Само преди няколко дни световният шампион Германия допусна загуба с 2:3 от Англия в Берлин след обрат, въпреки че имаше два гола аванс половин час преди края. Това обаче не бива да изненадва, тъй като „бундестимът“ има негативен баланс в мачовете си срещу почти всички футболни сили или поне срещу тези, които в последния половин век са играли поне на един финал на световно първенство.

Германия може да се похвали с положителен баланс само срещу Испания и Холандия, но има повече загуби, отколкото победи, срещу Аржентина, Бразилия, Англия, Франция и Италия. Затова има много причини, а една от тях е фактът, че немците обикновено губят в контролите. „Маншафтът“ печели мачове, които наистина имат значение – тези на световни и европейски първенства.

Дори и тогава обаче си има изключение. А то е много стряскащо за феновете на Германия. Това е Италия. „Адзурите“ не само имат превъзходство в общия баланс и контролите, но по-важното е – нямат загуба от немците на голямо първенство. Днес предстои поредният сблъсък между италианците и „маншафта“. До момента двата тима имат 32 мача, в които Италия е записала 15 победи срещу 7 за Германия. 10 мача са завършили при равен резултат. Тази вечер предстои нов мач между двата най-успешни национални тима в Европа.

Повечето мачове между двата отбора се помнят, защото са наистина епични. Те раждат и неочаквани герои. Такъв е случаят от 28 април 1929 г., когато Германия гостува на Италия пред 30 000 зрители на стадион „Филаделфия“ в Торино. След този мач цяла Германия знае имената на двама души – на младия радио коментатор Паул Лавен и на вратаря Хайнер Щулфаут.

Това е първото гостуване на немските национали, което се предава по радиото. В ефир Лавен обяснява как италианците взимат ранен аванс с гол на Джино Розети още в 6-ата минута, а след още шест немците изравняват чрез нападателя на Нюрнберг Йозеф Хорнауер с удар от вратарското поле.

Седнал встрани от терена и разделен от публиката само от една верига, Лавен пуши цигара след цигара и пресъздава на слушателите напрежението, под което е поставена германската защита. Без значение колко корнери печелят италианците или колко центрирания правят, резултатът е един и същ – в наказателното поле господства високият и облечен в традиционния си сив пуловер Щулфаулт.

Според легендата на почивката от италианския отбор молят германския вратар да облече червен пуловер, за да е по-лесно различим за нападателите. Хайнер Щулфаулт отказва и през второто полувреме продължава със спасяванията си, които ще му спечелят прозвището – Героя от Торино.

Десет минути преди края Ернст Албрехт от Фортуна (Дюселдорф) пробива по дясното крило и центрира към Георг Франк и нападателят на Фюрт дава аванс на Германия. В последните минути на мача Лавен обяснява на слушателите как Енрико Риволта е на път да изравни резултата, но ударът му от воле от непосредствена близост е избит от левия крак на Щулфаут.

Това е първата победа на Германия над Италия и остава единственият немски успех на италианска земя в следващите 57 години. От германска гледна точка мачовете с „адзурите“ са предимно история за трудно спечелени равенства и горчиви загуби.

Въпреки че е минал почти половин век, едно от най-неприятните поражения за немците в мачовете с Италия е това от полуфинала на Мондиал'70. Италианците печелят с 4:3 след продължения, като пет от головете падат след края на редовното време. В Германия този мач също е история за двама души. Един радио коментатор (Курт Бруме) и един роден в Перу мексиканец от японски произход (съдията Артуро Ямазаки).

Бруме коментира двубоя за „Гласът на Германия“ и непрекъснато повтаря, че Ямазаки подпира италианците. Решенията на рефера са обявени за „невъзможни“, а мексиканецът е наречен „най-слабия съдия на световното първенство“. Коментаторът набляга и на грубата и симулативна игра на италианците. След фаул на Пиерлуиджи Чера се налага Франц Бекенбауер да играе с обездвижена дясна ръка в продължение на 65 минути. Други германски репортери твърдят, че „маншафтът“ също е играл доста грубо. Легендарният треньор Сеп Хербергер, който има възможността да гледа спорните ситуации на забавени повторения, е категоричен, че отсъжданията на съдията са безспорни, но не променя всеобщото мнение на германската общественост за мача.

