След този успех американците побеждават Финландия с 4:2 във финалната група, което е достатъчно на тима за златните медали. В друг мач Съветският съюз разбива Швеция с 9:2, но се задоволява само със среброто.
През 2008 г. по случай своя вековен юбилей Международната федерация по хокей на лед (IIHF) избира за събитие № 1 през стоте години на своето съществуване именно „Чудото на леда“, при което отбор от американски студенти побеждава изключително опитния и доминиращ в света на аматьорския хокей СССР.ПРЕДИСТОРИЯТА
Съветският съюз отива на олимпийските игри в Лейк Плесид въпреки напрежението между СССР и САЩ, което е във върхова фаза не само заради Студената война, но и заради нахлуването на Червената армия в Афганистан в края на 1979 г. „Сборная“ е абсолютният фаворит за златото и се очаква останалите отбори просто да водят борба за разпределение на останалите места. След олимпийските игри през 1960 г., когато губи от САЩ и Канада и остава с бронза, съветският тим има само една загуба (от Чехословакия) на Олимпиада. В останалите си 28 мача има 27 победи и едно равенство, като винаги взима златните медали. Воденият от Виктор Тихонов отбор разполага с изключително опитните и превърнали се в легенди Владислав Третяк, Валери Харламов, Борис Михайлов, Владимир Петров, Валери Василиев и Александър Малцев. Освен това в състава са младите и бъдещи звезди на световния хокей – Вячеслав Фетисов, Алексей Касатонов, Владимир Крутов и Сергей Макаров.
Американският тим от своя страна е събран през лятото на 1979 г. след специален кастинг в Колорадо Спрингс, воден от треньора на тима Хърб Брукс (на снимката вляво). Това е шанс за Брукс да участва на олимпийски игри, след като през 1960 г. e в американския състав за Олимпиадата, но в последния момент отпада при финалния избор на играчи, когато трябва от тима да бъде отстранен само един играч. Хърб Брукс, който през 1979 г. е треньор на хокейния отбор на Университета на Минесота, взима девет играчи от своя тим. Сред тях са Роб Маккалахан, Майк Рамзи, Фил Верчота и Бъз Шнайдер – единственият в американския тим с опит на олимпийски игри заради участието си през 1976 г., както и нападателят с български корени Стив Христоф. Четирима от избраните в Колорадо Спринг са от Бостън Юнивърсити – капитанът Майк Ерузиони, вратарят Джим Крейг, Дейв Силк и Джак О'Калахан. По това време университетските хокейни отбори на Минесота и Бостън са най-големите съперници и това води до редица препирни между играчите в първите месеци на подготовка на отбора за олимпийските игри. Средната възраст на американския отбор е 21 години. Това е най-младият американски тим, участвал на олимпийски игри.ПРЕДИ ОЛИМПИАДАТА
Преди началото на олимпийските игри СССР играе 9 мача с отбори от НХЛ, в които записва 5 победи, 3 загуби и едно равенство. Година по-рано в мач за Купата на предизвикателството „сборная“ побеждава с 6:0 отбора на звездите на НХЛ. Американците от своя страна изиграват 61 мача за пет месеца по време на подготовката си за Олимпиадата. Съперниците са от Европа и Северна Америка. За този период Хърб Брукс научава хокеистите си да играят в европейски стил с подчертано подаване на шайбата и по-малко от приетия в американския стил физически контакт. Той вярва, че това е единственият начин неговият тим да се справи с доминиращите играчи на СССР. В последния си мач преди олимпийските игри САЩ губи с 3:10 от Съветския съюз в „Медисън Скуеър Гардън“. Години след това Виктор Тихонов признава, че тази мач е изиграл лоша шега на неговия тим, който след това е подценил американците. Поражението в срещата не е единствената загуба за САЩ. Защитникът Джак O'Калахан получава контузия на коленни връзки. Той обаче е оставен в отбора, което означава, че Хърб Брукс ще може да разчита на само 19 играчи през голяма част от олимпийския турнир. О'Калахан се връща за края на Олимпиадата и дори играе няколко минути срещу „сборная“.ОЛИМПИЙСКАТА ГРУПА
В предварителната група на олимпийския турнир тимът на САЩ сюрпризира всички със сплотената си и здрава игра. В първия си мач отборът изненадващо прави 2:2 с Швеция. Изравнителният гол пада 27 секунди преди края, когато вратарят Джим Крейг е заменен с допълнителен нападател. Ако попадението на Бил Бейкър не беше паднало, Съветският съюз в края на Олимпиадата щеше да е олимпийски шампион въпреки загубата от САЩ заради по-добра голова разлика. Следва още по-невероятната победа със 7:3 над Чехословакия, която е фаворит за среброто. След това американците побеждават Норвегия (5:1), Румъния (7:2) и ФРГ (4:2).От друга страна Съветският съюз разбива конкуренция в своята група. Записани са победи над Япония (16:0), Холандия (17:4), Полша (8:1), Финландия (4:2) и Канада (6:4). Канадците и финландците водят борба кой да бъде вторият тим от групата, който ще продължи в битката за медалите. Скандинавците печелят спора след победа с 4:3 в директния мач.
