Вече изпадналият Монтана държи ключа към спасението на “Ботев” (Вр). Двата тима излизат един срещу друг днес от 18:00 часа във Враца, като само победата ще помогне на домакините да вземат глътка въздух в битката си за оцеляване във футболния елит.

Малцина обаче знаят, че между двата отбора от близо половин век цари студена война, а прекият им двубой може да помогне на Монтана да си върне за унижението през 1964-а година.

Тогава Септемврийска слава от Михайловград (днес Монтана) приема Ботев (Вр) в последния кръг от шампионата на “Б” група. Двата отбора водят битка за класиране в елита, а сблъсъкът се превръща в централно събитие за целия северозападен регион. Стадионът се пука по шевовете. В официалната ложа присъстват всички видни партийни функционери и от двата града. Генерали от армията им правят компания – изобщо целият държавен елит на региона се е събрал на трибуните.

Мачът обаче завършва с пълно фиаско за домакините. Те са разбити с 5:2. Победата отваря пътя на “Ботев” към “А” група, където отборът се задържа цели 26 години поред. Последствията от тежкото поражение за Септемврийска слава обаче се оказват фатални. Партийните лидери снемат доверието си от тима, той се разделя с най-добрите си футболисти и е обречен на живуркане по долните дивизии.

След последния съдийски сигнал гръмва и големият скандал. Привържениците на домакините са категорични, че има нещо “гнило” в начина, по който се развива срещата. Дни по-късно съмненията се засилват. “Ботев” (Вр) привлича вратаря на домакините Людмил Горанов.

В очите на феновете конспирацията изглежда така – Горанов знае, че ще застане под рамката на “Ботев”, ако тимът влезе в “А” група, и умишлено допуска головете. За капак скоро сред срещата той подкарва и чисто нов мотор с кош. Това е “поредното доказателство”, че стражът е бил хванат, а луксозната за онова време машина е била част от сделката.

Години по-късно Горанов разкри, че моторът е бил подарък от баща му и няма нищо общо с изхода на мача. И звучи логично, като се има предвид, че подобно возило е струвало поне 20 пъти повече от нормалната заплата и премия за футболистите по онова време. За по-възрастните фенове на Монтана обаче остава съмнението и ненавистта към “Ботев” (Вр).

Добросъседските отношения между двата града явно толкова са забуксували, че дори не е ясно на колко километра отстояние един от друг се намират те. Показателно е, че на кръговото във Враца има табела “Монтана – 40 км”, а няколко километра по надолу по пътя към Монтана дистанцията е определена на 42.

Сега предстои да видим дали двата клуба най-после ще заровят томахавката или Монтана ще намери начин да си върне, като повлече към “Б” група и “Ботев” (Вр).