Това обяснява и защо следващата загуба от „адзурите“ на световно първенство е приета по-лесно. Това става на Мондиал'82 , където италианците печелят финала с 3:1 с тотално превъзходство. Още повече, че „маншафтът“ не се радва на особена популярност в родината си и е постоянно критикуван от медиите. В деня преди мача Паул Брайтнер дава интервю от басейна, заобиколен от полуголи туристи, в което обяснява, че вестниците разпространяват лъжи за отбора, но още повече настройва хората срещу арогантните национали.

През следващите две десетилетия съперничеството поутихва, а за този период германците дори побеждават Италия два пъти на чужда територия. Един път в Авелино през 1986 г. (2:1) и един път на турнир в Цюрих през 1995 г. (2:0). Тогава идва 1 март 2006 г. Италия разбива Германия с 4:1 във Флоренция. Списание „Шпигел“ описва мача като разгром и пълен провал, а защитниците са определени като „сбирщина клоуни“. Тогавашният президент на Германския футболен съюз Тео Цванцигер е на крачка да уволни селекционера Юрген Клинсман и да го замени с Матиас Замер броени седмици преди началото на световното първенство.

Клинсман запазва поста си и преобръща представяне на германския национален отбор, който се представя добре. Е, поне до следващия мач с Италия. А той идва на полуфинала на Мондиал 2006 в един горещ вторник в Дортмунд. Италианският селекционер Марчело Липи изненадва с трима души в нападение, но тимът му сякаш чака да дойдат дузпите. Две минути преди края на продълженията резултатът остава 0:0. Тогава Андреа Пирло прави гениален пас, без да гледа, към Фабио Гросо, който праща топката във вратата на Йенс Леман. Малко след това и Алесандро дел Пиеро е точен.

Шест години по-късно идва нов горчив полуфинал за Германия срещу италианските национали - този път на европейски финали. Мачът в Киев е решен с два гола на Марио Балотели през първото полувреме, въпреки че Месут Йозил в края вкарва дузпа.

Всичко това доказва, че ако от германска гледна точка мачът с Англия в събота е бил само една контрола, днешният двубой с Италия в Мюнхен е съвсем друга история и крайният резултат наистина ще бъде от значение.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ

МАЧОВЕТЕ МЕЖДУ ГЕРМАНИЯ И ИТАЛИЯ
01.01.1923 г., Милано, контрола
Италия – Германия 3:1
0:1 Лони Зайдерер (72), 1:1 Луиджи Чевенини (79), 2:1 Аристодемо Сантамария (85), 3:1 Енрико Милявака (88)

23.11.1924 г., Дуисбург, контрола
Германия – Италия 0:1
0:1 Антонио Яни (57)

28.04.1929 г., Торино, контрола
Италия – Германия 1:2
1:0 Джино Розети (6), 1:1 Йозеф Хорнауер (12), 1:2 Георг Франк (80)

02.03.1930 г., Франкфурт, контрола
Германия – Италия 0:2
0:1 Адолфо Балончиери (53), 0:2 Джузепе Меаца (75)

01.01.1933 г., Болоня, контрола
Италия – Германия 3:1
0:1 Оскар Рор (4), 1:1 Джузепе Меаца (24), 2:1 Рафаеле Костантино (27), 3:1 Анджело Скиавио (58)

15.11.1936 г., Берлин, контрола
Германия – Италия 2:2
0:1 Джино Колаузи (2), 1:1 Ото Зифлинг (35), 2:1 Ото Зифлинг (40), 2:2 Джовани Ферари (52)

26.03.1939 г., Флоренция, контрола
Италия – Германия 3:2
1:0 Силвио Пиола (9), 1:1 Вили Ханеман (26), 2:1 Амедео Биавати (35), 3:1 Силвио Пиола (48), 3:2 Паул Янес (78)

26.11.1939 г., Берлин, контрола
Германия – Италия 5:2
0:1 Джакомо Нери (15), 1:1 Франц Биндер (21), 1:2 Атилио Демариа (27-дузпа), 2:2 Франц Биндер (36), 3:2 Ернст Ленер (67), 4:2 Едмунд Конен (70), 5:2 Франц Биндер (85-дузпа)