ФИНАЛНАТА ГРУПА
В групата от четири отбора, които водят битка за отличията, участват САЩ, СССР, Швеция и Финландия. Резултатите между отборите в предварителната група се зачитат. Това означава, че „сборная“ влиза с една победа, шведите и американците с по едно равенство, а финландците с една загуба. Двата скандинавски тима правят 3:3 във финалната група, което в крайна сметка позволява на „тре крунур“ да спечелят бронза.
Двубоят, който решава определянето на олимпийския шампион е между САЩ и СССР. Залата за мача е пълна. По трибуните се веят флагове на САЩ, а публиката пее „Бог да благослови Америка“. Съветският тим отказва срещата да бъде преместена от 4 часа след обяд за 8 часа вечерта, което е 4 часа сутринта според московското време. Затова американската телевизия АВС решава да излъчи срещата между САЩ и СССР на запис в праймтайма. Мнозина зрители не разбират това и остават с впечатлението, че гледат мача на живо.По време на мача в типичния си стил „сборная“ взима ранен аванс. Само 9:12 минути след началото удар на Алексей Касатонов се отбива във Владимир Крутов и влиза в мрежата на Джим Крейг. След 14:03 минути игра Бъз Шнайдер изравнява. Три минути по-късно Сергей Макаров връща аванса на Съветския съюз. След този гол вратарят Крейг подобрява играта си. В последната секунда на първата част Марк Джонсън изравнява.
Втората третина започва с голяма изненада. Треньорът Тихонов е извадил незаменимия вратар Владислав Третяк и пуска Владимир Мишкин. В последвалите години Тихонов признава, че това вероятно е бил повратният момент в мача и определя своя ход като „най-голямата грешка в кариерата ми“. Мишкин не допуска гол през тази част, а Съветският съюз реализира чрез Александър Малцев.
Американците се оказват в числено предимство след 6:27 минути игра в третия период заради наказание на Крутов. Домакините отправят само два удара за 27 минути към вратата на Мишкин. Тогава, точно след изтичането на наказанието на Крутов, Дейв Силк напредва в руското поле и е посрещнат от Валери Василиев. Шайбата попада в Марк Джонсън, който стреля точно под Мишкин и изравнява резултата. Само минута и половина по-късно Ерузиони отново праща шайбата в мрежата на СССР. Тимът на Виктор Тихонов има цели 10 минути да изравни резултата, но не успява да стори това, въпреки че в края на мача статистиката сочи 39 удара срещу вратата на САЩ и само 16 срещу тази на Съветския съюз.
В последните минути треньорът Хърб Брукс постоянно повтаря на своите играчи: „Играйте в своя стил“. Той не иска неговият тим да се затваря в защита. Американците продължават да атакуват и дори отправят още няколко удара. Съперникът отвръща с канонада към вратата на Крейг. Звездите Харламов, Михайлов и Петров стрелят, но не успяват да преодолеят вратаря или шайбата минава встрани. „Просто се бяхме паникьосали“, спомня си защитникът Сергей Стариков. За учудване на американците в последната минута СССР не заменя вратаря Мишкин за допълнителен нападател. „Никога не бяхме тренирали ситуация с шестима на петима. Тихонов не вярваше, че това е успешна тактика“, разказва Стариков.
