Тодор Паунов е роден на 7 октомври 1946 г. Женен е. Съпругата му е лекарка. Имат две деца. Играл е за „Локомотив“ (Пд) - 1963-1972, и „Академик“ (Сф) - 1972-1978. Има 331 мача и 31 гола в "А" група (178 мача и 17 гола за „Локомотив“ и 153 мача с 14 гола за „Академик“). Бронзов медалист през 1969 г. и през 1976 г. Финалист за Купата на Съветската армия през 1971 г. Има 3 мача за националния отбор. В турнира за купата на УЕФА има 24 мача и 2 гола. Носител на Балканската клубна купа през 1974 г. Член на комисията за детско-юношески футбол към БФС.
Паунов е единственият българин, вкарал два гола в един мач на „Милан“. Това се случва на 20 октомври 1976 г. при победата на „студентите“ над „росонерите“ с 4:3. Наскоро се навършиха 40 г. от най-великата победа в историята на „Академик“ в евротурнирите. По този повод потърсихме за рубриката ни БЛИЦ Архив бате Тодор, който наскоро имаше юбилей – стана на 70 години.
Сезонът 1976/1977 е много успешен за „Академик“ в евротурнирите, но не и в първенството. Победата над „Милан“ с 4:3 на 20 октомври 1976 г. е върхът в моята кариера. Е, на реванша загубихме с 0:2, но успехът в София си е голям успех.
В първия кръг елиминирахме чешкия „Славия“ (Прага). В първата среща отстъпихме с 0:2. Чехите се държаха изключително враждебно с нас. Обиждаха ни постоянно. Викаха ни „роби“. Мачът беше нервен и груб. Те имаха един бързак и техничар, който ни създаде доста ядове. За наше щастие Стефчо Първанов го „напипа“ рано-рано, и не му позволи да вкара третия гол, който сигурно щеше да се окаже фатален за нас. В София ги разбихме с 3:0. Голям мач на Альоша Димитров! Два гола им заби! Отстранихме ги и настана голяма еуфория. Добре, обаче научихме жребия за следващия кръг. Падна ни се не кой да е, а „Милан“, италианското страшилище. А ние не вървяхме тогава добре в първенството. Да не кажа даже, че бяхме се запътили към изпадане. Кой ти е очаквал, че ще бием „росонерите“? Та нали за „Милан“ играеха вратарят Албертози, Коловати, Фабио Капело, и разбира се - Златното момче на Италия Джани Ривера. Той беше най-богатият футболист в света тогава. Все едно еквивалент на Кристиано Роналдо сега. Никой от нас обаче не изпадна в паника. Не променихме начина си на подготовка. Даже преди първата среща с италианския колос Данко Роев ни качи на „Тихия кът“. Даде ни мъдри насоки относно тактиката. Постави персонална задача на Първанов да отговаря за Ривера. Аз пък трябваше да следя неотлъчно Фабио Капело. В интерес на истината, „росонерите“ ни подцениха. Пролича си още на тяхната тренировка преди срещата. Както и да е, не ни се схванаха краката от стъписването. Тук си пролича голямата роля на спортно-техническия щаб и особено на Данко Роев. Той успя да ни посочи слабите места в „Милан“. При това, без да ги разузнава. Знаете ли, че той беше тръгнал да ги разузнава, обаче самолетът му се развалил в последния момент преди заминаването за Италия и се наложи да остане в София. Победихме ги с големите си сърца.
Два гола за историята
Може би и това е бил моят ден. Всяка една топка я отигравах правилно. Вървеше ми невероятно. Бях на 30 години, когато вкарах двата гола на „Милан“. А иначе играех в средата на терена. Започна мачът, по куриозен начин открих резултата. Едно наше центриране (откъм езерото „Ариана“) доведе до неразбирателство между вратаря Албертози и един от защитниците. Стражът посегна да хване топката, аз се възползвах, изпреварих го, и с пета, с левия крак, отклоних топката. С парабола го прехвърлих и 1:0 за нас! Направих от радост един спринт, а моите хора не можеха да ме уловят. Чак на сектор „В“, на тъча, ме хванаха да ме целуват. Е, голям кеф, голям...На полувремето резултатът беше 3:1 за нас. Публиката буквално пощуря. Италианският треньор Маркиоро от яд получил нервна криза. Не искал даже да влиза в съблекалнята на гостите. През второто полувреме отново се захапахме. Как стана четвъртият ни гол ли? Имаше центриране от корнер, засилих се към вратарското поле, на „петия метър“. Отскачам, във въздуха защитник ме побутна, но аз сложих здраво рамо и го изтласках. Съумях да стигна първи до топката. Нямах представа къде я насочвам. Идеята ми беше само да я отклоня, за да отиде в някой от нашите. А то какво се получи? Параболата прехвърли вратаря, отби се от гредата и гол - 4:2 за „Академик“! Триумф, кеф, но и болка...Защото някой от италианците малко по-късно така ме изпраска в глезена, че ми напълни обувката в кръв. Поисках смяна.
Каква премия сме взели за боя над „Милан“ ли? О, Боже, какво говориш? Каква премия? Нищо не сме взели. Моят някогашен съотборник Богеца Симов твърди, че шефовете са ни обещали по 100 лева премия. Като приспаднаха данъците, взехме по 90 лева.
Спомням, че на следващия ден имах изпит, отидох на старото кино „Тина Киркова“, там ни беше канцеларията. Никой дори не ме позна. А имайте предвид, че мачът с „Милан“ предната вечер го бяха предавали пряко по телевизията. Никой не ми обърна внимание. Даже чаках два часа да ми заверят книжката. Вече на реванша на „Сан Сиро“ реферите ни порязаха. Паднахме с 0:2. Чалев вкара абсолютно редовен гол, който страничният съдия отмени...
МИЛЕН ДИМИТРОВ
20 октомври 1976 г., първи 1/16–финал за Купата на УЕФА
АКАДЕМИК (Сф) – МИЛАН 4:3
1:0 Паунов (17), 2:0 Кр.Манолов (25), 2:1 Капело (33), 3:1 Ал. Димитров 40-д.), 3:2 Коловати (48), 4:2 Паунов (52), 4:3 Капело (80)
АКАДЕМИК: Г. Тиханов, Ил.Чалев, Б. Ангелов, Ст. Първанов, Б. Симов, В. Спасов, Ю. Николов, Т. Паунов (74 - Д.Гологанов), Кр. Манолов, Кр. Горанов (82 - Й.Николов), Ал. Димитров.
Треньор: Данко Роев.
МИЛАН: Албертози, Анкуилети, Малдера, Морини (81- Сабадини), Коловати, Туроне, Ривера, Капело, Силва (56 - Винченци), Бигон, Калони. Треньор: Дж. Маркиоро.
Съдия: Конрад (Франция)
Стадион „Васил Левски“ – 15 000 зрители
