ВИЖТЕ СТРАНИЦАТА НИ БУКМЕЙКЪР ТУК!
Двама големи футболисти навършват 70 години днес. Това са Николай Арабов и Тодор Барзов. Рядко се случва, но понякога има известни спортисти, оставили трайна диря след кариерите си, да са родени не само в един ден, но и в една година.
НИКОЛАЙ АРАБОВ
Когато става дума за футбола в Сливен, първото име, което всекиму идва наум, това е Йордан Лечков. Безспорно бившият кмет на града е най-големият футболист в историята на местния клуб, но ако има второ място, то задължително трябва да бъде заето от Николай Арабов.
Сърцатият централен защитник игра в “Сливен” цели 16 години (от 1971 до 1987 г.), където записа внушителните 310 мача в “А” група. Освен това през 1984 г. отборът стана трети в първенството и доби право на участие в турнира за Купата на УЕФА. Там “Сливен” срещна югославския “Железничар” и отстъпи след победа с 1:0 у дома и загуба с 1:5 в Сараево, след като водеше с 1:0.
Топ Коефициенти за Спортни залагания!
С националния отбор Арабов изигра 42 мача, като дебютира на 28 ноември 1976 г. срещу Румъния при загубата с 2:3. Но въпреки това той стана балкански шампион, тъй като в първия мач бяхме спечелили с 1:0 у нас. Взе участие и в квалификациите за “Мондиал-78” в Аржентина, които бяха неуспешни за нас. А после настъпи един дълъг период, в който националните селекционери сякаш забравиха за него.
За да дойде Иван Вуцов, при който Арабов изживя своята втора младост като национал. Стабилната му и постоянна игра в “Сливен” не остана незабелязана от окото на опитния специалист и той го привика под знамената за европейските квалификации за “Франция-84”, както и за световните квалификации по пътя към “Мондиал-86” в Мексико. Така Арабов се “бетонира” на поста централен защитник. За гърба си той вече
имаше огромен опит, който му помагаше и при избора на позиция,
и при предугаждането на ходовете на съперника. Беше спокоен и хладнокръвен, действаше разумно и опростено, без излишни ефекти, но винаги ефективно.
Участва в епичния дуел с Югославия в Сплит, загубен драматично с 2:3 и не можа да гастролира на европейски финали. Но затова пък се запомни с участието си на световното първенство в Мексико. Беше непоклатим на поста си в един незабравим квалификационен цикъл, чийто апотеоз бяха победите над ГДР, Франция и Югославия в София в рамките само на два месеца. Особено силно бе представянето на Арабов в мача срещу европейския шампион Франция, воден от превъзходния Мишел Платини, който тогава бе футболист номер 1 на Европа и света. Именно Арабов трябваше да се “грижи” за прочутия французин и той се справи великолепно със задачата си. Когато по-късно го запитах как е успял да неутрализира “Свети Мишел”, той ми отговори: “Заслугата е преди всичко на цялата защита, която даде своя съществен принос за постигането на тази цел. Лично на мен ми помогна големият опит и пределната мобилизация да опазя такъв прочут играч като Платини. Видях истинският Платини докъм 30-ата минута, след това той рухна най-вече психически.”
Любопитно е, че след края на мача Платини си размени фланелката именно с Арабов. По този повод Арабов ми сподели: “За мен това бе голяма радост и лично удовлетворение. Този миг ще остане за мен спомен за цял живот, тъй като не всеки ден човек може да се срещне с такъв идол в световния футбол като Платини. Но и
Платини трябва да е доволен, че размени фланелката си с Арабов.”
Когато години по-късно казах това на Данчо Лечков, той ми отвърна: “Той имаше самочувствието с покритие да каже тези думи, така че напълно съм съгласен с него. Николай Арабов ще остане голямо име не само в сливенския футбол.”
Така Арабов стигна до световната сцена. В Мексико участва в мачовете срещу световния шампион Италия при откриването на първенството, срещу Южна Корея и домакините от Мексико на осминафинала, който остана и неговият последен двубой с националната фланелка. В края на кариерата си Николай Арабов изигра 7 мача с фланелката на пловдивския “Локомотив”, а после опита силите си и като треньор в Албания. Той ще остане в историята като един от най-добрите български бранители през 80-те години на миналия век.
ТОДОР БАРЗОВ
В началото на 70-те години на миналия век, когато плевенският „Спартак” играеше в „А” група, усилено се заговори за един дребничък халф, който е сърцето и душата на отбора. Тодор Барзов игра там пет години и когато през 1976 г. облече синята фланелка, вече се беше утвърдил като зрял футболист.
Когато стъпи на „Герена”, Барзов бързо пасна като дялан камък в тима на „сините”, въпреки сериозната конкуренция. На 9 април 1977 г. той изигра един от най-силните си мачове в „Левски”. Във вечното дерби още в третата минута пое топката малко след центъра, осъществи знаменит пробив, преминавайки през няколко бранители в червено и с премерен удар „разпечата” вратата - 1:0 за „Левски”. Този гол сложи началото на победата на „сините” с 3:1, която широко им отвори вратата към шампионската титла. А през целия мач Барзов беше като трън в очите на „червените”. Не спря да се движи по целия терен, покриваше огромен периметър, импровизираше, раздаваше пасове на съотборниците си и с мощни пробиви всяваше смут в редиците на противника. Той
ще бъде запомнен с вечното си движение по терена.
Притежаваше завиден поглед върху играта, който му позволяваше да дирижира действията на отбора и да дава извеждащи пасове. Беше важна трансмисия в средната линия. Въпреки ниския си ръст, той не се притесняваше да отнема високи топки. Винаги борбен, с висок дух, добра техника и ефектен дрибъл.
На 30 май 1979 г. спорът за титлата трябваше да се реши в последния кръг във вечното дерби. Стадион „Васил Левски” се пръскаше по шевовете, като официално бяха регистрирани 65 000 зрители. Преди този мач „сините” имаха преднина от една точка и дори и равенство ги устройваше, за да триумфират като шампиони. След тактическо надиграване през нулевото първо полувреме, всичко щеше да се реши след почивката. „Левски” първи хвърли ръкавицата с гол на Антон Милков - загинал трагично при автомобилна катастрофа в края на същата година. Скоро след това „червените” изравниха и тръгнаха в атака, защото само победата ги правеше шампиони. Напрежението достигна връхната си точка в 78-ата минута, когато при нападение на „сините” Тодор Барзов се озова в близост до вратата и
демонстрира истинска атракция, която винаги ще се помни.
В движение прехвърли един бранител, след това втори и когато вратарят Филипов излезе да го пресрещне, той от ждроб насочи топката под напречната греда - 2:1 за „Левски”. „Сините” вече бяха шампиони!
За шестте години в „Левски” Барзов изигра 148 мача за първенство, в които вкара 19 гола. Срещу „червените” игра в 15 мача, като вкара четири гола. Освен двете попадения, за които вече стана дума, той още на два пъти се разписа от дузпи при равенството 2:2 през 1981 г., както и при разгромяващата победа с 4:0 на финала за Купата на България през 1982 г. Стана два пъти шампион и три пъти носител на купата. Иначе общо в „А” група активът му е 229 мача и 25 гола. В годините между 1973 и 1979 записа и 18 мача в националния отбор, като дебютира на 4 февруари 1973 г. (малко преди да навърши 20 години) при победата с 4:0 срещу Индонезия.
РУМЕН ПАЙТАШЕВ
Следете актуалните новини с БЛИЦ и в Telegram
Присъединете се в канала ТУК
Арабов в днешно време
