Разбира се, една от причините за уважението към новия клуб се крие и във факта, че един от неговите основатели – Атлетик е наследник на първияофициално регистриран български футболен клуб – създадения от Иван Матинчев Клуб Футбол. Рожденната дата на Клуб футбол е 5 март 1913 г. Той е регистриран на 1 февруари 1914 г. с утвърдения си устав в Министерството на вътрешите работи.

И все пак, днес се водят много спорове свързани с АС 23 и те се отнасят най-често за това дали ЦСКА трябва да бъде признат за наследник на „асистите”. Най-несъгласни с подобна теза са привържениците на Левски, въпреки, че точно в списание „Само Левски” отаприл 2004 г. ЦСКА е определен като „пряк наследник на АС 23” от синия футболен историк Георги Манов.

Това не пречи на някои фенове на Левски, сред които се включва и адвокат Тодор Батков, да развиват теорията, че „цесекарите избили асистите” още преди 1948 г., защото имало цесекари още преди създаването на ЦСКА и те (чрез Народния съд) издали присъди на някои от бившите ръководители на АС 23.

Например Димитър Айранов е осъден за сериозни пропуски във въздушната отбрана на София – нещо, което няма никаква връзка със спорта. На авторите на „теориите“ за цесекарите в Народния съд едва ли им идва в умовете, че по същата логика може да се твърди и това, че асистите са осъдени от левскарите, защото бъдещата (от януари 1948 г.) председателка на Левски Цола Драгойчева, като шеф на управляващата тогава коалиция от партии ОФ (Отечествения фронт) е имала пряк контрол върху Народния съд.

Иначе връзката на асистите с ЦСКА е съвсем ясна. През есента на 1944 АС 23, Шипка-Победа и Спартак Подуяне (бивш Борис III) се обединяват и се създава Чавдар. (Любопитно е да се знае, че точно представители на Спартак Подуяне, тайно от другите два участника в обединения клуб, унищожават богатия архив на АС 23). През май 1948 г. Чавдар се обединява със Септември и така възниква ЦСКА.

Разбира се правната комисия на БФС вероятно няма да се съгласи, че след тези обединения червените трябва да се считат за наследници на АС 23. Ако приемем подобни твърдения за основателни, какво ли трябва да кажем за левскарите, които през есента на 1949 г. се обединяват със столичните Ботев, Полет и График  под името ДСО „Динамо”, като в емблемата на новото дружество не липсва и червената петолъчка?

На всичко отгоре в началото на 90-те години, съдът определи Левски за наследник на милиционерския Левски-Спартак, за да спаси сините от претенциите на Петър Петров (Пешо Кучето). Той твърдеше, че по съдебен ред е придобил собствеността върху автентичния Левски – този съществувал до 1949 г. Ами Ботев Пловдив, който се появи след фалита на Христолов и обединението на новосъздаденото дружество с Металик Сопот. Впрочем този списък може да се продължи с още много футболни отбори, а след това да се включат и другите спортове като се стигне чак до последното творение на Тити Папазов – най-новият баскетболен Левски.

И така АС 23 е създаден на 28 октомври 1923 г., а този факт е официално обявенпо време на първото общо събрание на клуба, на 4 ноември на игрището, което се намира там, където днес е стадион „Българска армия”. По този причина днес ЦСКА се оказва единственият столичен отбор, който все още играе на своето първо игрище. Освен това стадионът в Борисовата градина има и историческа стойност за нашия футбол, тъй като тук се е провел първият квалификационен мач на България за световно първенство – загуба от Унгария с 1:4 през 1934 г. и е изграден първият затревен и дрениран терен в страната.

Нещо повече – известният футболен историк Силвестър Милчев нарича това място „люлката на българския футбол”, защото първите футболни мачове в българската столица София са се играли в местността „Пустинята”, на същото място, на което днес се намира стадион „Българска армия”. Може би по тази причина известният спортен журналист Георги Тодоров (автор на книги за Гунди), сподели веднъж с мен, че ЦСКА трудно губи на „Армията”, защото там самата атмосфера е „магическа”. Затова връзката на червените с техния „магически” стадион не бива да бъде прекъсвана никога.

