Диктаторите на комунистически режими в Източна Европа имат славата на всесилни лидери, на които по най-бързия начин е докладвано за всичко от обществена важност, което се случва в държавите, които управляват. Затова е цяло чудо как в един провинциален град от огромно значение успяват да скрият строежа на местния стадион не от един, а от двама комунистически диктатори.
Южният румънски град Скорничещ (провинция Олт) е място, за което все по-малко хора са чували. В комунистическите времена обаче това е град за пример, който по продоволствено снабдяване има предимство дори пред столицата Букурещ. Докато на други места системно липсват определени храни, има режим на тока, водата и топлоподаването, в Скорничещ това нещо е недопустимо.
Причината е много проста. Това е родният град на румънския държавен лидер Николае Чаушеску, управлявал северната ни съседка в периода от 1967 до 1989 г., когато е разстрелян. Във времената на Чаушеску Скорничещ от обикновено село се превръща в селскостопански и индустриален център. 
До края на комунистическия режим единствената магистрала в Румъния е тази, свързваща Букурещ със Скорничещ.
200 лв. Начален Бонус Спорт от efbet!
В момента, в който родният град на Никулае Чаушеску се превръща в притегателен център, местното партийно ръководство обявява амбициозен план за превръщането на местния футболен клуб Олт в редовен участник в евротурнирите. Строи се стадион „Вийторул“, който първоначално е обикновена ливада, ползвана от местните хора да си пасат домашните животни. Кравите и конете дори са завързвани за гредите. През 80-те години, след влизането на Олт в елитното първенство, е решено да бъде издигнато съвременно съоръжение. Стадионът става най-модерният в Румъния. Не само е първият, на който всички трибуни са със седалки, а разполага с минихотел, ВИП ложи, лоби, басейн и невиждани за времето си в страната съблекални. Игралният терен е огромен – 120х90 метра (за сравнение този на „Камп Ноу“, считан за един от най-големите в света е 105х68 м).
Строежът се пази в изключителна тайна. За него не знае дори Чаушеску. Всички и е страх от неговата реакция. През есента на 1987 г. строителите получават нареждане да скрият изцяло всички дейности под листове шперплат. Причината е, че държавният глава ще премине над града с хеликоптер и ще бъде придружен от българския му колега Тодор Живков. Двамата е трябвало да посетят Националния ден на жътвата, който в Румъния се отбелязва в края на септември. Когато стадион „Вийторул“ е открит година по-късно, Николае Чаушеску не казва нищо. Нито има награди, нито наказания.
През декември 1989 г., веднага след екзекуция на румънския лидер, футболният клуб Олт е изваден от елитното първенство на страната. Официалната причина е, че властите не могат да гарантират сигурността на играчите и треньорите. Убийството на Чаушеску означава и смърт за отбора от родния му град.
Трябва да се отбележи, че за Олт (Скорничещ) са играли редица легенди на румънския футбол. Те са привлечени в отбора заради споменатата вече продоволствена снабденост на града. Дори и жителите на Букурещ са пътували до родния град на Чаушеску, за да си пазаруват. Екипа на Олт са носили Виктор Пицурка (на снимката вдясно), Дан Петреску, Илие Думитреску и Доринел Мунтяну. 
Именно пристигането на Пицурка в отбора през 1979 г. превръща хазартната игра на зарове барбут във всеобщо занимание в съблекалнята на Олт.
Бившият защитник на тима Аурел Минку признава, че всички от отбора са носели зарове в джобовете си. Той разказва и интересен случай, в който тимът от Скорничещ гостува в Русе за приятелски мач. В един момент импресариото, който е водач на румънската група, оставил отбора да се разходи из вечерните централни улици на българската речна столица. Вместо това играчите използват факта, че паметникът на Христо Ботев в Русе е добре осветен и те може да виждат заровете. Същата вечер Пицурка, чийто син Александру през сезон 2006/07 игра в ЦСКА, пропилява всички си пари.
В момента Олт (Скорничещ) се лута по долните дивизии. След падането на комунистическия режим и убийството на Чаушеску градът е загубил своя блясък и населението прогресивно намалява. Стадион „Вийторул“, на който все още стоят непокътнати поставените през 80-те години 25 000 седалки, сега е посещаван за мачове от едва около 200 зрители и то за най-големите дербита със съперници от областта. Стаите от изградения тогава минихотел са раздадени за ползване от нуждаещи се семейства, а съоръженията под трибуните се ползват от различни шивашки цехове, работещи за германски и френски фирми.
Веселин РУСИНОВ, БЛИЦ СПОРТ
