Преди 25 години Милан се превърна в страшилище за европейския футбол, след като клубът се сдоби с финансовото могъщество на собственика Силвио Берлускони. “Росонерите” разполагаха със звезди като Рууд Гулит, Марко ван Бастен, Франк Рийкард, Франко Барези, Карло Анчелоти, Роберто Донадони и младият Паоло Малдини. Това е последният клуб, спечелил в две поредни години трофея за европейски клубен шампион. Този отбор е останал в историята на Милан като Безсмъртните.
За период от 9 години “росонерите” спечелиха 10 трофея, включително три пъти станаха шампион на Европа. Всичко това обаче можеше да не се получи по същия начин, ако Милан не се беше измъкнал успешно от гъстата мъгла в Белград преди точно четвърт век. В рубриката БЛИЦ Архив ще ви припомним за случилото се на “Мала Маракана” срещу Цървена звезда.
ПРЕДИСТОРИЯТА
През пролетта на 1988 г. Милан печели битката с Наполи на Марадона и Карека и печели шампионската титла на Италия за първи път след 9-годишна пауза. “Росонерите” вече разполагат в състава си с Рууд Гулит и Марко ван Бастен, които извеждат Холандия до европейската титла през лятото на 1988 г., а след първенството във ФРГ собственикът Силвио Берлускони взима трети холандец в състава – Франк Рийкард. В първия кръг на КЕШ Милан отстранява българския Витоша (тогавашното име на “Левски”) след 2:0 в София и 5:2 в Милано. Във втория мач Ван Бастен бележи 4 гола.
В първенството на Югославия Цървена звезда става шампион след 4-годишно прекъсване, след като завършва на първо място с една точка аванс пред Партизан и на три пред Вележ (Мостар) и Динамо (Загреб). През лятото за “червено-белите” започва да играе Деян Савичевич от Будучност, който е взет като войник. В първия кръг на КЕШ “звездашите” са разправят с ирландския Дъндолк след 5:0 като гост (и петте гола са през второто полувреме) и 3:0 в Белград.
Във втория кръг Милан се изправя срещу Цървена звезда. Първата среща на “Джузепе Меаца” се играе на 26 октомври и завършва без победител 1:1. Капитанът Драган Стойкович-Пикси дава аванс на шампиона на Югославия в 47-ата минута, но само минута по-късно Пиетро Паоло Вирдис изравнява за “росонерите”. Така всичко трябва да се реши на реванша в Белград.
СЪДИЯТА ЗА РЕВАНША
За рефер на двубоя е обявен Дитер Паули от ФРГ. Немецът, по това време на 46 години, е познато име в Европа. На 11 май 1988 г. той свири финалната среща за КНК в Страсбург, в която белгийският Мехелен побеждава Аякс с 1:0 с гол на холандеца Пит ден Бур. През лятото на същата година ръководи една среща от Евро’88 – победата на СССР над Холандия с 1:0 в груповата фаза с гол на Василий Рац. На 25 април 1984 г. немецът свири полуфиналната среща за КЕШ между Динамо (Букурещ) и Ливърпул в румънската столица. Англичаните бият с 2:1 след два гола на Йън Ръш и се класират за финала, където побеждават Рома в Рим след дузпи. Малко повече от месец след мача в Букурещ Дитер Паули идва в България. На 3 юни 1984 г. той ръководи срещата между ЦСКА Септемврийско знаме и “Левски-Спартак”, която трябва да определи шампиона в “А” група. Мачът звършва 3:1 в полза на “сините”. И до днес се говори, че Иван Славков - зетят на Тодор Живков, почерпил немеца и неговите помощници не само с вкусни български ястия, но и с красиви проститутки. Легендата на “червените” Георги Димитров-Джеки и до днес е убеден, че Дитер Паули е подкрепял “Левски-Спартак”, защото е имал вземане-даване с видни привърженици на “сините”. Немската съдийска тройка отменя доста спорен гол в полза на ЦСКА Септемрийско знаме през първото полувреме.
ПЕЛЕНАТА В БЕЛГРАДРеваншът между Цървена звезда и Милан е назначен за 9 ноември 1988 г. На стадиона в Белград има 100 000 зрители и един неканен гост – мъглата, която е покрила като пелена “Мала Маракана”. В началото на мача мъглата не е толкова гъста и има видимост. Преди началото на второто полувреме ситуацията се променя, а с напредването на времето видимостта става все по-малка. В 51-ата минута Деян Савичевич дава аванс на домакините след асистенция на капитана Драган Стойкович. Половината зрители обаче не виждат гола заради мъглата. Десет минути по-късно ситуацията за Милан става още по-тежка – Пиетро Паоло Вирдис получава червен картон за фаул срещу Илия Найдоски. Малко след това обаче идва спасението за “росонерите” съдията Паули прекратява мача заради липсата на видимост. Решено е срещата да се преиграе на следващия ден. Резултатът от прекратения двубой не се запазва, но остават в сила картоните. Изгоненият Вирдис и Анчелоти (получил втори жълт картон в турнира за сезона) не могат да играят.
