Два дни след нахлуването на нацистите в Полша, на 3 септември 1939 г., националният отбор на страната по футбол е трябвало да приеме във Варшава водения от Иван Радоев представителен български тим. Интересен футболен мач се изиграва в полската столица точно една седмица преди въпросното гостуване на отбора на България.

 

В неделя на 27 август 1939 г. Полша побеждава световния вицешампион към момента Унгария с 4:2. За унгарците този мач е един от многото изигран от техния отбор, но не така стои въпроса с поляците. За тях това е много важен двубой, останал в историята като Последния мач – последният мач на националния отбор преди Втората световна война.

 

Четири дни преди въпросния мач Германия и Съветският съюз подписват пакта за ненападение между двете страни („Рибентроп-Молотов”), според който Полша ще бъде заличена от картата на Европа. Усещането за предстоящата война се е носело във въздуха на Варшава и всички останали големи и малки градове от страната. Всеки един момент се е очаквала мобилизацията на полската войска, но въпреки това хората са се наслаждавали на последните топли дни от лятната си отпуска.

 

През 1939 г. Унгария е сред най-силните отбори в света и в Полша никой не вярва, че техните момчета в своите традиционни бяло-червени екипи имат шанс за победа. В деня преди мача, събота 26 август, вестник „Пжегльонд Спортови” излиза на първата си страница със заглавие: „Без шанс, но готови за битка”. Все пак на полския тим предстои да играе срещу унгарците за девети път и в досегашните двубои няма записана победа.

 

Треньорът на Полша Йозеф Калуза определя състава за мача: Адолф Кжик (Бригада Ченстохова), Владислав Шчепаняк (Полония Варшава), Едмунд Гиемса (Рух Хожув), Вилхелм Гора (Краковия Краков), Едвард Яблонски (Краковия Краков), Евалд Дитко (Даб Катовице), Хенрик Язнички (Полония Варшава), Евалд Цебула (Шльонск Швентохловице), Леонард Пьонтек (АКС Хожув), Ернест Вилимовски (Рух Хожув) и Павел Циганек (Фаблок Хжанов). Дори треньорското ръководство на отбора обаче не вярва в шансовете за успех.

 

Няколко дни преди мача, шотландският помощник на треньора Калуза Алекс Джеймс, предчувствайки началото на войната напуска страната. Джеймс не вярва в шансовете за успех на отбора и изпраща три телеграми с указания как да се подходи към мача, че загубата да е възможно най-малка или дори да се стигне до късметлийско равенство.

 

Унгарският селекционер Денеш Гирзели избира неговият отбор да играе в състав: Ференц Сиклай (Уйпещ), Карой Киш (МТК), Шандор Биро (МТК), Антал Салай (Уйпещ), Йозеф Турай (МТК), Янош Дудаш (МТК), Шандор Адам (Уйпещ), Дьорди Шароши (Ференцварош), Гюла Зенгелер (Уйпещ), Геза Толди (Ференцварош) и Ласло Гиетвай (Ференцварош). Трима от тях – Биро, Салай и Зенгелер, са част от отбора, който година преди това губи с 2:4 от Италия на финала на световното първенство във Франция. Зенгелер дори е втори голмайстор на турнира с 6 попадения, едно по-малко от бразилеца Леонидас.

 

Точно в 5 часа следобед на 27 август, финланският съдия Еско Пеконен дава началния сигнал на двубоя. През първия половин час гостите са по-ефективният тим и често застрашават вратата на Кжик. Още в 14-ата минута Гюла Зенгелер открива резултата от близко разстояние. Зрителите по трибуните, голяма част от тях във военни полски униформи, се смълчават. В 30-ата минута унгарците стигат до втори гол – този път чрез Шандор Адам. По всичко личи, че полският тим ще бъде разбит, но скоро след това домакините взимат контрола върху играта.