05.05.1940 г., Милано, контрола
Италия – Германия 3:2
1:0 Джино Колаузи (17), 2:0 Серджо Бертони (25), 2:1 Франц Биндер (28), 2:2 Франц Биндер (52), 3:2 Амедео Биавати (58)

30.03.1955 г., Щутгарт, контрола
Германия – Италия 1:2
0:1 Амлето Фриняни (9), 1:1 Ерих Юсковяк (29), 2:1 Джино Пиватели (40)

18.12.1955 г., Рим, контрола
Италия – Германия 2:1
1:0 Карл Май (38-автогол), 2:0 Джампиеро Бониперти (83), 2:1 Йозеф Рьориг (88)

31.05.1962 г., Сантяго (Чили), СП, група
Германия – Италия 0:0

13.03.1965 г., Хамбург, контрола
Германия – Италия 1:1
1:0 Клаус-Дитер Зилоф (40-дузпа), 1:1 Сандро Мацола (75)

17.06.1970 г., Мексико Сити (Мексико), СП, полуфинал
Италия – Германия 4:3 след прод.
1:0 Роберто Бонинсеня (8), 1:1 Карл-Хайнц Шнелингер (90), 1:2 Герд Мюлер (94), 2:2 Тарчизио Бургнич (98), 3:2 Луиджи Рива (104), 3:3 Герд Мюлер (110), 4:3 Джани Ривера (111)

26.02.1974 г., Рим, контрола
Италия – Германия 0:0

08.10.1977 г., Берлин, контрола
Германия – Италия 2:1
1:0 Манфред Калц (32), 2:0 Карл-Хайнц Румениге (58) 2:1 Джанкарло Антониони (75)

14.06.1978 г., Буенос Айрес (Арж), СП, група
Германия – Италия 0:0

11.07.1982 г., Мадрид (Исп), СП (финал)
Италия – Германия 3:1
1:0 Паоло Роси (57), 2:0 Марко Тардели (69), 3:0 Алесандро Алтобели (81), 3:1 Паул Брайтнер (83)

22.05.1984 г., Цюрих (Швейц), контрола
Германия – Италия 1:0
1:0 Ханс-Петер Бригел (62)

05.02.1986 г., Авелино, контрола
Италия – Германия 1:2
1:0 Алдо Серена (21), 1:1 Матиас Хергет (36), 1:2 Лотар Матеус (76)

18.04.1987 г., Кьолн, контрола
Германия – Италия 0:0

10.06.1988 г., Дюселдорф, ЕП, група
Италия – Германия 1:1
1:0 Роберто Манчини (53), 1:1 Андреас Бреме (56)

25.03.1992 г., Торино, контрола
Италия – Германия 1:0
1:0 Роберто Баджо (86-дузпа)

23.03.1994 г., Щутгарт, контрола
Германия – Италия 2:1
0:1 Дино Баджо (44), 1:1 Юрген Клинсман (45), 2:1 Юрген Клинсман (47)

21.06.1995 г., Цюрих (Швейц), контрола
Германия – Италия 2:0
1:0 Томас Хелмер (4), 2:0 Паоло Малдини (38-автогол)

19.06.1996 г., Манчестър, ЕП, група
Германия – Италия 0:0

20.08.2003 г., Щутгарт, контрола
Германия – Италия 0:1
0:1 Кристиан Виери (18)

01.03.2006 г., Флоренция, контрола
Италия – Германия 4:1
1:0 Алберто Джилардино (4), 2:0 Лука Тони (7), 3:0 Даниеле де Роси (39), 4:0 Алесандро дел Пиеро (57), 4:1 Роберт Хут (82)

04.07.2006 г., Дортмунд, СП, полуфинал
Германия – Италия 0:2 след прод.
0:1 Фабио Гросо (119), 0:2 Алесандро дел Пиеро (120)

09.02.2011 г., Дортмунд, контрола
Германия – Италия 1:1
1:0 Мирослав Клозе (16), 1:1 Джузепе Роси (81)

28.06.2012 г., Варшава (Полша), ЕП, полуфинал
Германия – Италия 1:2
0:1 Марио Балотели (20), 0:2 Марио Балотели (36), 1:2 Месут Йозил (90-дузпа)

15.11.2013 г., Милано, контрола
Италия – Германия 1:1
0:1 Матс Хумелс (8), 1:1 Иняцио Абате (28)