На 10 ноември 1988 г. от мъглата няма и помен, но стадионът отново е претъпкан. В Милан вече имат на разположение Рууд Гулит, който е тормозен от контузия и не играе предния ден, тъй като не е възстановен. Допълнителният ден почивка обаче дава възможност на холандеца да се появи на терена през второто полувреме. Играчите на Цървена звезда са видимо уморени, а това най-сериозно личи в играта на Савичевич, който не може да води нормална подготовка заради ангажиментите си към Югославската народна армия. Марко ван Бастен дава аванс на “росонерите” в 34-ата минута, но Драган Стойкович изравнява пет минути по-късно. Този резултат се запаза до края и дори след продълженията. Това налага изпълнението на дузпи, при които Милан печели с 4:2. Изморенията Савичевич и Митар Мъркела пропускат за Цървена звезда.
“Тогавашният състав на Милан не е сред най-добрите клубни отбори в истората на футбола. Според мен той е най-добрият за всички времена, а ние загубихме от него след дузпи. След три мача ние бяхме равни с тях. Дали щяхме да стигнем до финала, ако бяхме отстранили Милан? Не знам, обвинете мъглата! След дузпите като капитан казах на съотборниците си, че не трябва да тъгуват, а да се радват и да бъдат горди. Франк Рийкард ми направи комплимент след третия мач. Той каза, че съм много добър футболист и призна, че Милан е извадил късмет”, спомня си Драган Стойкович.
КАКВО СТАНА СЛЕД ТОВА
На четвъртфиналите Милан трудно отстранява Вердер с общ резултат 1:0 (гол на Ван Бастен от дузпа в Милано). На полуфиналите съперник е Реал (Мадрид). След 1:1 в испанската столица “росонерите” печелят с 5:0 като домакин. На финала в Барселона Милан играе със Стяуа, спечелил КЕШ две години по-рано (успех срещу Барселона в Севиля след дузпи). На “Камп Ноу” Милан печели с 4:0, а Гулит и Ван Бастен се разписват по два пъти. Година по-късно “росонерите” дублират триумфа си след 1:0 над Бенфика на финала във Виена.
Цървена звезда все пак стига до финал за КЕШ. През 1991 г. “червено-белите” се изправят срещу Олимпик (Марсилия) в Бари. В състава на френския тим е Драган Стойкович. Звезда печели с 4:2 след дузпи. Стойкович като добър изпълнител на дузпи е пуснат в игра осем минути преди края на продълженията. Той обаче не застава зад бялата точка, тъй като заявява на треньора Раймон Гьоталс, че не може да бие дузпа срещу бившия си тим. Решаващ за успеха на Цървена звезда се оказва пропускът на Мануел Аморос. Пикси така и не става европейски клубен шампион. През сезон 1992/93 той е в състава на Олимпик (Марсилия), който печели първото издание на Шампионската лига, но Стойкович не изиграва нито един мач за марсилци през този сезон.
“Не съжалявам, че не спечелих този трофей през кариерата си. Гордея се, че съм бил част от футболната история. Милан обаче никога няма да забрави онзи мач на “Мала Маракана”. Тяхното величие беше родено в мъглата в Белград. Дори и сега, когато говоря с Адриано Галини, той твърди: “Ние станахме отбор заради мъглата”, твърди Драган Стойкович.
МАЧЪТ НА 9 НОЕМВРИ 1988 Г.
Цървена звезда – Милан 1:0
1:0 Деян Савичевич (51)
Цървена звезда: Стеван Стоянович, Илия Найдоски, Горан Василиевич, Рефик Шабанаджович, Славко Радованович, Горан Юрич, Милан Иванович, Деян Савичевич, Милош Бурсач, Драган Стойкович, Жарко Джурович
Треньор: Бранислав Станкович
Милан: Джовани Гали, Мауро Тасоти, Паоло Малдини, Анджело Коломбо, Франко Барези, Франк Рийкард, Роберто Донадони, Карло Анчелоти, Марко ван Бастен, Албериго Евани, Пиетро Паоло Вирдис
Треньор: Ариго Саки
Белград, “Мала Малакана” – 100 000
Съдия: Дитер Паули (ФРГ)
Жълти картони: Рефик Шабанаджович (Цървена звезда); Карло Анчелоти (Милан)
Червен картон: 61-Пиетро Паоло Вирдис (Милан)
МАЧЪТ НА 10 НОЕМВРИ 1988 Г.
Цървена звезда – Милан 1:1 (2:4 след дузпи)
0:1 Марко ван Бастен (35), 1:1 Драган Стойкович (39)
При дузпите: 1:0 Драган Стойкович, 1:1 Франко Барези, 2:1 Роберт Просинечки, 2:2 Марко ван Бастен, Деян Савичевич – пропуска, 2:3 Албериго Евани, Митар Мъркела – пропуска, 2:4 Франк Рийкард
Цървена звезда: Стеван Стоянович, Милан Иванович, Горан Юрич, Илия Найдоски, Славко Радованович, Горан Василиевич, Жарко Джурович (74-Роберт Просинечки), Рефик Шабанаджович, Деян Савичевич, Драган Стойкович, Милош Бурсач (51-Митар Мъркела)
Треньор: Бранислав Станкович
Милан: Джовани Гали, Алесандро Костакурта, Паоло Малдини, Франко Барези, Франк Рийкард, Мауро Тасоти, Анджело Коломбо, Роберто Донадони (46-Рууд Гулит), Албериго Евани, Грациано Манари (115-Масимилиано Капелини), Марко ван Бастен
Треньор: Ариго Саки
Белград, “Мала Маракана” – 100 000 зрители
Съдия: Дитер Паули (ФРГ)
Жълти картони: Илия Найдоски, Горан Василиевич (Цървена звезда); Паоло Малдини (Милан)
