Днес покрай събитията в ЦСКА често се коментират ползите, вредите и морала при обединенията на футболни клубове. Мнозина от тези, които толкова наблягат на морала, сякаш забравят, че именно обединенията са дали началото на някои от най-стойностните неща в българския футбол, а и в българския спорт. Да, ЦСКА е създаден с обединение, неговият предшественик АС 23 - също. Левскарите едва ли си спомнят с добро времената на Динамо – един клуб, създаден през 1949 г. след обединението на „Левски”, „Ботев” и Продоволственик и включващ в емблемата си червена петолъчка.

Обединението със Спартак и Кремиковци 20 години по-късно обаче определено прави „сините” по-силни. Това се доказва от факта, че те изиграват най-добрите си международни мачове именно като “синьо-белите от Левски-Спартак”, когато са подсилени с футболисти като Жечев, Митков, Гьонин, Панов, Гайдарски, Типеца Стоянов... Вярно е, че все пак тимът от „Герена” не можа да постигне международните успехи на ЦСКА, но нима двубоите с Щутгарт, Аякс, Барселона и Дуисбург не са и до днес най-голямата еврогордост на левскарите? А тези мачове бяха изиграни точно от „синьо-белите от Левски-Спартак”.
Chuguna_1.jpg
Същевременно голяма част от феновете на „сините” твърдят, че обединението всъщност е било опит за „унищожаване“ на техния любим отбор. Като аргумент за т. нар. „унищожаване“ мнозина припомнят, че обединението със „Спартак” става само два месеца след победата на „Левски” срещу ЦСКА със 7:2. Те вероятно не знаят, че в онова първенство „червените” са лидери от първия (7:0 срещу Черноморец)  до последния кръг. „Армейците” печелят не само шампионската титла и купата, но и златната обувка на „Франс футбол“, която Петър Жеков получава като най-добър реализатор в Европа. Към тези отличия се добавят и наградите за голмайстор в първенството, за най-добро нападение, за столичен първенец, титлите при юношите и децата... 
Всъщност „сините” (или по-точно „синьо-белите”) са най-близо до обрат в шампионата около три месеца след обединението със Спартак. Тогава ЦСКА губи с 1:4 в Перник и разликата става само една точка. След това обаче „червените” стягат редиците си и побеждават Левски-Спартак и за купата, и за първенството. „Армейците” са в подем, а техните конкуренти са отчаяни и ЦСКА печели една от най-убедителните си титли.

Феновете на сините не се радват дори на почетния гол на Панов срещу „червените”, защото много от тях го мислят за „чорбар“ след като през есента Павката не само се разписва за победата на „Спартак” срещу „Левски”, но после цял месец тренира с отбора на ЦСКА на „Българска армия“. А ето как Стоян Орманджиев, треньор на червените по онова време, оценява мача, в който с „Левски” побеждава ЦСКА със 7:2 в интервю за книгата на Силвестър Милчев „Футболната романтика на България“:

„За това 2:7 срещу „Левски” Георги Аспарухов (Гунди) игра отлично, но аз имам и съмнение в някои наши играчи“...

 Така или иначе този мач повишава разклатеното самочувствие на левскарите в края на 1968 г., но именно обединението със Спартак вдига класата на отбора за години напред. Показателно е, че след като става ясно, че Левски губи първенството, Гунди заявява пред в. „Поглед“, че иска от следващото първенство в отбора да се завърне освободеният след обединението спартаклия Георги Цветков. И наистина след два месеца Цупето облича синьо-бялата фланелка на „Левски-Спартак”. Не трябва да се забравя и факта, че обединението даде възможност за изграждането на много силни отбори в спортове като борба, лека атлетика, гребане, стрелба и др., след което синьо-белите състезатели в тези дисциплини носят много успехи на българския спорт. Да си припомним и успехите на баскетболистките на „Левски-Спартак”, които през 2014 г. празнуваха 30-годишнина от спечелването на КЕШ. Всъщност, достатъчно е да се каже, че „Левски” избра за спортист на столетието Боян Радев, който постигна всички свои големи успехи като борец на „Спартак”.
 
Разбира се, както е казал народът „насила хубост не става“. Затова Славия и Локомотив, които също се обединяват през януари 1969 г., се разделят само след две години. В същото време единственият, който иска да напусне „Левски–Спартак”, е Жоро Соколов. Един червен фен на име Васил Жеков дори организира подписка в негова подкрепа. Същевременно Жоро не крие, че иска да облече фланелката на ЦСКА и това става причина да бъде сложен край на кариерата му. През 1979 г. обединеният клуб „Левски-Спартак” е напуснат от Кремиковци, след като в разстояние на десет години металургичният комбинат е направил много за финансирането и строителството на спортните бази на „Левски-Спартак”, включително и за окончателното завършване на строителните работи на Герена, които продължават чак до 1971 г.

И все пак обединението на „Левски” и „Спартак” си остава пример за едно  успешно обединение.

Мнозина и днес помнят, че след като през 1985 г. сините бяха преименувани на Витоша, феновете на отбора продължиха да изписват по своите знамена, по стени и огради абревиатурата Л-С („Левски-Спартак”)...
ВАЛЕНТИН ВАСИЛЕВ