Ако беше жив днес, щеше да е 80 години. За Христо Илиев става въпрос. За Патрата. За една голяма легенда на Левски. По подобие на Георги Аспарухов и Никола Котков той също си отива рано от белия свят. И също при автомобилна катастрофа. Трагедията става факт на днешния ден 24 март през 1974 година – почти четири лета след ужаса с Гунди и Котето.

Патрата и Георги Аспарухов са не само бивши съотборници, но и приятели. Когато Патрата слага край  на кариерата си, връчва капитанската лента на "синята деветка".

На 24 март 1974 година, точно по обяд, Патрата отива в ресторанта на хотел „България”, за да присъства на сватбата на свой приятел. Тържеството е пищно. Ядене, пиене, танци, смях. Христо Илиев си позволява да се отпусне и си пийва. Но допустимо, без да прекалява, защото никога не е бил такъв.

В ранния следобед обаче той иска да се прибере в дома си в квартал „Захарна фабрика”, за да гледа по телевизията спортно предаване, в което е заснет няколко дни по-рано. Желаел да се види на малкия екран и помолил един от аверите си да го хвърли набързо до вкъщи.

И до днес се носи мълвата, че другарят на Патрата бил на две-три ракии. Но въпреки това качил Христо на автомобила си и потеглили с превишена скорост. На един лек завой станала белята. Шофьорът изгубил управлението на возилото и се забил в голямо дърво, намиращо се на пътя. Ударът бил силен, в резултат на него Христо загива, а приятелят му се отървал само с уплаха. Даже се говори, че избягал от мястото на произшествието.
 

Патрата загива на 36 години. След два дни на погребението му идват много негови приятели и бивши съотборници, както и фенове на Левски. То обаче няма нищо общо като мащабност с това на Гунди и Котков, когато стотици хиляди изпращат звездите към последния им път.

Със сълзи на очи един друг „син” исполин Цветан Веселинов си спомня за своя приятел и бивш съотборник.

„Нека не ви прозвучи много субективно, но Патрата за мен беше над всички. Над Гунди, над Жоро Соколов. Знаете ли кой футболист се доближаваше малко до неговия стил на игра – Красимир Балъков. Христо беше изключително техничен и интелигентен. Играеше с акъл и беше надскочил времето, в което живееше. Първи той ми подаде ръка в Левски. Учих се от него и разбрах много неща”, твърди Веселинов пред БЛИЦ СПОРТ.

„Бях на погребението му. За жалост нямаше толкова много хора в сравнение с деня, в който се разделихме с Гунди и Котето. И сега очите ми се пълнят със сълзи, когато си с помня за Патрата. Каква нелепа съдба имаше. И как ни напусна по подобие на Георги Аспарухов и Никола Котков”, добавя Меци.

Христо Илиев играе в Левски от 1953 г. до 1968 г. с изключение на два сезона, когато отбива военната си служба в Ботев (Пд). Два пъти е шампион и четири пъти носител на Купата със синия екип. Има 316 мача и 108 гола в „А” група. В 24 двубоя е носил националния екип на България, отбелязал е 9 попадения. Най-ценното от тях в световната квалификация с Франция на 12 ноември 1961 година. Патрата вкарва важния гол за крайното 1:0. Така се стига до плеойф с „петлите”, когато отново печелим с 1:0 (голмайстор Якимов) и за първи път се класираме за Мондиал – на световното първенство в Чили.

За финал трябва да припомним на по-младите читатели, че през 1979 година още един „син” талант – Антон Милков, загива при автомобилна катастрофа.