, когато Жеков се разписа и показа още веднъж големите си потенциални възможности на опасен щурмовак и реализатор. Тогава той вкара своя първи гол с една енергия, която никой и с нищо не можеше да възпре. Тогава стана и съавтор на третия гол.“

Докато нашите бият Норвегия, воденият от световната мегазвезда Еузебио тим на Португалия пада от Швеция. При това бронзовите медалисти от Мондиала в Англия губят на свой терен. Победата в Лисабон кара мнозина да смятат шведите за фаворити, но тази илюзия скоро е разсеяна от българския отбор, който в следващия си мач побеждава с 2:0 в Стокхолм. Това се случва на 11 юни 1967 г., като голмайстори са Дерменджиев и Жеков, а треньор вече е легендата на ЦСКА д-р Стефан Божков. Това за времето си е нашата най-престижна победа в квалификационен мач игран на терена на съперника.

В крайна сметка нашите стават победители в групата и това ги изпраща на четвъртфинал срещу Италия. В София бием селекцията на Феручио Валкареджи с 3:2 (голове на Котков, Дерменджиев и Жеков), а в Неапол падаме с 0:2. Успехът на адзурите изглежда закономерен не само заради високата класа на Ривера, Мацола, Факети и другите техни съотборници, а и заради факта, че те са домакини на финалния турнир в който участват само четирите полуфиналиста.

След като елиминира нашия тим, Италия се възползва от домакинството си и печели европейската титла, а в неофициалното класиране България заема петото място. Това безспорно е един от най-големите успехи на нашия национален отбор през 60-те години. Той е постигнат след изиграването на осем мача, в които имаме пет победи, два хикса и една загуба, а головата ни разлика е 13:6 – един актив, за който днес можем само да си мечтаем.

Ето каква е била резултатността на българските нападатели в онази толкова успешна за нас кампания:
Жеков – 4 гола отбелязани в 4 изиграни мача
Дерменджиев – 3 гола в 8 мача
Цанев – 2 гола в 1 мач
Котков – 2 гола в 4 мача
Митков – 1 гол в 3 мача
Аспарухов – 1 гол в 4 мача
Безспорно българското нападение е най-впечатляващо при победата ни с 3:2 над Италия. И все пак нашите атакуващи играчи са най-резултатни в първия мач срещу Норвегия. Затова нека да пожелаем в четвъртък нашите национали да бъдат ефикасни като Жеков и Цанев през 1966 г.
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