Какво правеше на 16 ноември 2005 г.? На този въпрос футболните фенове в Австралия могат да отговорят в детайли по часове, дори по минути. Това е денят, в който един континент се превръща във футболна нация. Преди тази ключова сряда Цар Футбол е на изключително задна позиция по интерес сред спортовете в Австралия. На изключително голяма популярност се радват традиционни и успешни за страната спортове плуване, крикет, тенис и ръгби. Вестниците отделят на футбола незначителни информации, забити в крайните колонки. По новинарските емисии за този спорт много рядко се говори, а се набляга на резултатите и постиженията в австралийския футбол, ръгбито и крикета. Това е време, в което играчи като Хари Кюъл, Тим Кейхил и Марк Видука, които са изключително популярни в Европа, могат да влязат в австралийски ресторант и няма да бъдат разпознати.

Преди 16 ноември 2005 г. националният отбор дори не мечтае за пълни стадиони на мачовете си, а просто се надява да има хора по трибуните. Футбол се играе в Австралия от 80-те години на XIX век, но се счита, че това е спорт за имигранти. Австралийците приемат, че този спорт не е техен. Отношението на местните към футбола е описано изключително точно от бившия национал Джони Уорън в неговата книга „Шийлас, уогс и пуфтърс, непълната биография на Джони Уорън и футбола в Австралия“. Началото на заглавието определя хората, които според австралийците се занимават и играят футбол - „шийлас“, „уогс“ и „пуфтърс“. „Шийлас“ е австралийски жаргон за жени, „уогс“ е за имигранти от Европа, а „пуфтърс“ е определение за женчовци и гейове.

Самият Джони Уорън е част от тима, който участва на световното първенство през 1974 г. Уорън обаче е мечтателят на футбола в Австралия. Той вярва, че този спорт може да стане най-популярният в страната. Не доживява да види това. Умира на 6 ноември 2004 г. от рак на белите дробове.

След участието на световното първенство в Западна Германия през 1974 г. Австралия участва в седем болезнени квалификационни цикъла. През 1977 г. тимът губи шансове след две загуби в групата от Кувейт. През 1981 г. се проваля срещу Нова Зеландия. След това губи бараж за Мондиал'86 срещу Шотландия. Пропуска световното през 1990 г. заради неудачно представяне в група с Израел и Нова Зеландия. Не се класира за световното първенство в САЩ през 1994 г., тъй като на баража среща Аржентина.

Изключително драматичен е провалът за класиране на Мондиал'98. Австралийците стигат до удобното 1:1 като гост на Иран в първия мач от баражите, а на реванша повеждат с 2:0. След средата на второто полувреме на терена нахлува един фен и срещата е прекъсната за 10 минути. Това време дава шанс на иранците да се съвземат и те успяват да изравнят за 2:2 с голове в последните 15 минути и се класират за световното първенство. Австралия губи баража с Уругвай за класиране на Мондиал 2002.

Това се оказва повратна точка. Футболната федерация на страната стига до извода, че ако иска националния отбор да участва на световно първенство, трябва да се промени нещо кардинално. През 2005 г. е подадена молба до ФИФА за позволение Австралия да участва в квалификациите в Зона Азия, а не в Зона Океания. Преценено е, че по този начин ще бъде постигнато по-лесно участие на световно първенство, тъй като азиатските квалификации дават няколко директни квоти за класиране без участие на баражи. Със съдействието на Националния олимпийски комитет е създадено елитно футболно първенство - Ей Лигата. Но новата лига се нуждае от тласък, а това е класиране на националния отбор на световно първенство.

Всички се впускат да търсят начин това класиране да стане факт. По-стари фенове се сещат за проклятие над националния отбор, наложено от един шаман от Мозамбик през 1969 г., след като не му е платено за извършена услуга. Джон Сафрън, известен комедиант, отива в Африка, за да вдигне проклятието. Той се подлага на пръскане с птича кръв и други ритуали, но по този начин дава своя принос.