 

Само 180 секунди по-късно, в 33-ата минута, Дитко подава на Пьонтек, който с глава праща топката към Вилимовски (на преден план на снимката). За полския топ стрелец не представлява трудност да прати топката в горната част на мрежата зад вратаря. До края на първото полувреме поляците не спират да атакуват.

 

През второто полувреме ситуацията не се променя, полските играчи нападат, а унгарските едва удържат в защита. В 64-ата минута Яблонски подава на Пьонтек, той извежда Вилимовски, който преминава двама защитници и изравнява резултата. В 75-ата минута унгарският защитник Шандор Биро играе с ръка в наказателното си поле, а Пьонтек е прецизен и с мощен удар при изпълнението на дузпата прави 3:2. Само 60 секунди по-късно Вилимовски записва своя хеттрик. Унгарците не успяват да предотвратят пасовете към него, което довежда до ново попадение във вратата им и оформянето на крайното 4:2.

 

В последните минути на мача, доволни от преднината си, поляците се връщат в защита, което позволява на противника да атакува. Унгарският тим дори стига до попадение, но то е отменено, тъй като един от играчите им е в положение на засада.

 

След края на двубоя местните фенове са превъзбудени от щастие, те са станали свидетели на най-големия успех на местния футбол до момента. Всички са в добро настроение и се надяват политическата обстановка, също както и мачът, да се развие в положителна за тях посока. Въпреки своето поражение, унгарците излизат с чест и признават превъзходството на своя съперник. Въпреки надеждите, че войната ще се размине има и такива, който предричат предстоящата катастрофа. Пророчески се оказват думите на тогавашния директор на Полския футболен съюз – полковник Кажимиеж Глабиш, който по време на банкета след мача обявява: „Кой знае – може би това бе последният мач преди началото на една нова война?”.

 

В същото време тече подготовката за следващия домакински мач на националния отбор на Полша. На 3 септември във Варшава на стадион „Войска Полскиего” трябва да гостува отборът на България. Треньорът на домакините Калуза вече е определил и съставът за този двубой: Валтер Бром (Рух Хожув), Едмунд Гиемса (Рух Хожув), Михал Дусик (КПВ Познан), Казимиеж Лис (Варта Познан), Вилхелм Пиец (Напжод Липини), Хенрик Микунда (Рух Хожув), Шрейер (Варта Познан), Болеслев Гендера (Варта Познан), Евалд Цебула (Шльонск Свиетохловице), Франтишек Пител (АКС Хожув), Павел Циганек (Фаблок Хжанов). В резерва остават: Адолф Кръжик (Бригада Честохова), Владислав Шчепаняк и Станислав Филипек (двамата от Полония Варшава), Едмунд Биалас (КПВ Познан).

 

Въпреки нашите усилия не успяхме да установим дали българските национали са потеглили за Полша. Както е известно, тогава се е пътувало с влак и е трябвало да се тръгне няколко дни по-рано.

 

За 6 септември е предвидено гостуване на поляците в Югославия, като за Белград треньорът Калуза е намислил да изпрати почти същия отбор, победил Унгария. Щяло да има само една промяна – Шрейер на мястото на Язнички. В резерва оставали Бром, Пител, Биалас и Пиец. За 24 септември са били насрочени още 2 мача. Един полски тим е трябвало да приеме Румъния във Варшава, а друг да пътува до Хелзинки за мач с Финландия.

 

За съжаление на 1 септември 1939 г. войските на Хитлер нахлуват в Полша и тези срещи така и не се състоят. По този начин имперските амбиции на Фюрера провалят мач на националния отбор на България. Дали като награда за несъстоялия се двубой с Полша или заради предварителна договореност на 22 октомври 1939 г. националният отбор на Германия гостува у нас и побеждава с 2:1 с попадения на Урбан (21 мин.) и Конен (39 мин.). Гола за българските национали реализира Йорданов в 72-ата минута.

 ВЕСЕЛИН РУСИНОВ/БЛИЦ