Докато играчите на САЩ празнуват победата си на леда, треньорът Хърб Брукс се прибира в съблекалнята и плаче. Когато хокеистите се прибират, всички спонтанно запяват: „Бог да благослови Америка“. Ситуацията в съблекалнята на Съветския съюз е на противоположния полюс. Тихонов застава пред легендарната тройка Михайлов-Петров-Харламов и заявява: „Вие сте виновни за загубата“. Два дни след това СССР разбива Швеция с 9:2 и си гарантира второто място, но не дава сребърните си медали за гравиране на имената на играчите.
СЛЕД ОЛИМПИАДАТА
Американското списание „Спортс Илюстрейтид“ излиза на първата си страница на 3 март 1980 г. само със снимка от ликуването на американските хокеисти. Няма никакъв текст. Само снимка и името на списанието. Снимката е на Хайнц Клутмайер, който обяснява решението на редакцията: „Нямаше нужда от текст. Всеки американец знаеше какво се е случило“.13 от общо 20 играчи в американския тим продължават кариерите си в НХЛ. Някои от тях дори правят това веднага след края на олимпийските игри. Такъв е случаят с Кен Мороу, който преминава в Ню Йорк Айлъндърс и печели Купа Стенли през 1980 г. Той става първият хокеист, който в една година става олимпийски шампион и шампион на НХЛ. Капитанът Майк Ерузиони прекратява състезателната си кариера след олимпийските игри в Лейк Плесид. Той обявява, че е постигнал най-голямата си спортна цел. След това става телевизионен коментатор.
Съветският съюз продължава доминацията си в аматьорския хокей до разпада на СССР. „Сборная“ печели олимпийските титли през 1984 и 1988 г., както и тази през 1992 г., но под името ОНД. Отборът на Виктор Тихонов не губи мач на световно първенство до 1985 г., а следващото поражение от САЩ е едва през 1991 г.
На олимпийските игри в Солт Лейк Сити американците побеждаван Русия с 3:2 на полуфиналите. Този двубой се играе точно 22 години след „Чудото на леда“. През 2014 г. година на Олимпиадата в Сочи САЩ и Русия играха в предварителната група и завършиха 2:2, а американците спечелиха след дузпи едва при осмите изпълнения. Ти Джей Оши вкара 4 от шестте си опита за американците. Този мач беше определен от някои специалисти като „Маратон на леда“.
В ПОПУЛЯРНАТА КУЛТУРА
В годините след мача през 1980 г. се появяват два игрални филма по темата. Първият - „Чудото на леда“ излиза още през 1981 г. Ролята на треньора Хърб Брукс е изпълнена от Карл Молдън. През 2004 г. „Дисни Пикчърс“ прави филма „Чудото“. Ролята на треньора е дадена на Кърт Ръсел. В годините след това рядко американците са показвали другата гледна точка. Тази на съветския отбор за случилото се в Лейк Плесид. Едва през 2015 година на екран излезе филма "Червената армия", посветен на състава на "сборная". В Русия пък основно предпочитат да избягват темата, тъй като болката още не е отминала.
ГОДИШНИНАТА
Тази вечер хокеистите от американския отбор от Лейк Плесид'80 ще се събрат в Лас Вегас, където на мача между Вегас Голдън Найтс и Флорида Пантърс ще бъде отбелязана годишнината. Ще липсват само трима. Защитникът Боб Сатър почина през 2014 г. след сърдечен удар, а нападателят Марк Павелич от миналата година е осъден заради нападение над свой съсед и излежава присъдата си в клиника за хора с психични отклонения. Големият отсъстващ ще бъде треньорът Хърб Брукс, загинал при автомобилна катастрофа през 2004 г.
ВЕСЕЛИН РУСИНОВ/БЛИЦ СПОРТ
ПЪЛЕН ЗАПИС ОТ МАЧА