Малко известен факт е, че благодарение на създаването на АС 23, с игрище се урежда и бъдещият „вечен съперник” Левски. Това е така, защото Атлетик – един от клубовете, създали АС 23, подготвя за свое игрище терена, който по-късно става игрище на сините. Още преди Първата световна война „атлетиците” влагат много труд и една твърде значителна сума за изсичане на дърветата, за почистване на терена от другата растителност, за подравняване и за насипване на хиляди кубици пръст, пренасяни с волски каруци.

След създаването на АС 23, новият клуб решава да използва игрището в местността „Пустинята”, а общината предоставя парцела до Орлов мост на Левски, като сините разбира се трябва да изплатят съответната компенсация.

Левскарите откриват новото си игрище през 1926 г., като губят от Сфинкс (Египет) с 0:4, но и до сега не са изплатили задълженията си към АС 23 или към неговия наследник ЦСКА, въпреки, че се стига и до съдебни спорове. А днес увеличената с близо 100-годишна лихва сума би помогнала сериозно за осъществяване на плановете на настоящото ръководство на „армейците”.

Разбира се, за спортистите на АС 23 и Чавдар може да се говори много. И за тези в индивидуалните спортове като бегача Григорий Педан, десетобоеца Любен Дойчев, боксьора Константин Николов – Замората, ездачите Крум Лекарски и Владимир Стойчев и много други.

Същото се отнася и за тези в колективните игри като баскетболиста на Чавдар арх. Константин Тотев, капитан на националния отбор за второто място на европейското през 1957 г., асиста Милко Караиванов, който като треньор изведе ЦСКА до европейската титла по волейбол за мъже през 1969 г. или за Любомир Ангелов – Старото, най-резултатният футболист за нашия национален отбор преди войната.

Впрочем, когато вече беше на преклонна възраст, Старото неведнъж идваше на „Народна армия” и разговаряше с феновете на ЦСКА. А сред тях имаше много, които преди създаването на червените са били почитатели на АС 23 и Чавдар. Един от най-запалените беше бившия зам.-началник на ЦСКА о. р. полк. Иван Стоянов, който се беше отказал от възможността да стане генерал, за да работи в любимия отбор. Той ми каза в едно интервю за в. „Червените” бр. 163 от 30 април – 6 май 2009 г.:„Ние живеехме в Дианабад. Популярността на АС 23 в нашия квартал идваше заради това, че бяхме близо до плажа, където се провеждаха състезания по водна топка и плуване, а в тях нашият отбор беше много силен. Привързаността към любимия клуб се предаваше от по-големите на по-малките…По-късно ние групово станахме привърженици на ЦСКА. При нас водеща беше любовта към отбора, затова беше съвсем естествено, след като сме обичали АС 23, да обичаме по същия начин и Чавдар и ЦСКА.”

И тъй като за тях АС 23, Чавдар и ЦСКА са едно цяло, Иван Стоянов и по-малкият му брат Васил са много щастливи, когато през 1948 г. червените печелят първата си титла. Допълнителна радост им носи фактът, че важна заслуга за този успех имат Никола Алексиев и Кирил Богданов – Картофа, които през 1943 г. са част от състава на АС 23, който печели титлата в първото юношеско първенство на България. В Дианабад, където са израстнали Иван и Васил Стоянови, е израстнал и лидерът на публиката на ЦСКА от 60-те и началото на 70-те години Йордан Перелов (Гацо), който също беше запален привърженик на АС 23 и добър приятел на двамата братя Стоянови. През 60-те и 70-те години сред „постоянното присъствие” на „Народна армия” имаше и други „асисти” като бившия царски офицер Димитър Ямалиев (Даскала), един бивш военен летец когото помня само като бай Манол и който въпреки ниския си ръст се открояваше със своите гръмовни възгласи „Хайде, ЦСКА” по време на баскетболни и волейболни мачове.