Иначе футболната статистика сочи съвсем друго. Австралийският национален отбор печели убедително квалификациите в Зона Океания и се класира за бараж срещу петия в класирането на Зона Южна Америка. Това е Уругвай, препятствието от плейофа за световното първенство през 2002 г. Уругвайците печелят първия мач с 1:0 пред 55 000 зрители на стадион „Сентенарио“ в Монтевидео с гол на Дарио Родригес в 37-ата минута. Реваншът е само четири дни по-късно на Олимпийския стадион в Сидни, където след редица призиви по медиите за подкрепа на националния отбор на трибуните се събират 82 698 зрители.

Срещата започва нервно и Тони Попович в 27-ата минута удря с лакът в главата Алваро Рекоба. Съдията Луис Медина Канталехо показва само жълт картон в ситуация, при която в 99,9% от случаите ще вдигне червен картон. Гуус Хидинк веднага решава да смени Попович и в 31-ата минута пуска Хари Кюъл. Тази смяна на защитник с атакуващ халф променя нещата. Кюъл влиза в историята на австралийския спорт с най-брилянтното разминаване с топката. При опит за удар от наказателното поле в 35-ата минута той не уцелва топката, която попада Марк Брешано и той стреля точно във вратата - 1:0. Последвалата реакция е вече много известна, но в изпълнение на Кристиано Роналдо. Австралиецът застава на едно място с разкрачени крака и леко опънати до тялото ръце.

До края на редовното време нов гол не пада. Стига се до продължения, в които отново двата тима не вкарват попадение. Така участието на световното първенство в Германия ще трябва да се реши от дузпи. Кюъл бележи първата за Австралия, а Марк Шварцер спасява удара на Дарио Родригес. Следват точни изпълнения на Лукас Нийл и Тони Видмар за австралийците, а за уругвайците точни са Густаво Варела и Фабиан Естояноф. Когато всички мислят, че Марк Видука ще вкара без проблем, той бие край гредата. Грешката е поправена от Шварцер, избил с една ръка удара на  Марсело Салайета. След това Джон Алойзи е точен и класира Австралия на Мондиал 2006.

Екстазът по трибуните е пълен. Алойзи тича по тъчлинията и неговите съотборници не могат да го настигнат, а той иска да стигне до сектора, където седи семейството му. Еуфорията дори обзема коментатора по австралийската телевизия, който крещи с пълно гърло в ефир: ДЖОНИ УОРЪН!!! Истинска почит в най-подходящия момент за човек, който не успява да види сбъдването на една своя мечта.

Историята след това е ясна. Футболът набира все по-голяма популярност. През годините бяха привлечени именити играчи като Алесандро дел Пиеро и Давид Вия, а стадионите са пълни. Футболът се оказва новата страст на Австралия, а националният отбор става редовен участник на световни първенства.
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ, БЛИЦ


Австралия – Уругвай 4:2 след дузпи (1:0 в ред. вр. и след прод.)
(0:1 в първия мач)
1:0 Марк Брешано (35)
При дузпите: 1:0 Хари Кюъл, Дарио Родригес – пропуска, 2:0 Лукас Нийл, 2:1 Густаво Варела, 3:1 Тони Видмар, 3:2 Фабиан Естояноф, Марк Видука – пропуска, Марсело Салайета – пропуска, 4:2 Джон Алойзи

Австралия: Марк Шварцер, Лукас Нийл, Тони Попович (31-Хари Кюъл), Тони Видмар, Марк Брешано (96-Джон Алойзи), Тим Кейхил, Скот Чипърфилд, Джейсън Кулина, Брет Емертън (110-Йосип Скоко), Винс Грела, Марк Видука
Селекционер: Гуус Хидинк

Уругвай: Фабиан Карини, Диего Лугано, Дарио Родригес, Паоло Монтеро (81-Марсело Соса), Пабло Гарсия, Гийермо Родригес, Густаво Варела, Карлос Диого, Алваро Рекоба (72-Марсело Салайета), Марио Регейро (97-Фабиан Естояноф), Ричард Моралес
Селекционер: Хорхе Фосати

Сидни, Олимпийски стадион – 82 698 зрители
Съдия: Луис Медина Канталехо (Испания)
Жълти картони: Попович, Видмар, Кулина, Кюъл (Австралия); Д. Родригес, Гарсия, Диого, Регейра, Моралес (Уругвай)